„Пиша за любов във всичките и проявления. Публицистиката ми е друго нещо, но там темите са социални и са за нещата, които идват от нелюбов. Това е репера. 
Не знам дали е възможен по-голям вдъхновител от живота. Когато от „аз“ и „ти“ се роди едно ново, друго цяло, трябва да го усетиш.
Прегърнете се по светлите празници! Пожелавам ви да е колкото се може по-дълги години!"

Дни преди коледния музикално-поетичен спектакъл в Поморие – „Абсурдни времена като коледен Знак“, с участието на Маргарита Петкова, Добромир Банев и Ирина Флорин, и малко преди излизането от печат на поредната и книга - „Белите ми нощи“, разговаряме с грандамата на съвременната българска любовна лирика – Маргарита Петкова.

Интерво нa Таня Анастасова

-    Госпожо Петкова, Вие сама казвате, че в „абсурдните времена“ хората са жадни за любов. Това ли е причината за бързо изчерпващите се тиражи на книгите Ви, или има и други дефицити, на които имате привилегията да сте незаменим  „доставчик“?

-    Разбира се, че  във  времената, които  по принцип  винаги са абсурдни - някои повече, някои по-малко, хората зажадняват за най-важното нещо в живота – любов. Любовта, която е и спокойствие, и сигурност, и удовлетворение. Вероятно това се стремят да четат, ако в техния живот липсва, или ако искат прочетеното да е потвърждение, че те си вървят по верния път.
А иначе, за своите собствени неща - не знам. Аз пиша най-вече за любов във всичките и проявления, така че, можем и това да сложим под този знаменател. Разбира се, публицистиката ми е друго нещо. Но там темите също са социални и за нещата, които идват от нелюбов. Така че това е репера.

-    Освен любовта, кое е другото равно по сила вдъхновение, родило шедьоври не само в лириката, но и в прозата?

-    Това е животът. Този живот около нас. Той вдъхновява всеки творец. Всяко нещо в живота може да го вдъхнови според моментната му нагласа, или според наблюденията му, размислите и посоката,  в която той върви. Така че по-голям вдъхновител от живота аз не знам дали е възможно да има. 
Да пишеш фантастика с герои извънземни, те пак са вдъхновени от земния ни живот.

-    От мелодичните и неочаквани рими, поезията Ви преля в „бели стихове“. Защо предпочетохте този преход и многозначния философски изказ?

-    Не знам. Аз никога не съм знаела как и защо съм писала. Просто предишната ми книга „Шест етажа без асансьор“ се забави малко повече, но това е нормално за издателския процес и в един момент ми тръгнаха  тези „бели стихове“, които просто вървяха и нямах време да пиша препинателни знаци, защото мозъкът ми е по-бърз от ръката и затова така ги подписвах. А след това реших, че няма нужда да им се бъркам в работата и да им слагам пунктуация и всякакви такива работи. Но това не съм го измислила аз. Верлибрите  съществуват откакто свят светува.

-    Впечатлява един стих от любовната Ви лирика - „ Аз и ти правим НИЕ“. Кога човек има неоспорими доказателства за верността на това твърдение?

-    Не знам, всеки човек сам го чувства. Когато от „аз“ и „ти“ изведнъж се роди едно ново друго цяло,  трябва да го усетиш. Далеч не от всяко „аз“ и от всяко „ти“ се ражда „ние“. То е индивидуално, няма рецепта. Просто го усещаш, че е така.

-    „И ще те прегръщам непрекъснато, чак до януари, /все едно коя година“/, завършва едно Ваше стихотворение. Ако това е пожелание, което може да отправим към любим човек, какво е Вашето пожелание към многобройната Ви публика за настъпващата 2023 година?

-    Нека да е същото! Това бяха думи, които на мене ми бяха казани. Аз малко съм като малолетна джебчийка, когато пиша, крада си думите, но те са казани на мен, така че, мога да го разкажа в стих. Та, прегърнете се по светлите празници! И се прегръщайте до януари, все едно коя година! Пожелавам ви да е колкото се може по-дълги години!

Звездната коледно-новогодишна културна програма на Община Поморие продължава и, на 16 декември 2022 г., в 18.00 ч., като коледен Знак в тези Абсурдни времена, в Поморие пристигат Маргарита Петкова, Ирина Флорин и Добромир Банев, за да ни представят на сцената на НЧ „Просвета 1888“ музикално-поетичния спектакъл „Абсурдни времена като коледен Знак“.

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.