„Темата за Ванга беше една от големите ми грешки. Прибавих сиво към сивотата на нашето общество, а свещенникът трябва да носи мир, да успокоява и да носи добро. Същността на живота е да се обичаме, а не да се мразим.“

В навечерието на най-големите християнски празници Бъдни вечер и Коледа потърсихме един духовник, за да надникнем с негова помощ в тайните на Рождеството, да се взрем в себе си, да намерим истините, без които животът ни би бил вегетиране. Отец Йоан не се вписва в традиционната ни представа за свещеник. Той е създател и ръководи Център за просвещение на младежи „Ихтис“, прави изповеди по Скайп и Фейсбук, включително и на наши сънародници в чужбина, които нямат близък контакт с духовно лице. 35 годишният бивш офицер от ВНВУ „В. Левски“ говори за вярата в Бога и нашата нравственост.
Отец Йоан Петров е предстоятел на храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“ Сливен

-    Отец Йоан, да започнем първо от Вашата личност. Как стана тази метаморфоза - от човек под пагона да станете духовник?

-    Както казват старите хора: „Неведоми са пътищата Божии“. Аз също не знам как се случи това - да вляза във военно училище и да стана военен, при условие, че можех да уча в семинария и да бъда свещенник. Но Господ си има промисъл за всеки и аз съм щастлив, че съм учил в курсантското училище.  Много научени там неща сега прилагам в църквата.

-    Явно сте едно от свежите попълнения в БПЦ, често изразявате активна гражданска позиция по наболели проблеми, изповядвате във Скайп и Фейсбук, даже някои се шегуват дали приемате кредитни карти. Осъвременяване на църковния консерватизъм или просто хрумка е това?

-    Консерватизмът като метод, е изключително важен. Ако бъде в правилната посок - да консервираш, да запазиш доброто, това е хубаво. Но ние живеем в един по-друг свят и за мен е важно да бъда с хората и с техните проблеми. Искам да съм с тях, за да им помагам и ще бъда до тях. Всеки трябва да знае, че изповедтта може да бъде погледната от широкия смисъл и от тесния смисъл. Широкият е, когато ние, помежду си, си споделяме лични неща, които не трябва да споделяме с останалите хора. И второто е изповед като тайнство, когато ходим в църквата и си споделяме със свещенник. Така че, моите разговори с хора извън България са важни за тях, защото повечето се намират в много трудно положение. Много тежък товар е носталгията и това, да виждаш децата си по интернет. До колкото можех, аз бях до такива хора, защото в чужбина, в едни католически и протестантски среди, е много трудно да намериш българска църква. Аз съм извършвал изповеди при изключителни случаи. Що се отнася до кредитните карти, аз съм председател на  един от храмовете в град Сливен. В него всичко е без такси. Там човек може да се кръсти, да се венчае, да си вземе причастие, да посети литургия. Няма абсолютно никакви такси. Така че за мен парите не трябва да спират духовника от човека, който има нужда от помощ.

-    Доколкото знам, тези такси са доста високи и почти няма храм, в който да отсъстват. Не говорите ли за революционно обновление?

-    Разчитам, че Бог се грижи за своя собствен дом – храма. Не съм против таксите, но съм сметнал, че в тази църква, където аз съм предстоятел, ще е така. И това действа вече пет-шест години.

-    Благородно е делото Ви, както и Центърът за просвещение на младежи „Ихтис“, създаден от Вас. Разкажете повече за него?

-    Още в началото той беше младежки културно-просветен център. Целта беше под някаква форма да предизвикаме дебати за един изоставен храм, занемарен в продължение на цели 12 години. Искахме да предизвикаме кръгли маси и да зададем въпроса: може ли в един православен град един такъв храм да тъне в разруха? Така започнахме заедно с мои приятели богослови. В началото бяхме трима човека, после  всяка година изпращахме млад човек да учи богословие във ВТУ. Сега сме църквата с най-много богослови - шест, седем човека, завършили образованието си. След богослужение водим беседи в храма, опитваме се да обхванем  училищата в Сливен, разясняваме въпроси с вярата. Пробваме да дадем ясен отговор от страна на църквата по жизнено важни въпроси.

-    Ето, сега се хващам за думите Ви! Давате отговори по важни въпроси, но на едно място твърдите, че Ванга и останалите ясновидци са връзката на хората с дяволските сили. Не отричате ли с това твърдение пророците, написали Светото писание, както и самия Христос – един от най-големите прорицатели? И дали големият въпрос е: кому е позволено да наднича в непозволеното и сделка с Дявола ли е то или помощ за страдащите?

-    Благодаря Ви много, разбрах въпроса Ви! Това, което ще кажа, по никакъв начин не е оправдание. Темата, свързана с Ванга, беше една от големите ми грешки. Защото не може свещеникът, който носи голяма отговорност, да изказва личното си мнение. Ние нямаме становището на БПЦ по този въпрос, така че всеки, който говори по темата, изказва личната си позиция. Когато едно лично мнение създава смут в обществото, тогава осъзнах, че не бива по този начин. Беше преди години. Сега съм помъдрял и сдържан в говоренето.  Говоренето ми, свързано с Ванга, беше лична, импулсивна реакция и нещо, което нямаше положителен ефект. Прибавих сиво към сивотата на нашето общество, а свещенникът трябва да носи мир, да успокоява и да носи добро. Същността на живота е да обичаме, а не да мразим.

-    Идат големи християнски празници – Бъдни вечер и Коледа. Научихме ли се с годините да стигаме до техните послания или ще си останем груби потребители до трапезата /доколкото все още я има/?

-    Знаете ли, винаги, когато говорим за миналото, сме склонни да казваме положителни неща, а когато говорим за настоящето и бъдещето, твърдим, че е много лошо. Да, в днешно време е трудно, но Рождество Христово може да се определи само с една дума – Любов! Колкото и рядко да срещаме добри хора, тях ги има. Трябва да си даваме много кураж, да вярваме, да имаме надежда, да вървим по пътя на светлината и любовта да преизпълва сърцата ни. Каузата не е загубена.

-    Най-важният смисъл на Рождеството?

-    Да се обичаме! Така животът ни ще бъде по-лесен.

-    Отче, благодаря за това интервю, където дано не сте се чувствали на изповед!

-    Аз искренно Ви благодаря за доверието, защото чрез вас, журналистите, ние достигаме  до все повече и повече хора. И на Вас, и на всички ваши читатели, желая да посрещнат празника с отворени сърца и с много любов.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.