С времето в социалните мрежи избуяха цензура и потисничество
Една новина мина като лавина из българския Фейсбук тези дни. Одиозният собственик на социалната мрежа Марк Зукърбърг обяви, че спира фактчекърите. Хиляди нови комсомолци по цял свят ридаят с горчиви сълзи и тихо подсмърчат за времената, в които те определяха кое е правилно и кое неправилно да се говори.
С крокодилски сълзи ридаят, защото свърши царството на единствената гледна точка, с която те обричаха на цензура, погазване на свободата на словото и потъпкване на обективната истина цялата реалност, която ни заобикаляше. Фактчекърите бяха господари на реалността, защото я моделираха според собствените си идеологически разбирания. Това, което те намираха за неправилно, според собствения им мироглед, беше обявено за неправилно попринцип.
Комсомолският манталитет на фактчекърите беше се превърнал в раково образувание за публичния дискурс по света, включително и у нас. Поведението им беше точно в стил късния ДКМС - то не беше „другарко, другарко, ама еди-кой-си каза еди-що-си“, то не бяха доноси, то не беше чудо. И понеже никой не обича онези, които едно време наричахме „порти“, а в Америка наричат „snitches“, фактчекърите се бяха превърнали в нарицателно за едно от най-лошите проявления на съвременния неолиберализъм. Постоянното желание за доносничене и домогване до още и още нелегитимна власт, чрез контрол над мислите и поведението на идеологическите опоненти, се превърна в омразен факт от съвременността.
След избора на Доналд Тръмп и идеологическият поврат не само във Вашингтон, но и в цяла Америка, а оттам и по света, това се прекърши. Зукърбърг отиде на килимчето в Мар-а-Лаго и му се наложи да се съобразява с новите реалности. Цяла кохорта от консервативни и умерени гласове намериха място в управата на Мета, компанията-собственик на Фейсбук. Сред тях най-разпознаваемо из нашите географски ширини е името на Дейна Уайт, собственикът на UFC. Уайт е един от най-големите привърженици на Доналд Тръмп, а е и един от най-влиятелните спортни гласове в света. Той напрактика превръща ММА в един от най-популярните спортове на планетата, а UFC в един от най-скъпите спортни брандове, правейки собственика u в мултимилионер. Включването на Дейна Уайт в борда на Мета е събитие от огромно значение за идеологическото препозициониране на Фейсбук, Тредс, Инстаграм, а даже и на Уатсап, все компании под шапката на Мета.
Към това като добавим стратегическото решение на Фейсбук да премахне фактчекърите и да мине към система на общностни бележки, каквито Х на Илон Мъск въведе след покупката на бившия Туитър. В генезиса си социалните мрежи бяха една дигатална агора - площад, на който всеки може да каже всичко и в зависимост от това колко е влиятелна тезата му, ще привлече слушатели и последователи. С времето социалните мрежи плавно се отказаха от ролята си на технологичен площад и се превърнаха в платформи, които моделираха поведението на участващите в тях. Неусетно сякаш фактчекърите взеха свободата на словото на абордаж и започнаха да казват кое може и кое не може да се говори. С което от агора социалните мрежи се превърнаха в медия. А всяка медия си има редактори, редакционна политика и собствен дневен ред, който преследва. С времето това избуя основно в направление на цензура и потисничество.
Изборът на Тръмп промени цялата тази идеологическа конструкция. Социалните мрежи, особено след добрия пример на Х на Мъск, се връщат плавно или не толкова плавно всъщност към ролята си на дигитална агора. Социалните мрежи имат функцията на площад, който трябва да остави всички да участват в него наравно. Той не е и не трябва да бъде един прост новинарски сайт, най-малкото, защото така губи от многообразието на мнения и гледни точки, свеждайки гигантските човешки маси, които списват тази нов тип медия до една лабораторна група от „експерти“ и „цензори“. Това гарантира, че само тяхната гледна точка ще се вижда и чува. Това даже не е в техен интерес, защото те така мултиплицират собствената си ехо-стая и си гарантират, че никога и по никакъв повод няма да имат развитие и еволюция на позициите си. Това е в ущърб на тях самите, на техните опоненти, както и на широката общественост, която не разполага с всички гледни точки, за да вземе едно или друго решение. Всички губят.
Това е смисълът на свободата на словото - да направи така, че в едно общество да има конкуренция на идеи и идеали и най-добрата да може да побеждава и да води общността напред. Липсата на дебат по идеи е авторитарна теза, която обрича обществото на упадък. Когато убием свободата на словото, ние убиваме възможността това общество да прогресира и да се развива. Ще каже някой „ама какво правим с човеконенавистното слово и словото на омразата“. На тях ще кажа така - какво да го правим искате? Така като гледам имаме два варианта. Вариант едно - забраняваме го. С това то няма да изчезне, защото в днешния свят нищо казано не изчезва никога, то ще се пази завинаги в историята на дигиталната ни ера. Не само няма да изчезне, но и може да се превърне в пристан за отхвърлените хора, които ще привидят в забраненото слово забранена ябълка и само заради това ще искат да я консумират. Вариант две - оставяме го да се състезава за публично внимание наравно с всички останали идеи. И понеже тази идея не е добра, тя не работи и никога не е работила, тя по естествен път ще отиде в периферията на обществения дебат, където и е мястото. Вариант едно е опит за авторитарно, „от горе“, решение на казуса, а вариант две е естествен процес, който по силата на конкуренцията на идеи ще доведе до еволюиране на общественото съзнание по темата. Инак казано - вместо да забраняваме глупаците, които говорят глупости, просто трябва да ги уличите в собствената им глупост и с аргументи и влияние да покажете несъстоятелността им.
Днес излизаме от света на забраните, които се правят в уж в името на общото благо и влизаме в света на плурализма и свободата на словото. Това са част от ефектите „Тръмп“. Той като изразител на тази голяма идеологическа конструкция - свобода, Бог, семейство - носи връщане на тези ценности в голямата политика. В последните сто години в Америка, а оттам и по света, имаме четири големи тенденции. Първа по време е конвенцията на Франклин Делано Рузвелт и в последствие на Хари Труман. Интервенционализъм, голяма държава. После идва ерата, олицетворявана от Айзенхауер и най-вече от Никсън, на традиционните консерватори - фокус към вътрешните проблеми и политика на силата навън. След тази епоха се възкачва неолиберализмът оглавен от Рейгън. Всички след него, до Тръмп, бяха част от това идеологическо течение. Просто то работеше. В продължение на десетилетия, то донесе просперитет и щастие на милиарди по света. С идването на Обама обаче тази идея беше вулгаризирана чрез политиката на идентичностите, която оформи електоралното ядро на коалицията на Обама. Тръмп е реакция на това, той е част от идеологическото течение на традиционните консерватори. Това ще означава не просто смяна на караула в Белия дом. Това означава изкореняване на досегашната политика и идване на цялостно нова. Премахването на фактчекърите е само една от много промени, които предстоят.
