Общинските съветници споделиха и за възможността да се прекрати дейността на Пристанище Бургас, ако се върне стария генерален план, каквито индикации има
Общинските съветници от ПП Средна европейска класа, изнесоха притеснителни данни относно вероятността превръщането на район Югоизточна България и по-конкретно Странджа планина в депо за съхранение на радиоактивни отпадъци. По време на пресконференция в Бургас те представиха Анализ от февруари 2024 год. на тема „Радиоактивни отпадъци и приемането им от обществото“, в който детайлно е обяснено как да бъдат представени пред обществеността намеренията на управляващите да изградят депо за радиоактивни отпадъци, какви мерки да се предприемат при неодобрение от страна на хората и как да се потуши недоволството в местната власт.
В доклада се споменава, че в България сега се съхраняват радиоктивни отпадъци във временни хранилища, които са високорискови за околната среда и хората. През 2018 година е поставено началото по процеса за изграждане на Хранилище за геоложко погребване на радиоактивни отпадъци в България. Този метод не е временен, а дълготраен. Тогава е създадена и междуведомствена работна група, която трябва да проведе консултации с различни общини в страната, РИОСВ и Министерство на финансите, така че да изберат подходящо място в страната за складиране на високорискови отпадъци. Към днешна дата вече има формулирана концепция за изграждане на Хранилище за геоложко погребване на радиоактивни отпадъци.
„От анализа, с който разполагаме става ясно, че въпреки неодобрението на хората има механизми, чрез които да бъде изградено такова рисково хранилище. Авторите на доклада отчитат не само здравословните, но и икономическите негативи за района от изграждането на такова рисково депо за отпадъци. Ние ще се противопоставим с всички законови механизми на идеята Странджа да се превърне в депо за радиоактивни отпадъци. Ще информираме обществеността и дори може да предизвикаме референдум, за да решат по демократичен начин хората от региона дали искат да рискуват здравето, поминака си и основният отрасъл туризма, както и бъдещето на поколения българи.“, каза Иван Иванов по време на пресконференцията.
Неговият колега Стоян Царев добави, че те вече са предприели мерки като са отправили въпроси към различни институции чрез народният представител Константин Бачийски, който е и председател на ПП СЕК.
„Няма да допуснем да се реализира едно от намеренията в доклада, който цитираме, а именно да се вземе решение за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци само с нормативен акт на управляващите. И както пише в доклада, цитирам: „Населението да се информира впоследствие.“ Призоваваме всички народни представители от Бургас, от всички партии да се обявят против такова. В противен случай имаме готовност да създадем значителни обществени състресения, съпътствани с гражданско неподчинение, протести и блокади в цялата област.“, каза Стоян Царев.
По време на пресконференцията бе повдигнат и въпроса за Летище Бургас и реализирането на полети през по-голямата част от годината. Николай Желев припомни, че още през 2014 година като общински съветник Константин Бачийски е предложил да се направи фонд за стимулирани на полети до Бургас, който дори е гласуван през 2016 год. от Общинки съвет. „Днес 7 години по-късно не става ясно къде са парите от фонда, платени ли са, има ли ги и какво ще правим, за да има туризъм в Бургас и региона.“, каза Желев и добави, че общинските съветници от ПП СЕК биха подкрепили всяко едно предложение, което ще възстанови полетите до Бургас и ще доведе до развитието на жизненоважния отрасъл за региона, какъвто е туризма. „Изключително съм щастлив, че всички гледаме в една посока по темата Летище Бургас, общински съветници, кметове от региона, областния управител и народните представители. Вярвам, че с обединени усилия ще постигнем желаните резултати за икономическото развитие на Бургас и региона.“, каза още Николай Желев, който е зам. председател на Постоянната комисия по икономика и инвестиционни политики.
По време на пресконференцията Иван Иванов засегна и темата с Пристанище Бургас и възможността да бъде върнат отново стария генерален план за него, в който се предвижда кейовите места 7, 8, 9, 10 и 11 да бъдат превърнати в зона за обществено ползване и там да бъдат направени нови ресторанти и хотели. „В никакъв случай това не е в интерес на бургазлии. Нашето мнение е, че Пристанище Бургас ще прекрати реално своята дейност, ако това се случи, тъй като няма да бъде използвано по предназначение и останалите кейови места до 14-то ще станат неизползваеми, поради невъзможността за използване на прилежащата инфраструктура, разположена на територията на пристанището.“, каза още Иван Иванов.
