Анна Заркова: Корупцията в България излезе от рамките на световното политическо благоприличие

"Промяната в България трябва да мине през арести на корумпираните политици от всички партии, чрез които и заедно с които трима-четирима олигарси крадат обществени пари и управляват държавата. Точно това ни обеща Бойко Борисов, когато гласувахме да дойде на власт с първото си правителство. Но не изпълни обещанието си по една или друга причина", заяви за Либерта.бг известният журналист Анна Заркова.

Интервю на Стоян Тончев

Стоян Тончев: Госпожо Заркова, как ще коментирате факта, че в държава от ЕС полицията не арестува и разследва извършителите на престъпления, а лицата, които осветляват далавери за източване на публични средства? Въпросът ми кореспондира със срамната акция, когато органите на реда закопчаха като престъпници, с пистолети насочени в главата, разследващите журналисти Димитър Стоянов и Атила Биро, докато провеждат журналистическо разследване?

Анна Заркова: От опит знам, че когато нашенската мафия реши да отстрани някой журналист, тя не го арестува с полиция и не го връзва с белезници точно, когато знае, че той участва в международно репортерско разследване и се намира под наблюдение на партньорските служби. Нашите мафиоти не действат така – като че са се напушили с трева. Наемниците им причакват журналиста, трошат му с тояги краката, слагат му бомба в колата, заливат го с киселина... Или просто се обаждат на главния му редактор, който го уволнява. Затова, първоначално, когато чух, че полицай с пищов изскочил от храстите и тръшнал на земята Митко Стоянов от „Бивол“ и румънския колега Атила Биро, реших, че това се дължи на обичайния хаос в МВР и на глупостта на някое ченге, което ще го отнесе за резила. Но, когато чух шефа на ГДБОП да поздравява полицаите за професионализма, вместо да се извини, си помислих, че може би не става дума за обикновена полицейска щуротия. А става дума, може би, за изпълнение на заповед да се потулят разкрития за корупционна афера от тия, с които България се прочу, а именно – кражба на обществени пари, които се дават с обществени поръчки уж на едни и същи строителни фирми, а те строят през куп за грош и печелят милиони, от които заделят за рушвети на високо политическо ниво. Може да не е така. Но едва ли е случайно, че този скандал видя бял свят и в „Ню Йорк Таймс“, и във „Вашингтон пост“, и в „Ройтерс“, и в „Асошиейтед прес“, и в телевизията на президента Тръмп даже, която едва ли е споменала друг път за България... Да не мислите, че на тия медии им е дожаляло за нашия Митко Стоянов, че е държан в РПУ-то два часа? Може, но има още нещо, според мен. И то е свързано с българската корупция, която излезе от рамките на световното политическо благоприличие.

С.Т.: Младен Маринов е номинацията на управляващите за министър на МВР. Не е ли това поредната подигравка спрямо малкото останали честни служители в силовото ведомство?

А.З.: Аз също се питам дали след скандала с журналистите и осуетеното международно разследване за българската корупция, няма да е неприлично главният секретар на МВР Младен Маринов да стане министър? Да, ще бъде неприлично, но пък ако е прилично, ще се отклони от стайлинга на българската политика. Така че нека стане Маринов министър, той поне е виждал наживо повече полицаи, отколкото са виждали министрите Бъчварова и Радев, взети заедно. Но да помни едно златно правило за арестуване на журналисти: да са българи, да са сами и с тях да няма чужденци. Иначе се вдига гюрултия...Тук, разбира се, аз се шегувам. Но положението с МВР и борбата му с корупцията е толкова трагично, че ако не се пошегуваме, трябва да се разплачем всички заедно – и ние с вас, и вашите читатели.

С.Т.: Вие сте най-известната топкриминална журналистка в България, която с години следи отблизо работата на МВР и връзките на полицаи с лица от подземния свят. Имате ли усещането, че след акциите с цветисти имена на Цветан Цветанов като вътрешен министър, структурата се превърна в нещо като организирана престъпна група?

А.З.: Не ми се ще така наедро да обобщавам. За деятелността на г-н Цветанов като вътрешен министър се е произнесъл неведнъж и дваж международният съд по правата на човека в Страсбург. С осъдителни присъди за акциите с имена „ Медузите“, „Октоподите“ и т.н., които ние, данъкоплатците, все още изплащаме. По-интересна е сегашната деятелност на г-н Цветанов, като оргсекретар и ментор на най-голямата управляваща партия.

С.Т.: Кое от последните събития например имате предвид?

А.З.: Ами например имам предвид усложненията, които г-н Цветанов сътвори около трите оставки на министри. Тези оставки, които премиерът Борисов беше замислил, може би, като отдушник на гнева на хората след убийствената катастрофа на калпавия път за Своге. Като осуети с политически хватки приемането им, г-н Цветанов попречи на скандала около корупцията в пътното строителство да затихне, както повечето скандали у нас, за три дни. Интересно е нарочно ли направи това, или без да иска.

С.Т.: Оставките ще бъдат приети, така или иначе. И ще се сложат нови министри. Според Вас, изчерпана ли е административната и професионална банка с кадри на ГЕРБ? Питам Ви и заради Младен Маринов.

А.З.: Да, разбира се, че оставките ще бъдат… „така или иначе“. Президентът ще издаде указа, за който управляващите твърдят, че спънал ремонта на кабинета, а професорите по конституционно право твърдят обратното. И ще сложат нови министри, дал бог кандидати. Въпросът е, обаче - какво от това? Има ли някой, който да вярва, че като сменят Радев с Маринов в МВР, Нанков с Петя Аврамова в регионалното министерство и Московски с Желязков в транспортното, ще стане чудо – ще спрат катастрофите, полицията ще арестува журналистите по-мило, а конкурсите за обществени поръчки в строителството ще станат честни като неродени моми? Ако има такъв вярващ човек, ама искрено вярващ, а не пиар на заплата при управляващите, и аз ще повярвам. Защото да вярваш е винаги по-хубаво, отколкото да се съмняваш. По-полезно е за здравето.

С.Т.: А какво ще кажете за арестите на близките до властта бизнесмени Ветко Арабаджиев и Миню Стайков?

А.З.: Каквото и да кажа, има един забележителен факт: прокуратурата решително удари един след друг няколко господа от тези, които наричахме „недосегаеми“, преди г-н Цветанов да нарече с тази дума една полицейска акция и тя да стане за смях – и думата „недосегаеми“, и акцията. Но както и да ги наречем – олигарси, бизнесмени, богаташи или галеници на всички власти от 30 години насам, господата Миню Стайков и Ветко Арабаджиев и синовете им, и съпругите, и счетоводителите им изобщо не са беззащитни, нито лесни за арестуване. И за мен е обяснимо защо един бивш висш прокурор, който знае и две и двеста за кухнята в Съдебната палата, написа във Фейсбук, че си реже главата, ако техните арести се правят по разработки на нашите служби – ГДБОП или ДАНС, или по знак, даден от нашите магистрати, или от техните политически и корпоративни началници. И на мен не ми се струва логично на нашата власт, която довчера е давала на тия хора най-сладките обществени поръчки – за санирането, за метрото, за европредседателството – и е получавала своето в замяна, да й се прииска внезапно да ги подгони, да насъска по следите им Интерпол, да ги ядоса и да ги накара да се разприказват, примерно казано, пред ФБР или пък пред ОЛАФ. Затова съм склонна да си мисля и аз, че партньорските ни служби имат пръст в тия разследвания за пране на пари, за незаконно фабрикуване на цигари, за измами с ДДС, афери с еврофондове и тъй нататък. Казвам го без да подценявам ролята на българските честни прокурори и полицаи във всичко това. Един от тях преди два дни ми каза: “И аз съм от тия, които искат децата им да останат да живеят в България”.

С.Т.: Но тези хора са богати, имат най-скъпо платените адвокати. Не ви ли се струва, че само празен шум се вдига около техните арести?

А.З.: Да, това е най-същественият въпрос: какъв ще е резултатът от арестите на тия хора с бентлита, круизни самолети, яхти, милиони в пачки и камини с позлатени ангели? Може да е такъв, какъвто го познаваме – с обвинителни актове от десетки хиляди страници, от които и десет не издържат в съда и в които и дума не става, че са имали алъш-вериш с властта. А може и да е различен резутатът, ако например доказателствата се събират в сътрудничество с чужди служби. Или с помощта на „къртица“ от най-влиятелните кръгове в управляващите партии. Защото именно в тия кръгове може да бъде документирана, например с подслушване, истината за голямата корупция. Тя там се случва предимно - корупцията имам предвид – тя не се случва по нивите.

С.Т.: Докога ще чакаме да видим какво ще се случи с делата срещу олигарсите? Досега в България нито един осъден за „голямата корупция“ няма?

А.З.: Каквото и да се случи с тия дела - да влязат или да не влязат в съда, да се прекратят или да завършат с присъди – осъдителни или оправдателни, то ще стане след 10 години най-малко. Ако не вярвате, прочетете в правните сайтове една дописка от завчера, където е описано едно дело за хулиганство, което се точи от 2008 година насам. Това е просто хулиганство – не е нищо подобно на пет нелегални фабрики за цигари, пред които около пет години мижат кметовете, спецченгетата и прокурорите в пет града, не е пране на милиони и милиарди, не е контрабанда, не е преточване на данъци с кухи фирми и тъй нататък. Преди 10 години двама хулигани ритат вратата на една закусвалня, псуват и плашат клиентите и повиканите полицаи. И после се почва с безобразията в т.нар. правораздаване, които съобщава сега съдебният инспекторат. Разследващият полицай дреме и не изпълнява указанията на прокурора, прокурорът дреме и пише пълен с грешки обвинителен акт, деловодител две години спи и никому нищо не докладва. Присъдата за единият хулиган е оправдателна, а на другия е условна, доколкото разбрах. И кой ще плаща сега? Ние с вас ще плащаме на хулиганите, понеже единият се е оплакал от бавното правосъдие в Страсбург. Боя се, че нещо такова накрая ще стане и с делата срещу Арабаджиев и Стайков. Обаче много се надявам, че тоя път не съм познала.

С.Т.: Има ли алтернатива за държава, в която над 90% от медиите са инструмент на изпълнителната власт и дали българският народ наистина иска промяна? Защото, ако желаеш нещо, то се случва. У нас, май, всичко се размива, след като станем от масата или излезем от социалната интернет мрежа?

А.З.: Не знам дали се размива или се утаява, но според мен едно е ясно. Промяната в България трябва да мине през арести на корумпираните политици от всички партии, чрез които и заедно с които трима-четирима олигарси крадат обществени пари и управляват държавата. Точно това ни обеща Бойко Борисов, когато гласувахме да дойде на власт с първото си правителство. Но не изпълни обещанието си по една или друга причина.