За първи път от 5 години насам български министър-председател има възможността да говори на сесия пред Европейския парламент. Той участва в поредицата дебати "Това е Европа“, които започнаха през септември миналата година и сега е 12-ото им издание. Досега са се включили петима европейски лидери, последният преди академик Денков бе германският канцлер Олаф Шолц. Какви амбиции показа България в речта на премиера? Наш гост е евродепутатът от ГЕРБ/Европейска народна партия Асим Адемов. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Адемов.
Здравейте. Добър ден.
Успя ли да заинтригува евродепутатите речта на българския премиер?
Значи, добре беше, че нашият премиер беше гост на парламентарната сесия на Европейския парламент. Само да вмъкна, че това е, както и вие казахте, това е нормална, утвърдена практика от дълги години, да присъстват правителствени държавни ръководители в Европейския парламент, да изнесат своята реч и да покажат на евродепутатите своето виждане за това каква наистина да бъде Европа, в каква посока да се развива, как да се променя, защото ясно е, че трябва да има промени. С тази идея, разбира се, беше поканен и нашият премиер, и както казах, хубаво беше, че присъства, но още по-хубаво щеше да бъде, ако имаше някакъв позитивен резултат, някаква добавена стойност. Защото според моето скромно мнение това не се получи, той не можа да заинтригува аудиторията. Не знам как беше подготвено самото посещение, но много неприятно впечатление направи празната зала. Добре, че поне българските евродепутати от всички политически сили бяхме там и няколко души от други страни, наши колеги, за да не бъде съвсем празна залата. Това като фон на всичко – много неприятно впечатление. Аз, разбира се, съм голям критик на това правителство, не го и крия, но въпреки това като представител на България, когато присъства министър-председател на България, аз не се почувствах добре, беше ми некомфортно от тази ситуация. А от друга страна пък си мисля, че колегите, които не бяха в залата, не пропуснаха нищо от самата реч на г-н Денков, защото пак според моето скромно мнение неговата реч мога да определя като много слаба, реч, която не беше в унисон с идеята, със замисъла на тези събития, именно както казах, да се даде визия за това как държавните и правителствени ръководители виждат Европа днес, как я виждат утре, в каква посока трябва да се променя. Нашият министър-председател просто направи една историческа обиколка из света, констатира къде какви проблеми има, какви войни и нищо за утрешния ден.
Какво всъщност каза премиерът в Страсбург?
Нищо съществено да ви кажа, но аз мога да ви кажа и какво пропусна да каже, което на мен ми направи много силно впечатление. В своята реч той изобщо не спомена за интеграцията на Западните Балкани. Една тема, която е водеща за Европейския съюз, една тема, която беше повдигната от по-предишният ни министър-председател Бойко Борисов. Спомняме си 2018 година, когато дойдоха всички държавни ръководители от Европейския съюз, и на една маса седнаха даже президентите на Косово и на Сърбия. И нашият министър-председател г-н Денков изобщо не засегна тази тема, което е за мен много голям пропуск и голям гаф, защото това беше трибуната, на която той трябваше да каже позицията на България, особено в спора, който имаме със Северна Македония. На фона на агресивната политика, която водят северномакедонските дипломати, те, трябва да кажем откровено, са си намерили много сериозно лоби и сред нашите колеги евродепутати и водят много агресивна политика. И за съжаление са успели да убедят доста от нашите колеги, че виновната страна в случая да не се случи интеграцията на Северна Македония е България, че ние създаваме непрекъснато проблеми. И това мълчание по тази тема на нашия министър-председател за мене е огромен гаф – той пропусна от тази трибуна да защити позицията на нашата страна.
Какво друго не засегна в речта си академик Денков?
Ами както казах, основното – как вижда бъдещето на ЕС. Ние в момента дебатираме в Европейския парламент как да се променят договорите, как да стане Европейският съюз по-гъвкав, как да се взимат по-бързо решенията, с какво мнозинство да се взимат: с обикновено, с квалифицирано, с 4/5, за да бъде по-гъвкава външната политика на Европейския съюз – никаква позиция на нашия премиер не чухме по тези въпроси, а те са на дневен ред. Защото както казах и видно е, че Европейският съюз се нуждае от сериозни реформи.
Какво е вашето обяснение, г-н Адемов, защо колегите ви в Европейския парламент не приеха нашия премиер? Празната зала е ясно отношение, но защо е то?
Да, това е ясно отношение към него. Първо, както казах, не знам, кой се е погрижил за подготовката и каква кампания е направил, но друго, което може да се каже и в случая, е, че когато не си член на нито едно политическо семейство в Европейския парламент, нормално е и това да се случи. Знаем, че "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ не са представени в Европейския парламент, не членуват в нито едно политическо семейство. Това също оказва влияние. Само да не пропуснем и друго, което се сещам сега във връзка с вашия въпрос, темата за "Шенген“ беше повдигната в интерес на истината, но критиките от нашата страна на ГЕРБ в ЕНП са, че смятаме, че нашият министър-председател е доста пасивен по тази тема. Нямаме тази активна политика, каквато имат от румънското правителство и техният министър-председател. И за съжаление нещата в тази посока не се развиват така, както искаме, особено на фона на това, което се случи в Нидерландия с изборите, които приключиха там и с партията, която спечелите тези избори.
Точно затова искам специално да ви попитам. Премиерът се е обърнал с призив за "Шенген“ в речта си, но не се ли превръща това наше членство във все по-отдалечаваща се мечта, като се вземат предвид сега резултатите от изборите в Нидерландия и категоричното нежелание на Австрия? И след изборите за Европарламент и формирането на нова Европейска комисия се очакват промени в устройството на Европейския съюз, вие съм загатнахте. Какви са шансовете ни при това положение?
Ами първо да кажа, че самото отношение към България и Румъния е драстичен пример за двоен стандарт. Не може от толкова години насам България и Румъния да са изпълнили всички критерии, и особено България, която опазва най-трудната за опазване външна граница на Европейския съюз, границата между България и Турция, да не бъдат все още членове. Това е драстичен пример за двоен стандарт от страна на тези две страни – Австрия и Нидерландия. Имахме някакви надежди. Но за да бъдем откровени и честни, като че ли поне при мен оптимизмът се поизпарява, особено след като, както споменах, в Нидерландия тази антиевропейска, антимюсюлманска, антиимигрантска партия спечели изборите и ще направи предполагам всичко възможно да сформира правителство, а знаем, че ръководителят на тази партия е всъщност и против разширяването на "Шенген“ и по принцип по начало Нидерландия са против. Така че смятам, че декември месец нямаме големи шансове, а какво ще стане по-нататък, един Господ знае. Но е твърде притеснителна не само за нашия проблем с "Шенген“ победата на антиевропейската партия в Нидерландия, тя по принцип ще се превърне и в голям проблем за самия Европейски съюз.
А тук, в България, останахме с впечатление поне от коментари и от реакции в медии, че българските евродепутати са нападнали премиера Денков, а западните са го защитили. Такава ли е била картината?
Не, това беше представено от частта да кажем, която е проправителствено настроена. Разбира се, ние след това имахме среща българската делегация с министър-председателя, на която стана ясно наистина, че той се е докачил от някои по-остри изказвания, но ще подчертая напълно логични и резонни, защото мои колеги го питаха и за темата за "Шенген“, питаха го и за "Лукойл“, защо така на живот и смърт бранят тази дерогация, защо сме на последно място по процента от усвояване на средствата от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост. И явно от тези въпроси министър-председателят се е докачил малко, неговото его се е докачило и неговото самочувствие - също. Но ние му казваме категорично, че това е Европейският парламент и там всеки има право да задава тези въпроси, които сметне, че са актуални и че са на дневен ред. Да не кажем, че е имало къде-къде много по-остри дебати и много по-сериозни атаки към други министър-председатели и президенти. Така че всичко беше в границата на нормалното и трябва да очакват не само захаросани въпроси, които галят егото и самочувствието на министър-председателя, но естествено ще има и недоволни и ще задават такива щекотливи въпроси. Това е съвсем в реда на нещата.
В Европейския парламент вие работите в Комисията по земеделие и развитие на регионите, отделно от другите комисии. Знаете, че у нас фермери поискаха незабавно изплащане на помощите за справяне с последствията от войната в Украйна и оставката на министъра на земеделието.
Да.
Възможно ли е изпълнението на исканията им?
По принцип проблемите винаги са съпътствали всекидневието на нашите земеделски производители, но те особено сериозен удар получиха след като започна войната, след агресията по-точно на Русия в Украйна. Всички знаем, стана ясно, какъв удар са понесли те "благодарение“ на украинските стоки, които в един момент безпрепятствено влизаха и останаха в България, и са с по-занижено качество, и са на по-ниски цени, които бламираха конкуренцията. Но за да си избегне това, Европейската комисия разреши на България и на още няколко страни да изплащат помощи, за да покрият нашите земеделци загубите, които са понесли. И сега, в случая, тази част, която стачкува, защото не всички стачкуват – видяхме, че има разделение в бранша – стачкуват тези, които са получили изцяло сумата за подпомагане. Защото помощта, която беше разрешена от Европейската комисия, беше лимитирана, имаше таван на тези помощи. И тези, които сега стачкуват, искат още пари, допълнително средства. Но това в случая няма как да стане, защото ние ще нарушим регламентите на Европейския съюз и това ще довлече допълнително проблеми за нашата страна. Затова и виждаме, че едни от бранша стачкуват, други не стачкуват, секторът е разделен, но в случая наистина тези, които искат средства, не са прави. Тук има нещо още по-притеснително, свързано със следващия бюджет, за следващата година, който готви любимият и незаменим финансов министър на "Промяната“ Асен Василев. Аз искам да наблегна на две неща, които ще създадат голям проблем следващата година, и ако това така, както е предвидено и ако остане, спокойно бих казал, че ако тази година е тежка, следващата година ще бъде още по-тежка за нашите земеделски производители. Защото по моя информация искам да наблегна на две важни неща: първото е, че в бюджета на следваща година Асен Василев предвижда 450 милиона лева за подпомагане на този сектор, което е два пъти по-ниско в сравнение с тази година, което сами разбирате, че ще създаде още условия с предпоставки за протести. Другото, което предвижда Асен Василев в бюджета, за да го запълни с приходи, е неговото намерение да извади на тезгяха за продан 700 000 дка от Държавния поземлен фонд…
Това са земеделски земи и аз специално исках за тях да ви попитам: какво означава подобно действие и какви последици ще повлече?
1/3 от целия поземлен имот, който притежава държавата са тези 700 000 дка. Това са огромни имоти, огромни по обем, и целта е чрез тази продажба той да вкара в бюджета 340 милиона лева...
Ама той не ги вкарва като пари, а ги вкарва като бонове, както се оказа.
Именно. Сега, като милиони могат да звучат като голяма сума, но имате предвид, че само наемът от тези 700 000 дка на година се равнява на 90 милиона лева. Т.е. вместо ние всяка година да получаваме по 90 милиона лева от наеми, аренда на тази земи, и тези земи да си останат държавно собственост, той ги изкарва за продан, като една голяма част ще бъдат подадени с компенсаторни бонове, т.е. с едни хартийки, които навремето са купени за стотинки с номинал 1000 лев примерно сега. Това е скандално според мене, а тези земи вместо примерно да ги дадем на млади фермери, да направим така, че все повече млади хора да ги улесним да имат достъп до земя, да се занимават със земеделие, защото ние, в Европейския съюз, отчитане негативната тенденция, че все по-висока става средната възраст на хората, които се занимават със земеделие и усилията ни да привлечем все повече млади хора да се занимават със земеделие, не са много успешни. И в случая вместо да улесняваме младите хора да имат достъп до тези земи, ние ще ги продадем. Това за мене е скандално и се надявам да отпадне. Не може така с лека ръка държавна собственост да се раздава, а тези земи освен за земеделците се използват и за обезщетяване по други линии. Така че абсолютно скандално решение на Асен Василев.
Подготвила съм си един специален въпрос: на какво се дължи фактът, че от нашия пазар все повече започват да изчезват българските плодове и зеленчуци, българското месо и мляко, все по-малко се намират, и когато се намират, са на високи цени?
Ами защото причината са много, аз едва ли бих обхванал всички, за да обясня какво става. Но все пак живеем като членове на Европейския съюз, имаме общ пазар, има страни, които произвеждат по-евтино, за съжаление, спрямо нашето производство, което се оскъпява. Сигурно имаме и грешки в държавната политика, в подпомагането на този сектор. И се получава това – неприятна за съжаление констатация, че намаляват нашите производства. Но има и нещо друго, което аз искам да засегна точно в този контекст: крайно време е в България да се научим да работим заедно. Т.е. аз съм дълбоко убеден, че единият от начините да спасим родното производство е да има кооперации, да се кооперират хората, защото не може един човек, който има 10-20-50 дка да кажем стопанство, и с тях да бъде конкурентноспособен на тези от Турция, Гърция, които имат хиляди декари. Просто трябва да се научим да работим заедно, да се кооперираме и да си защитаваме интереса. И може би в тази посока трябва да се мисли. И най-накрая, то отдавна се коментира за Закон за кооперациите, който трябва да влезе и да бъде гласуван в Народното събрание.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
