Димитър Данчев, БСП: "Парите, за които Боил Банов и Вежди Рашидов са пратили иск в съда за „Ларгото“, са по доклада по АДФИ, там не се включва този 1 млн. лв., за който ние сигнализираме"

Парите, за които Боил Банов и Вежди Рашидов са пратили иск в съда за „Ларгото“, са по доклада по АДФИ, там не се включва този 1 млн. лв., за който ние сигнализираме. Това каза пред журналисти в Народното събрание народният представител от ПГ на „БСП за България“ Димитър Данчев, предаде Агенция „Фокус“. Данчев уточни, че парите, за които Боил Банов и Вежди Рашидов са съдили, са по доклада на АДФИ и не се включват в този 1 млн., за който сигнализира БСП. Попитан дали представеният запис е автентичен, Данчев обяви: „Ние показахме, че това, за което се говори в този запис, се е слючило и на практика“. 

Министър Боил Банов: "Няма опростени пари от Министерството към фирми, ще съдя всеки, който мога"

Няма опростени пари от Министерството към фирми, ще съдя всеки, който мога. Това каза пред журналисти министърът на културата Боил Банов във връзка с твърденията на народния представител от БСП Елена Йончева, че е участвал в корупционни схеми по документацията на проект „Ларгото“, цитиран от Агенция „Фокус“. Относно излъчения запис, той коментира: „Не мога да кажа, вероятно е монтаж. Аз съм правил десетки оперативки. По този проект сме се мъчили всички, да мотивираме и нашите служители, да се случи, завърши и да се направи. Аз и от това, което ви говоря в момента, да изрежете различни думи, може да направите - не знам, да ме дадете на съд. Рекетират ме с това, че имат записи“, обясни той. „Вероятно аз ще заведа дело. Това са проектаджии. Това са хора, които искат незаконосъобразно да влизат в проекти и когато това не стане, започват да рекетират, шантажират, тормозят, сплашват. Всичко, което е по закъснения от дни, несвършена работа, за всичко е заведено искове. Ще се консултирам с адвокати ще съдя, който мога, който мога по трасето ще съдя. Това, което мога да кажа, че към мен рекет и сплашване не минава“, заяви Банов. 

Вежди Рашидов: "Реагирал съм на случая с Ларгото и съм го изпратил на съд още тогава, въпросите са към друг. Казвам, че съм подписал заповед да отиде на съд тази неустойка за неспазване. Втора инстанция чакаме. Реагирал съм. За всичко останало въпросите са към друг"

Публикуваме решението на СГС по исковата молба на Министерство на културата:

"Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство НА Културата иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с който се иска солидарното осъждане на "П.и М." ЕООД, "Р." ЕАД, "П.-В." ЕООД и "Ф. Г.2." ЕООД да заплатят сумата от 753 796, 08 лв. - неустойка за забава за периода 21.01.2016 г. - 25.02.2016 г., дължима по т. 47.1 от договор N РД 11-03-23/08.04.2015 г.
ОСЪЖДА М. НА К., гр. София, бул. "***********, да заплати на "Р." ЕАД, ***, съд.разноски в размер на 25 600 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

ДЕЛОТО по жалба на МК В АПЕЛАТИВЕН СЪД Е НАСРОЧЕНО ЗА 10 МАЙ т.г.

РЕШЕНИЕ № 2458 ОТ 28.12.2017 Г. ПО Т. Д. № 379/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.12 .201 7 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А. Г., к ато разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 379/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от М. НА К., с която са предявени срещу "П.и М." ЕООД, "Р." ЕАД, "П.-В." ЕООД и "Ф. Г.2." ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 08.04.2015 г. е сключил с гражданско дружество "А. С." договор за "изпълнение на строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическите нива под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост" на обект "Античен Културно-Комуникационен Комплекс Сердика" - втори и трети етап, а с доп.споразумение от 10.12.2015 г. срокът на изпълнение е определен на 20.01.2016 г. Сочи се, че ответниците са съдружници в гражданското дружество и носят солидарна отговорност за изпълнение на задълженията по възложената поръчка. На 29.01.2016 г. е проведено заседание на Държавно Приемателна Комисия, на което е съставен протокол с предложение за прекъсване на работата, защото са установени пропуски, включително неизвършени и незавършени и/или не добре извършени видове СМР - не са монтирани около 50 % от стъклата на куполното покритие, а на място са монтирани плексигласови плоскости; не е изпълнена шпакловка и боядисване на облицовъчните аквапанели, с които са обшити стоманените пръстени от конструкцията на купола, наклонени колони и гредови елементи по окачения таван на арх.ниво под пл."Независимост"; не са довършени окачени тавани в помещенията и в южната част на Ларгото; не е довършено остъкляване на асансьора, вкл.хидроизолация; не са довършени ел.инсталациите, вкл. осветителната инсталация и слаботокови инсталации - пожароизвестяване и видеонаблюдение; не е монтирана евакуационната врата с анти-паник брава за изход към храм "Света Петка Самарджийска"; на подземното ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" по тавана е монтиран окачен таван от винилово платно, което няма изискванията на клас по реакция на огън съгласно табл.7 на чл. 14, ал. 2 наредба I з-1971; на подземно ниво под пл."Независимост" не е монтирано евакуационно осветление, поради което към 29.01.2016 г. е налице забава в изпълнението на поръчката по процесния договор. Поддържа се от ищеца, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа е акт образец 15, който е подписан на 25.02.2016 г., т.е с 36 дни по- късно от уговорения срок. Поради забавата на основание чл. 47.1 от процесния договор ищецът има право на вземане за неустойка в размер на 0, 2 % на ден върху цялата цена по договора. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 753 796, 08 лв. - неустойка за забава за периода 21.01.16 г. - 25.02.16 г.
Ответникът "Р." ЕАД е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е уточнено по коя точно хипотеза на чл. 47, ал. 5 от договора се претендира неустойка. Сочи се от ответника, че клаузата на чл. 3 от договора предвижда възможност за спиране на работите, а по време на изпълнението на възложената по договора работа има 5 спирания с подписване на акт образец 10 за състоянието на строежа, след което строителството отново е продължавано и са подписвани акт обр. 11. Спиране е налице за 14 дни - с акт от 19.05.2015 г. поради неосигурен авторски надзор; за 11 дни - с акт от 28.06.2015 г. поради необходимост от доп.археологически проучвания на източната порта; за 13 дни - с акт от 20.10.2015 г. поради неприключили археологически проучвания; за 13 дни с акт от 13.11.2016 г. поради необходимост от изготвяне на детайли и технически решения. Спирането на работите е общо за 59 дни и по обективни причини, които не са свързани с изпълнителите. Закъснението в сроковете е отчетено в доп.споразумение от 10.12.2015 г., с което срокът е изменен до 20.01.2016 г. На 30.12.2015 г. възложителят е уведомен, че работите по договора са изпълнени, а от изготвения на 25.01.2015 г. акт образец 15 се установява качественото изпълнение и липса на направени констатации за неизпълнение. Поддържа се, че на 29.01.2016 г. Държавната приемателна комисия е констатирала неизпълнение на възложителя - поради необходимост от привеждане на строежа в съответствие с одобрените проекти. Сочи се, че възложителят не е изпълнил задължението си по чл. 170 ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №3 да посочи на изпълнителя незавършените работи и да даде срок за изпълнение. Според ответника изпълнението на договора е завършено не на 25.02.2016 г., а на 25.01.2016 г., когато е съставен акт обр. 15, с който е предадено строителството. Освен това на 23.12.2015 г. е подписан акт 16 за етап трети от договора на стойност 3 217 283, 31 лв., което е преди крайния срок на 21.01.2016 г. Навежда се довод, че на ответника не са били възлагани строителните работи, за които се твърди от ищеца, че не са изпълнени, защото ответникът на 04.05.2015 г. е сключил договор с конкретно възложение.
Ответникът "П.-В." ЕООД е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че възложената по договора работа е била изпълнена в срок, което се доказва от факта, че на 27.01.2016 г. е свикана Държавна приемателна комисия и към 15.01.2016 г. е налице изпълнение. Освен това възложителят не е констатирал пропуски.
Ответникът "Ф. Г.2." ЕООД е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е налице забава, защото на 25.01.2015 г. е подписан акт обр. 15, а строителните работи са били спирани 5 пъти с актове за установяване състоянието на строежа, поради което срокът за изпълнение се е продължил с 59 дни, т.е до 28.02.2016 г., а повторно изготвеният акт обр. 15 е от 25.02.2016 г.
Ответникът "П.и м." ЕООД е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е налице забава, защото възложителят с писмо от 30.12.2015 г. е бил уведомен за приключване на строителните работи, а на 25.01.2016 г. е бил подписан акт обр. 15, с който е прието изпълнението. Освен това строителните работи са спирани 5 пъти с актове за установяване състоянието на строителството, поради което срокът за изпълнение е продължен с 59 дни. Дори и към 25.02.2016 г. не е налице забава.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа иска с довода, че към 20.01.2016 г. е налице забава. Според ищеца сключеното доп.споразумение на 10.12.2015 г., с което е уговорен нов срок, отчита спирането на строителните работи, поради което не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 2 от договора. Изготвеният на 15.01.2016 г. акт обр. 15 не може да служи за доказване завършване на строителните работи, защото е необходимо издаването на разрешение за ползване, тъй като процесният строеж е първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1 б. "м" ЗУТ. На 12.02.2016 г. е изпратено писмо, от което се установява, че след подписване на акт обр. 15 от 15.01.2016 г. изпълнителят е извършвал дейностите, констатирани на 29.01.2016 г. на заседанието на ДПК.
Ответниците "Р." ЕАД и "П.-В." ЕООД са представили доп.писмени отговори, в които се сочи, че срокът за изпълнение на договора не е обвързан от приемане на строежа от ДПК, а с определен срок от 200 дни и съставяне на акт обр. 15. Прави се възражение за прекомерност на претендираната неустойка. В писмо от 12.02.2016 г. е посочено, че температурите през м.01 са спаднали, което е затруднило строителството, а графикът е за отстраняване на пропуски и за нововъзникнали работи.
Предписанията на ДПК са адресирани към възложителя, който следва за своя сметка да отстрани забележките. С подписване на акт обр. 15 на 25.01.2016 г. страните по процесния договора са констатирали изпълнението на възложената работа.
Представено е споразумение за създаване на сдружение по ЗЗД от 01.08.2014 г., от което се установява, че ответниците са постигнали съгласие да обединят дейността си за изпълнението на строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическите нива под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост" на обект "Античен Културно-Комуникационен Комплекс "Сердика" - втори и трети етап". Уговорено е, че членовете на сдружението са солидарно отговорни за изпълнението на договора, а съдружникът "П.и м." ЕООД е представител на дружеството.
Представен е договор N РД 11-03-23/08.04.2015 г., от който се установява, че между ищеца и дружество "А. С." е възникнало облигационно правоотношение, по което дружеството е поело е по възложение на ищеца задължението да извърши строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическите нива под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост" на обект "Античен Културно-Комуникационен Комплекс "Сердика" - втори и трети етап" в срок от 200 дни до датата на подписване на акт обр. 15 /дата на приключване/, а ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 12 563 272, 80 лв.
С доп.споразумение от 10.12.2015 г. страните са постигнали съгласие крайният срок на изпълнение на договора да бъде 20.01.2016 г.
Представени са актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 19.05.2015 г., 03.06.2015 г., 20.10.2015 г., 02.11.2015 г., 19.08.2015 г., 27.08.2015 г., 28.06.2015 г., 09.07.2015 г.
Представен е протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж от 29.01.2016 г., в който за строеж "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", етап II, са направени констатации за немонтирани около 50 % от стъклата на куполното покритие, а на място са монтирани плексигласови плоскости; не е изпълнена шпакловка и боядисване на облицовъчните аквапанели, с които са обшити стоманените пръстени от конструкцията на купола; наклонени колони и гредови елементи по окачения таван на арх.ниво под пл."Независимост"; не са довършени окачени тавани в помещенията и в южната част на Ларгото; не е довършено остъкляване на асансьора, вкл.хидроизолация; не са довършени ел.инсталациите, вкл. осветителната инсталация и слаботокови инсталации - пожароизвестяване и видеонаблюдение; не е монтирана евакуационната врата с анти-паник брава за изход към храм "Света Петка Самарджийска"; на подземното ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" по тавана е монтиран окачен таван от винилово платно, което няма изискванията на клас по реакция на огън съгласно табл.7 на чл. 14, ал. 2 наредба I з-1971; на подземно ниво под пл."Независимост" не е монтирано евакуационно осветление.
Представено е разрешение за ползване N СТ 05-2597/29.12.2015 г., с което е разрешение ползването на строеж Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", етап III- консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на открито археологическо ниво между бул. "Княгиня Мария Луиза" и ЦУМ.
Представен е акт за установяване годността за приемане на строежа /образец 15/ от 25.01.2016 г., с който ищецът в качеството на възложител е приел изпълнението от дружеството на етап II от строеж "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на подземно археологическо ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост" без забележки за недостатъци.
Представен е акт за установяване годността за приемане на строежа от 25.02.2016 г., с който е прието, че строеж Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", етап II, консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на подземно археологическо ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост", е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти.
Представено е разрешение за ползване N СТ 05-291/07.03.2016 г., с което е разрешено ползването на строеж "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", етап II- консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на подземно археологическо ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост".
Установява се от заключението на СТЕ, че описаните в акт обр. 16 от 29.01.2016 г. неизвършени строителни работи са на стойност 479 497, 67 лв. без ДДС, които представляват в стойностно отношение 4, 58 % от стойността на целия договор. Вещото лице е констатирало, че в Протокол от 29.01.2016 г. за установяване годността за ползване на процесния строеж не е посочено да са неизпълнени или недовършени консервационно-реставрационни работи, както и че в акт за установяване годността за приемане на строежа /образец 15/ от 25.01.2016 г. са описани изпълнените до 28.12.2015 г. консервационно-реставрационни работи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Установи се от п редставения по делото договор N РД 11-03-23/08.04.2015 г., че между ищеца и дружество "А. С." е възникнало облигационно правоотношение, по което дружеството е поело по възложение на ищеца задължението да извърши строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическите нива под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост" на обект "Античен Културно-Комуникационен Комплекс "Сердика" - втори и трети етап" със срок на изпълнение от 200 дни до датата на подписване на акт обр. 15 /дата на приключване/, а ищецът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 12 563 272, 80 лв. /с ДДС/.
Дружество "А. С.", което има качеството на изпълнител по процесния договор, е създадено по силата на сключено между ответниците търговци споразумение за създаване на дружество по ЗЗД от 01.08.2014 г. и е неперсофиницирано, поради което не може да поема права и задължения. Ето защо съдът приема, че за всеки от ответниците, които са съдружници в неперсофиницираното дружество, имащо качеството на консорциум по чл. 275 ТЗ, са възникнали права и задължения във връзка с изпълнението на възложените с процесния договор строителни работи. При сключване на договора консорциумът е бил представляван от съдружника "П. И. М." ООД, който на основание чл. 5.2 от споразумението от 01.08.2014 г. е действал като представител от името и за сметка на останалите съдружници. В този случай на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД ответниците отговарят солидарно за изпълнение на възложената с договора изработка.
Страните по договора за изработка са уговорили срок за изпълнение от 200 календарни дни, а с доп.споразумение от 10.12.2015 г. са постигнали съгласие крайният срок на изпълнение да бъде продължен до 20.01.2016 г. Според съда фактът на изпълнение в срок на възложената с процесния договор работа следва да се приеме за осъществен при наличието на подписан акт обр. 15, защото в клаузата на т. 2.2 от договора е постигнато изрично съгласие, че срокът на изпълнение е до датата на подписване на акт обр. 15, който представлява дата на приключване на изпълнението на договорените строителни работи.
От страна на ищеца е наведен с доп.искова молба довод, че процесният строеж представлява "първа категория" по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1 б. "м" ЗУТ, поради което акт обр. 15 не може да служи за доказване на факта на завършване на строителните работи, тъй като е необходимо издаване на разрешение за ползване. Съдът не споделя тезата на ищеца, че за изпълнението на възложената по договора работа е ирелевантно изготвянето на акт обр. 15, както и че изпълнението е налице само при издадено разрешение за ползване. Тази теза на ищеца е в разрез с постигнатото между страните съгласие, обективирано в процесния договор. Нито в договора, нито в сключеното към него доп. споразумение, се съдържа уговорка, която обвързва изпълнението на възложената работа с издаване на разрешение за ползване. Волята на страните е ясно изразена и обективирана в договора и не се нуждае от тълкуване - изпълнението на възложената от ищеца изработка приключва с подписване на акт обр. 15 - т. 2.2. Сключеният между страните договор има силата на закон за тях на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, поради което за отношенията по изпълнението и приемането на възложената работа следва да се прилага клаузата на т. 2.2 от договора.
След като в договора не се съдържа уговорка, според която възложената от ищеца работа се счита за изпълнена при издаване на разрешение за ползване, съдът приема, че постановяването на такъв адм.акт е неотносим за отношенията между възложител и изпълнител. Постигнатото между страните съгласие е с подписването на акт обр. 15 да се удостовери фактът на изпълнението на изработката в уговорения срок. Издаването на разрешение за ползване след уговорения краен срок представлява факт, който не може да се противопостави на изпълнителя и не може да бъде основание за извод, че до неговото издаване работата не е била изпълнена. След завършването на строежа и изготвянето на констативен акт обр. 15 - чл. 170, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №3 от 31.07.2003 г., в тежест на възложителя е да предприеме необходимите действия по чл. 177 ЗУТ и да подаде заявление до държавния орган за издаване разрешение за ползване, а изпълнителят на строителните работи не може и няма право да се намесва в отношенията между възложителя и компетентния адм.орган по издаването на разрешението за ползване.
С процесния договор е възложено извършването на строеж от два етапа / етап II и етап III/, а съгласно споразумението краен срок за изпълнение е 20.01.2016 г. По делото е представено разрешение за ползване N СТ -05-2597/29.12.2015 г., с което е разрешен o ползването на етап III от процесния строеж. Това означава, че част от възложената изработка, включваща строителните работи по етап III, e била изпълнена и приета от ищеца в качеството на възложител още в края на 2015 г. Това е така, защото в разрешението за ползване от 29.12.2015 г. се цитира протокол обр. 16 от 23.12.2015 г., съставен от комисия, назначена със заповед от 22.12.2015 г. След като на 23.12.2015 г. е издаден протокол обр. 16 за етап III, няма никакво съмнение, че преди съставяне на този протокол е бил изготвен и акт обр. 15, с който е приключено изпълнението на възложените с договора работи по етап III. Доказателственият извод, че работата по етап III е изпълнена преди крайния срок се опира на факта, че преди издаване на разрешението за ползване на 29.12.2015 г. строежът е бил предаден от изпълнителя и приет от възложителя. Издаденото на 29.12.2015 г. разрешение за ползване е сигурна индиция за факта, че преди неговото издаване участниците в строителството са изготвили акт обр. 15, с който се удостоверява изпълнението на възложените по договора работи от етап III. Няма никакво съмнение, че към 29.12.2015 г., когато е издадено разрешението за ползване, строителните работи по етап III са изпълнени и предадени на ищеца.
Още в края на 2015 г. поръчката по отношение на строителните работи от етап III, които според в.лице са на стойност 3 217 283, 31 лв., е изпълнена. Дори и работите по етап II да са изпълнени със закъснение на 25.02.2016 г., както се поддържа от ищеца, не е налице забавено изпълнениев цялост на възложената по договора работа към крайния срок на 20.01.2016 г., защото една част от поръчката /работите по етап III / e изпълнена в срок. Ищецът не е изпълнил задължението по чл. 190 ГПК да представи количествено стойностна сметка към договора, поискана от ответника "Р." ЕАД за установяване на твърденията, че стойността на изпълнените по етап III работи възлиза на 3 217 283, 31 лв., а на етап II на 7 252 110, 69 лв. Ето защо на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че работите по етап III и етап II възлизат на посочените по-горе стойности. Това означава, че преди 29.12.2015 г. са изпълнени по договора работи по етап III, които представляват около 31 % от цената на цялата поръчка.
След като още преди 29.12.2015 г. една значителна част от поръчката е изпълнена, дори и да се приеме, че е налице забава по отношение на останалите работи по етап II, няма основание в полза на ищеца да се начислява неустойка по чл. 47.1 от договора върху цялата цена на поръчката. Неустойка върху цялата цена на поръчката би имало основание да се начислява, когато е налице изпълнение със закъснение на всичките възложени по договора работи, но в случая работите по етап III са изпълнени и приети преди крайния срок на договора.
По делото е представен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15 от 25.01.2016 г., в който е удостоверено, че процесният строеж Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", етап II: консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на подземно археологическо ниво под бул. "Княгиня Мария Луиза" и под пл."Независимост", е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, а в акта не са направени констатации за недостатъци. Изготвеният на 25.01.2016 г. акт обр. 15 има качеството на документ по чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №3 от 2003 г., който на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ притежава материална доказателствена сила за факта на изпълнение и предаване на строежа от изпълнителя на възложителя. Изготвените в процеса на строителството документи/актове по чл. 170, ал. 1 и, ал. 2 ЗУТ, вр. с Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, са регламентирани от закона като форма за доказване /" ad probationem "/ на свързаните със строителството фактически обстоятелства. След като акт обр. 15 от 25.01.2016 г. е подписан от ищеца възложител, този удостоверителен документ представлява годно доказателств о за извършено на 25.01.2016 г. прие мане от възложителя на изпълнението - чл. 264 ЗЗД /решение № 76 от 10.08.2015 г. по т.д. № 729/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О /.
Доколкото в акт обр. 15 от 25.01.2016 г. не са направени констатации за некачествено изпълнение, респ. за неизпълнени работи, съдът приема, че възложената с процесния договор работа е била изпълнена в цялост и съобразно уговореното, както и че изпълнението на поръчката е било прието от възложителя без възражения - чл. 264 ЗЗД.
С исковата молба е представен акт обр. 15 от 25.02.2016 г., който е изготвен отново за етап II от процесния строеж и който по същество приповтаря в основната си част направените констатации в акт обр. 15 от 25.01.2016 г. Според съда изготвеният на 25.02.2016 г. нов акт обр. 15 няма правна стойност относно работите, които са описани в първия акт обр. 15 от 25.01.2016 г., който служи за удостоверяване факта на изпълнение на съответния етап от строителството - чл. 176, ал. 1 ЗУТ. С подписването на първия акт обр. 15 на 25.01.2016 г. следва да се приеме, че изпълнението на строителните работи по договора е приключило. Ето защо съдът намира, че изготвеният на 25.02.2016 г. акт обр. 15 има доказателствено значение само за работи, извършени допълнително след приключване на изпълнението на 25.01.2016 г. и които не са били описани в първия акт - "микроклимат" по протоколи от 15.02.2016 г., както и единични изпитания "Ел" по протоколи от 19.02.2016 г. След като на 25.01.2016 г. е подписан от участниците в строителния процес акт обр. 15, възложените с договора работи по етап II са изпълнени и приети, а вторият акт от 25.02.2016 г. установява приемането на работи, които не са описани в първия акт от 25.01.2016 г. и които представляват допълнителни работи, респ. нововъзникнали.
Следва да се обележи, че с извънпроцесуалното си поведение ищецът се е позовал на изготвения на 25.01.2016 г. първи акт обр. 15, защото на 27.01.2016 г. е била свикана Държавна приемателна комисия със заповед РД 19-130. Сезирането от ищеца на държавния орган на 27.01.2016 г. с искане за издаване на разрешение за ползване / удостоверение за въвеждане в експлоатация / по несъмнен и категоричен начин сочи на фактическото обстоятелство, че преди 27.01.2016 г. строителните работи по етап II от процесния строеж са му били предадени от изпълнителя с първия акт обр. 15 от 25.01.2016 г.
Ответникът "П.и м." ЕООД в писмения отговор се е позовал на писмо от 30.12.2015 г., с което ищецът е бил поканен да приеме изпълнението, а в съд.заседание на 06.10.2017 г. ищецът е признал, че през м.12.2015 г. е получил поканата за приемане на изпълнението. Това означава, че поради поведението на ищеца първият акт обр. 15 е бил изготвен на 25.01.2016 г., т.е след крайния срок на договора /20.01.2016 г./. В случая е налице забава на кредитора - възложителя, който още през м.12.2016 г. е бил поканен да приеме изпълнение на работите по етап II, но не е оказал необходимото съдействие за предаване на резултата от изработката. Фактическият извод на съда, че възложената с процесния договор работа по етап II е била изпълнена преди крайния срок -20.01.2016 г., се потвърждава и от подписания от ищеца акт първи акт обр. 15 на 25.01.2016 г., в който са описани документите, удостоверяващи изпълнението на отделни видове работи - най-късно изготвените актове за етап II от строежа са от 18.01.2016 г. - за приемане конструкцията на асансьорната шахта, както и протоколи от 22 и 25.01.2016 г. за единични изпитания "Ел". След като през м.12.2015 г. ищецът е бил поканен да приеме изпълнение, съдът приема, че поради неговото поведение посочените по-горе актове са изготвени на 18, 22 и 25.01.2016 г., както и първият акт.обр. 15 на 25.01.2016 г. Ищецът, който не е оказал необходимото съдействие, не може да черпи права от своето противоправно поведение. Съдът на основание чл. 95 ЗЗД приема, че не поради поведение на изпълнителя, който още на 30.12.2015 г. е изразил готовност да предаде на възложителя работите по етап II, тези работи са били реално предадени след 20.01.2016 г. - на 25.01.2016 г., когато е подписан първият акт обр. 15.
При тези факти съдът намира, че възложените с процесния договор работи по етап II са били приети от възложителя на 25.01.2016 г., когато е подписан акт обр. 15. Ищецът е бил уведомен за изпълнението на поръчката и за готовността да му бъде предадено изработеното преди крайния срок, но не е оказал необходимото съдействие и поради неговото поведение първият акт.образец 15 е подписан 5 дни след крайния срок. Подписаният впоследствие на 25.02.2016 г. втори акт обр. 15 има значение за допълнителни и нововъзникнали след приключване на договора работи, защото изпълнението на строежа и приемането от ищеца на изпълнените работи по етап II е било осъществено още с изготвения на 25.01.2016 г. първи акт обр. 15.
В протокол на ДПК за установяване годността за ползване на строеж от 29.01.2016 г. са направени от държавния орган констатации за пропуски, неизвършени и незавършени видове строителни работи. Тези констатации на държавния орган не оказват влияние в отношенията по процесния договор, които са приключени и уредени между страните с подписването на първия акт обр. 15 от 25.01.2016 г., в който ищецът в качеството на възложител е направил признание за качествено изпълнени в цялост работи по етап II. Всички описани в протокола на ДПК недостатъци са констатирани при извършване на оглед от комисията, което означава, че са " явни " недостатъци. Следователно ищецът в качеството на възложител е бил длъжен да отбележи своите възражения за тях в подписания на 25.01.2016 г. първи акт обр. 15 - чл. 7, ал. 3, т. 15, б. "б. " от Наредба № 3/31.07.2003. Този акт обаче е подписан без забележки, поради което в отношенията между страните по процесния договор следва да се приеме, че възложената по договора работа е изпълнена в цялост и без недостатъци. Както се спомена по-горе, страните не са обвързали изпълнението на възложените с договора работи от съставяне на акт от държавната приемателна комосия, респ. с издаване на разрешение за ползване/въвеждане в експлоатация, поради което направените в акта на ДПК от 29.01.2016 г. констатации са ирелевантни за отношенията по договора. Д ори и да се приеме, че за отношенията между страните имат значение направените в акта на ДПК от 29.01.2016 г. констатации, това означава, че за описаните в акта недостатъци е възникнало на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД в полза на възложителя право да иска поправяне на работата, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, или съответно намаляване на възнаграждението, но наличието на недостатъци само за част от поръчката не освобождава възложителя от задължението да приеме останалата извършена в срок работа и не означава, че цялата работа е изпълнена със забава.
Като краен извод - възложените с процесния договор строителните работи по етап III са били изпълнени още към 29.12.2015 г., т.е преди крайния срок -20.01.2016 г. Строителните работи по етап II са били изпълнени също преди крайния срок, но поради поведението на ищеца са предадени на 25.01.2016 г., когато е подписан първият акт обр. 15, поради което за закъснението от 5 дни изпълнителят е освободен от отговорност. След като не е налице забава, в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение в размер на уговорената в клаузата на чл. 47.1 от договора неустойка.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че неустоечната клауза по т. 47.1 от договора, според която при забавено изпълнение се начислява неустойка за забава в размер на 0, 2 % на ден върху цялата цена за изпълнение на договора, но не повече от 20 % от цялата цена за изпълнение на договора, е неприложима при забавено изпълнение само на част от поръчката. Неустоечна клауза, която предвижда начисляване на обезщетение за забавата на част от задължението, но в размер на лихвен процент върху цялата стойност на договора, излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции. При наличие на забава за изработката в срок само на част от възложените работи, а не на цялата поръчка, неустойката би имала обезщетителна и наказателна функция, когато се начислява само върху стойността на изпълнените със закъснение работи, защото така ищецът би се обезщетил именно за вредите от забавата да се изработят в срок съответните работи, а изпълнителят би се санкционирал именно за забавеното изпълнение на тези работи. В противоречие с добрите нрави е при наличие на забава само за някои от възложените работи, неустойката да се начислява не върху стойността на тези изпълнени със закъснение работи, а да се начислява върху стойността на всички възложени с договора работи, включително и върху стойността на изпълнените в срок работи.
Дори и да отчетат констатациите в акта от 29.01.2016 г. на държавната приемателна комисия, би следвало да се приеме, че е налице забава само за описаните в акта работи. Недопустимо е за забавеното изпълнение на описаните в акта на ДПК работи да се начислява обезщетение в размер на неустойката по т. 47.1 върху цялата цена на всички възложени с договора работи. Следва да се спомене, че ищецът не е изпълнил задължението по чл. 190 ГПК да представи количествено стойностна сметка към процесния договор, с което е създал пречки за установяване стойността на работите, които са описани в акта на държавната приемателна комисия. Освен това ищецът не е изпълнил указанията на съда по чл. 145, ал. 2 ГПК да изложи твърдения за тяхната стойност, а неоснователно поддържа, че е налице забавено изпълнение на цялата работа по процесния договор.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, защото не е налице забава в изпълнението на възложените с процесния договор строителни работи. В полза на ответника "Р." ЕАД следва да се присъдят сторените от него съд.разноски за адв.възнаграждение, платено по банков път, и депозит за в.лице, а в полза на ответниците "Ф. Г.2." ЕООД и "П.-В." ЕООД не следва да се присъждат съд.разноски, защото не е представен документ за платено адв.възнаграждение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. НА К. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с който се иска солидарното осъждане на "П.и М." ЕООД, "Р." ЕАД, "П.-В." ЕООД и "Ф. Г.2." ЕООД да заплатят сумата от 753 796, 08 лв. - неустойка за забава за периода 21.01.2016 г. - 25.02.2016 г., дължима по т. 47.1 от договор N РД 11-03-23/08.04.2015 г.
ОСЪЖДА М. НА К., гр. София, бул. "***********, да заплати на "Р." ЕАД, ***, съд.разноски в размер на 25 600 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:"

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.