Акцентът днес в сутрешните блокове на родните телевизии бе словото на д-р Ахмед Доган през призмата на отиващата си година, политическите катаклизми и размествания и нарастващия социален и обществен гняв. Репортери и водещи бяха нагърбили политици и анализатори с тежката задача - да коментират и тълкуват думите на Учителя на ДПС. Безуспешен опит да бъде открита кокошка, под която е скрито златно яйце, някаква народна панацея, която да успокои страстите на фона на драстичното поскъпване на живота, което предстои с нов размах още в началото на 2019-та година.

Яйцето, всъщност, изобщо не е златно. И позлатено дори не е. И никога няма да се излюпи от него така желаното от политическите инженери "пиленце", защото от километри вони на отлежал запъртък.

Със словото си пред елита на ДПС Доган предлага от царящата некомпетентност в настощия парламент да бъде сформиран "програмен кабинет", в който да вземат участие всички парламентарно представени партии. И да се работи по единна 10-годишна (и повече) програма за развитието на България. Нещо, което вече 30 години наблюдаваме с програмата "Крадем и след нас погром", изпълнавана стриктно от политическите фракции на добрали се до така желаната, опияняваща като наркотик власт.

Цялото упражнение Доганово, обаче, има една единствена цел - печелене на време със съхраняване на настоящата власт, а с нея и на режима на статуквото. Останалото са алабализми.

Политическите кукловоди търсят подходящото плацебо, което да пробутат на народа като новата надежда за промяна. Филм, който гледахме при Симеон Сакскобургготски в няколко части, а една от тях продължава с бившия му телохранител Бойко Борисов. Прожектирана, продуцирана и режисирана от същите, които докараха царя от Испания, за да ни излекува за 800 дни.

Улицата и всеобщото народно недоволство от неспихващите кражби, чувството за безнаказаност и липса на справедливост, въпреки стихващия и на моменти избуяващ интензитет, плаши кукловодите. Те искат да се облагодетелстват на гърба на гражданите в условията на фасадната демокрация, която са си устроили  - в мир и спокойствие. Нещо, което Борисов повече не може да им осигури, защото е с изтекъл политически срок на годност. 
Въпреки "апокрифните" преговори с Нинова, те не виждат и в нея покорния обединител, който да поведе народната гълчава през корозийната държавност, смачканото правосъдие и корупционната действителност, с успокоението за настъпващото светло бъдеще.

 Общественото напрежение клокоти като вековен вулкан, който във всеки един миг може да изригне и да погълне с лавата си всичко и всички пред себе си. И точно това ужасява и изправя от страх на нокти обръчите от фирми, международните схемаджии и специалистите по перманентно източване на публичните средства, без никаква добавена стойност за държавата и хората в нея.

И все пак, управляващите си отиват. Борисов е морално и политически амортизиран. Търсят неговото плацебо, но промените са неизбежни. Процесите могат да бъдат забавени, но не и избегнати. Бъдете нащрек!

Коментари

  • Пет., 01/11/2019 - 09:11 отговор

    100 годишни хора има, но 100 годишна власт не

  • Пет., 01/11/2019 - 15:58 отговор

    ок, но кой да дойде на негово място е въпроса?

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.