Америка гледа на България като част от региона на Балканите. Нашите политици сами ще се опитат да се направят лоялни на новата власт в САЩ, заявява президентът на Института за публична политика
Защо Доналд Тръмп, а не Камала Харис, спечели изборите, коментира в интервю пред Dir.bg проф. д-р Здравко Попов, президент на Института за публична политика. Той определи Харис като кандидата - заместител, а Доналд Тръмп като машина, която е формирала и овладявала общественото мнение и електоралните нагласи във всеки щат.
"Ако познаваме Тръмп, методите му и начините му на работа, ще може да предвидим, че той ще поставя всеки преговор в контекста на "сделката". подход във външната политика ще бъде в координатната система на американските национални интереси", заявява президентът на Института за публична политика. Попов коментира и как ще повлияе политиката на Тръмп върху ЕС, в частност и в България.
Проф. д-р Здравко Попов има магистърска степен по философия и психология от СУ "Св. Климент Охридски", докторска степен по философия от СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е философия и история на религиите в Рим, Италия. Има специализация по външна политика и дипломация в САЩ, специализация по публична политика в Лондон, Англия. Бил е външнополитически съветник на президента Желю Желев. Заемал поста президент на УНИЦЕФ-България. Основател е бил и първи директор на Дипломатическия Институт на МВнР. Бил е посланик на България в Чешката Република. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски", главен редактор на сп. "Дипломация", както и президент на Института за публична политика.
КАМПАНИЯТА
- Връщането на Доналд Тръмп в Белия дом се определя като историческо, защо Камала Харис загуби изборите?
- Нека да се опитаме да разграничим кампаниите на двамата претенденти за Белия дом. От една страна ние имаме кандидат на Демократическата партия, който се яви като резерва на титулярния кандидат Джо Байдън, "по заместване". И това стана три месеца преди самите избори. В съзнанието на голяма част от американците стоеше чувството, че Камала Харис е един служебен кандидат на Демократическата партия. Ако беше официално номинирана през 2023 година, тя би имала възможност да изгради своята кампания в продължение на година и повече, каквото време имаше Доналд Тръмп. Това е важен въпрос в предизборна борба, защото чувството, че заместваш оригиналния кандидат, изтеглен в последния момент, поради физическа и ментална немощ, е предизвестие за възможен неуспех.
Камала Харис не успя да задържи тези общности в САЩ, които са гласували традиционно за Демократическата партия. Това са преди всичко гласоподаватели от обществото на чернокожите афроамериканци и от латиноамериканските общности в САЩ, които стават с все по-голяма електорална тежест. Тя не успя да ги мобилизира, защото не съзнаваше, че има трансформация на техните публични нагласи и очаквания. Камала изграждаше посланията си на базата на остарели представи за тях, затова резултатите се оказаха неочаквани за нея. Това, което анализаторите съобщиха, е, че над 25% от чернокожите са гласували за Републиканската партия и за Доналд Тръмп. Над 55% от латиноамериканските избиратели са гласували за Доналд Тръмп. Това е много сериозен поврат на избирателите на САЩ по отношение на двете партии.
Отделно, въпреки силния акцент в кампанията на Камала Харис по отношение на правата на жените - темите за абортите, домашното насилие, достойнството на жената в американската икономика, се оказа, че голяма част от белите жени се върнаха като мнозинство при републиканците. И това е факт въпреки обичайната риторика на Доналд Тръмп, известен с позицията си на човек, който се отнася пренебрежително и неуважително към женския пол. Това също е някакъв обратен ефект на очакванията.
Самата Камала Харис не излъчваше политическа сила. Тя изглеждаше като жена аматьор в политиката, въпреки че е била четири години вицепрезидент на Байдън и дълги години е била в институционалната система на САЩ като прокурор на Калифорния. Изглеждаше като новобранец, който идва да пробва дали може нещо да стане. Профилът ѝ не излъчваше силна политическа воля, силен политически характер, нещо, което е много важно за американските избиратели. Те искат да имат силни президенти, които да излъчват воля, за да бъдат в унисон с големите цели на Америка - да бъдат лидери в света във всички сфери. Това Камала не успя да го покаже.
Дори самата ѝ кампания изглеждаше хаотична, не бяха добре разработени графиците ѝ ,последователността на срещите ѝ, съдържанията на интервютата ѝ, кампанията ѝ. Нямаше ритмичност, систематичност, въздействие. Доналд Тръмп направи интервю с Джо Роугън, изключително популярен в подкастите на Америка, 47 милиона души го гледаха, слушаха и лайкнаха. Камала не можа да направи нещо подобно въпреки публичните подкрепи, които получи от популярни артисти, певци, интелектуалци.
Доналд Тръмп имаше две години на разположение да води кампанията, направи близо 1000 митинга, обиколи всички щати по много пъти. Щабът му работеше много професионално и последователно. Кампанията му не беше просто срещи със симпатизанти. Това беше машина, която формираше и овладяваше общественото мнение и електоралните нагласи във всеки щат.
Камала Харис така и не можа да отговори на въпроса по какво се отличава от Джо Байдън, има ли свой собствен натюрел, има ли свои собствени политики, които би защитавала, ако стане президент на САЩ. Хората останаха с впечатлението, че тя свети с отразената светлина на Байдън, че е негово лошо копие. Да, тя направи много силен акцент и това ѝ донесе подкрепа с въпроса за правото на абортите, право, което да е абсолютно независимо от обстоятелствата и причините, заради които се прави абортът. Това беше нейно предимство. Но по въпроса с мигрантите, по въпросите с икономиката, финансите, по въпросите на сигурността и международните отношения, тя беше много слаба. Не можахме да запомним какво ни каза тя относно конфликтите и войните в света, относно външната политика на страната си при евентуално нейно президентско управление. Тя повтаряше просто клишетата на Байдън. В същото време ние помним от близкото минало атрактивни акции, свързани с либералния и социалистическия спектър, например, революционните послания на движението "Окупирай Уолстрийт", водено от интелектуалци, активисти и политици, свързани с демократите, които увличаха младите американци. Сенатор Бърни Сандърс, кандидат на Демократическата партия за президент през 2016 г. във вътрешните избори на партията с Хилъри Клинтън, имаше значително по-голямо влияние върху студентите, младите хора, левите интелектуалци, цветнокожите, латиносите, работниците. Тогава го "прецакаха" и номинираха Хилъри Клинтън, отново грешен номенклатурен избор, отново кандидат с "тежести", носещ недъзите на предходното си участие във властта като държавен секретар на Барак Обама, а и съпруга на скандалния президент Бил Клинтън.
Всичко това е трябвало много добре да се премисли от демократите преди да се стартира кампания срещу Доналд Тръмп, разпознат от американците като силен човек, силен характер, с голяма воля, с нестандартни послания и политики. И най-вече, което на мен ми се струва най-важното - той се ползва от големия и все още жив мит за Америка, който се е утвърдил в последните 200 години и би могъл да бъде разказан с няколко думи: Първо, нашата земя е обетована земя. Второ - нашият народ е благословен народ. Трето - ние сме предопределени от съдбата да бъдем велики и да бъдем първи в света, първи на планетата. Ето няколко артикулации от големия жив мит на Америка, пряко свързан с така наречената американска мечта. Какво казва Тръмп, ако грубо го възпроизведем, в своята кампания - това сме ние, това е нашата земя, обаче някакви хора са дошли на власт (демократите) и те са провалили това предопределение да бъдем велики, да бъдем заможни. Защото са водили лоши политики, предали са интересите на Америка на други държави, заложили са на някакви международни организации, които не изразяват нашите американски интереси. Днешното състояние, в което се намираме - загубени работни места, инфлация, закрити производства, неконкурентност, нелегални мигранти, престъпност, огромни неравенства, това е, което е направило Америка да не бъде велика.
Срещу този мит Камала не можа да се справи. Тя тръгна да говори обективистично в някакъв банален дискурс. Тя казва "аз знам какъв е процентът на безработните в Америка". Статистика. "Аз ще направя всичко възможно да увелича трудовите възнаграждения и социалните помощи". Профсъюз. Нейният вицепрезидент Тим Уолз говореше за "безплатни обяди на безработните" и "безплатни колежи за социално слабите". Социализъм. През цялото време Харис и Уолз говореха в термините на една класическа социалистическа лява политика, но всъщност тя не привличаше мнозинството американци. Тя им казваше - знам, че вие сте бедни, знам, че има несправедливост и ние ще направим всичко възможно да направим вашата бедност поносима. Но американецът не желае просто бедността му да бъде поносима, той не иска да е беден, той иска да е заможен, той е дошъл в Америка, или неговите родители и прародители са дошли в Америка, защото са били водени от тази американска мечта, че от беден може да станеш заможен, да станеш средна класа. Затова са дошли италианците, ирландците. латиноамериканците, арабите, поляците, българите и другите, те са дошли именно заради този мит за Америка, заради жизнените шансове, които предлага тази обетована земя, заради тази "лаборатория на живота", както нарича Америка Збигнев Бжежински.
Легалните мигранти гласуваха за Тръмп, защото например, всеки латиноамериканец, който е придобил американски паспорт, има бизнес, социални и здравни осигуровки, не би искал други латиноамериканци да идват в Америка и да го изместват от полето на неговите вече установени възможности на развитие. Затова той предпочита да гласува за Тръмп, въпреки че той говори срещу нелегалната миграция.
УПРАВЛЕНИЕТО
- Тръмп направи заявка за Велика Америка, обещанията му от предизборната кампания ще бъдат ли спазени?
- Трябва да правим разлика между послания и позиции, изречени в една предизборна кампания, и послания и позиции, формирани и провеждани по време на реално институционално управление. Изреченото от Доналд Тръмп не трябва да се приема едно към едно, че буквално ще се случи. Целта на това, което Тръмп е казал в кампанията, е да мобилизира избирателите. Това не значи, че казаното е тотално невярно или лъжа. Тези позиции трябва да се приемат като посоки, вектори на бъдещите му управленчески политики. Но реалните политики ще станат възможни едва тогава, когато влезе в Белия дом на 20 януари. Тогава той наследява дневния ред на американската институционална политика. Той влиза във властовите практически въпроси на дневния ред на американската държава. Тръмп трябва при всички случаи да вземе предвид огромното количество експертизи на проблеми, които ги има като досиета само в институциите, те не бродят по улиците. Така че, когато той влезе в Белия дом, посоките, които е декларирал по време на кампанията, ще трябва сега да се уплътнят чрез дисциплинирания дискурс на институционалното формиране и провеждане на политики. Но посоките, които са обявени за следване, остават същите от кампанията.
Доналд Тръмп е един рационален и прагматичен човек, и неговия похват и маниер, с който ще управлява, ще е прагматичен и бизнес ориентиран. Например: Какво печели и какво губи Америка, ако спре финансирането на Украйна? Или какво дава и какво взима Америка в едни мирни преговори с Русия? Той първо ще трябва да направи една оценка на загубите и ползите на всяко действие, което американската външна и военна политика ще направи. Или друг хипотетичен казус: Какво ще спечелим и ще загубим, ако признаем Палестина за суверенна държава? Или какво печелим и какво губим, ако САЩ подкрепи Израел да продължи битката си срещу Иран?
Ако познаваме Тръмп, методите му и начините му на работа, ще може да предвидим, че той ще поставя всеки преговор в контекста на "сделката". За него дипломацията е винаги някакъв тип сделка. И тази сделка винаги се прави не по отношение на някакви абстрактни ценности и принципи, каквито защитават неговите опоненти от Демократическата партия, а и изобщо всички либерали и космополити по света, не и по отношение на политиките на международните организации като Световната търговска организация, ЕС, ОИСР, Световната здравна организация, ОССЕ, АСЕАН, а единствено и само спрямо американските национални интереси.
Типът подход във външната политика ще бъде в координатната система на американските национални интереси. Следователно, когато ние казваме, че той наследява един дневен ред, той наследява нещо, което нито един американски президент не би си позволил да разруши. То е, че Америка има глобална външна политика, тя има глобални национални интереси, тя е глобален лидер в света почти във всички сфери на живота и това не трябва да се пипа. Това, което ще прави Тръмп, е да покаже и докаже как по неговия консервативен модел на управление ще държи Америка като лидер №1 във всички сфери на планетата. Наративът е: Демократите и либералите са се провалили и са направили Америка зависима и съобразяваща се с други държави и съюзи, и следователно, Тръмп и Републиканската партия идват на власт, за да възстановят лидерството и величието на САЩ на практика, а не само на думи. Лидерство, постигнато единствено през американските политически, икономически, финансови, военни и други национални интереси и цели. Очевидно е, че либерално звучащата формула на Китай за "многополюсен свят" или лицемерната мантра на Европа за "равнопоставеност на държавите в международните отношения" не ще бъдат управленческата философия на Тръмпизма. Съперничеството с Китай, с Индия, с Европа, с Русия, за Тръмп предстои да се осъществи по друг начин.
ВЛИЯНИЕТО
- ЕС ще бъде ли все пак ощетен от политиките на Тръмп?
- Преди да стане политик, Тръмп още в младите си години на строителен предприемач, е смятал, че Америка губи от факта, че се е превърнала в свободен пазар на германски и японски автомобили, че това ощетява американските производители. Това негово убеждение се е запазило и до ден днешен и се е разширило и обогатило впоследствие с неговата политическа кариера. Европейските, а не само китайските стоки и технологии, ще се почувстват остро засегнати от американския протекционизъм.
Още в първите часове след като беше обявено, че Тръмп печели изборите, акциите на борсата на компании, които произвеждат зелени технологии (фотоволтаиции, вятърни турбини, батерии и други) рухнаха. Повечето от тези компании са европейски. Знае се, още от първия му президентски мандат, че Тръмп не споделя глобалистката идеология за въздействието на човешката дейност върху климатичните промени (помните, че той извади САЩ от Парижкото споразумение за климата) и е очевидно, че той няма да толерира никакви Зелени сделки, нито ще поощрява заместването на високовъглеродната икономика със зелена икономика. Зелените политики на европейците не са в полза на Америка. Той го каза в кампанията си - ще индустриализира Америка отново, ще възстановява мините, въглищата, стоманата, текстила, петрола, газта, химическата и хранително-вкусовата промишленост. Още в първите часове след края на изборите Тръмп заяви, че ще даде зелена светлина за повече производство на шистов газ, с което САЩ да се превърне в истински производствен енергиен център на газ.
Мисля, че в Европа тревожността е голяма. Да не забравяме, че голяма част от днешните правителства на Европа са либерални, техният евроатлантизъм се дължи на американския либерализъм на Демократическата партия, самият Европейски съюз е замислен и функционира като либерална демокрация и космополитна цивилизация. Но вече сме свидетели, че във всяка европейска държава има значими консервативни и националистически сили, дори в самия ЕП близо 1/3 от партиите са фракционирани около патриотичния, националистическия, консервативния спектър. Вероятно те ще бъдат партньорите на Тръмп и тръмпизма на републиканците. Тръмп вече обяви в предизборната си кампания, че Виктор Орбан е истинския представител на Европа. Предполага се, че той ще направи жестове и към други подобни фигури като Качински в Полша, Бабиш в Чехия, Фицо в Словакия, ще комуникира с италианските, австрийските, френските, белгийските, испанските националисти и консерватори. Допускам, че ще започне една международна комуникация с езика на националните интереси, ползи и проекти, суверенитетите, ще се приоритизира двустранната дипломация, а не както досега да се дава предимство на многостранната дипломация. Европейските правителства изпитват в момента голямо безпокойство и напрежение относно тази победа на Доналд Тръмп, много се надяваха и вярваха, че Камала Харис ще спечели. Ще трябва сериозно да се преориентират и адаптират. Но дотогава ще търпят загуби и щети от радикалната смяна на парадигмата в САЩ. Сигурно ще трябва отново да повишават военните си бюджети, да плащат мита и акцизи на техни стоки, за да са на американския пазар, ще трябва под натиск да купуват американски стоки и услуги, ще трябва да удържат европейската валута по отношение на поскъпването на долара и т.н. Затова и Марио Драги предупреждава за още по-спешно и радикално реформиране на икономиката на ЕС след победата на Тръмп в САЩ, тъй като тя е неконкурентна и ще срещне истински предизвикателства. Със сигурност ще видим в някои страни оставки на правителства, предсрочни избори, поява на нови политически проекти. Победата на Тръмп и тръмпизма в САЩ ще отекне навсякъде и ще има последици.
- Ще се промени ли политиката на САЩ спрямо България?
- Българската политика е театрална, а българските политици са идеологически хамелеони. Досега те се кланяха на Байдън и либерализма, сега бързат да дадат своята почит на Тръмп и консерватизма. Досега бяха либерални евроатлантици, сега търсят трескаво портали към американския консерватизъм. Ние не знаем какво ще е отношението на администрацията на Доналд Тръмп към България, тъй като във външната политика на САЩ приоритетно не съществува индивидуално отношение към България. Америка гледа на България като част от региона на Балканите или на Югоизточна Европа като цяло. Балканите или Югоизточна Европа, като общност, са важни за САЩ само като политически, инвестиционен, пазарен, търговски, дигитален, военен общ терен. Регионът, като цяло, трябва така да бъде конструиран и форматиран, че да отговаря на американските външни интереси. Те не мислят отделно Черна гора, отделно България, отделно Северна Македония, отделно някоя друга страна, и да имат самостоятелни и независими политики към тях. Според мен само Турция и Гърция имат тази привилегия. Не трябва да очакваме, че при Тръмп ще има някаква специална политика към нас. Нашите политици сами ще се опитат да се направят лоялни и служещи на новата власт в САЩ, което ще се почувства симулативно като някаква промяна в България.
- Страните на НАТО харчат по 2% или около 2% от БВП, ще се завишат ли разходите на 3% при управлението на Тръмп?
- Вероятно военният бюджет ще бъде покачен до 3% на срещата на високо равнище на НАТО следващата година. Сигурно и самият Тръмп ще присъства, за да им съобщи, че ако искат да бъдат пълноценни потребители на сигурност в НАТО, ще трябва да бъдат и пълноценни контрибютъри в НАТО, т.е. да вдигнат бюджетите си за сигурност на 3%. Правителствата ще бъдат убедени да купуват оръжия и технологии от САЩ. Америка никога няма да се откаже от НАТО. Чувам някакви анализатори по нашите медии как Тръмп ще изостави НАТО. Това никога няма да стане. НАТО е произведение на САЩ. То е негов същностен инструмент за осъществяване на американска външна и военна политика. Аз дори си мисля, че Тръмп може да се вслуша в една инициатива, която все още се мълви по коридорите на властта, че е време НАТО да се превърне в глобална организация за сигурност, поемайки част от функциите и пълномощията на Съвета за сигурност на ООН. Това означава да се разшири нейната география, териториална идентичност, да се приемат като членове Южна Корея, Австралия, Япония, Израел, други страни от света, което да превърне НАТО от регионална в глобална организация за сигурност. Още повече, че това което виждаме в БРИКС и ШОС, там текат процеси за също една такава глобализация на сигурността, но не под контрола на САЩ. И следователно някаква реформа на НАТО е твърде вероятно да се случи.
- Ще бъде ли променена политиката на Тръмп към Южна Америка?
- Латинска Америка винаги е била зона на американски интереси. В последните 20-ина години обаче САЩ започнаха да я губят. Първо, поради експанзията на Китай в тази част на света чрез инвестиции, заеми, търговия, технологии. Второ, поради вътрешни политически и икономически радикални трансформации в повечето от тези латиноамерикански държави - на власт дойдоха антиамерикански правителства, които желаят да се еманципират от САЩ и да се опитат да водят, и благодарение на своите природни ресурси, независима външна политика. При всички случаи, Доналд Тръмп ще се опита да възстанови отново цяла Латинска Америка (Южна Америка и Карибския регион) като зона на влияние на американските политически и бизнес интереси. Но същото бих казал и за Африка, там също предстои голяма битка между Китай и САЩ за влияние, тъй като Африка вече е значително овладяна от Китай. Русия също има много активна работа в Африка, също се бори за влияние и достъп до природни ресурси, включително и чрез присъствие на военни контингенти, особено в централна Африка. Така че, администрацията на президента Тръмп ще трябва да се потруди много яко за да изпълни с реално съдържание слогана на кампанията му - "Да направим Америка велика отново".
