Едва ли вече има човек, който не е разбрал, че ситуацията е сериозна. Надявам се всички, които ме обвиниха в политиканстване, когато настоявах за спешни и адекватни мерки, да са осъзнали, че това е правилната реакция и съвсем не става дума за противопоставяне. Напротив – за разум и ясна визия.

Управлението на всеки риск има специфика, но успешността на борбата с него зависи от предварителната подготовка на управляващите го. Ако те имат представа и ясна визия (стратегия и тактика) за действията си, остава да бъдат обезпечени кадрово, материално, финансово, институционално, медийно и в международните си контакти.

Ето тук е големият въпрос – има ли обезпечение и потенциал държавата ни да ни преведе с минимум сътресения през този период?

Първите ми констатации, които всъщност отприщиха гнева ми, когато разбрах, че мерките, които трябваше да се вземат по всички граници не са се състояли. Не е имало бързи тестове на хора, идващи от рискови дестинации и хора с температура. Не е била предписвана и следена тяхната карантина. Данните за такива резултати и мерки са с брой 0.
И всички се питахме на глас как така само тук няма такива на границите. Докато разбрахме, че вирусът отдавна е тук. 

Определянето на карантината, след първи скрининг беше първият етап, с който правителството трябваше да се справи. Защото забавянето и ограничаването на първоначалното заразяване в последствие намалява обема на тежко болните в пиковите моменти на епидемията. Което е от особена важност, с оглед възможностите на болниците и лекарите в извънредни ситуации. 
И както винаги и тук стана дума за пари. Държавата реши да мине метър и отказа да плаща карантината като болничен и тя просто не се състоя. Хората се прибираха от чужбина и никой не ги регистрира като такива. Те си отидоха на работа и държава се правеше на сляпа, за да се скатае за болничния. 
Е, аферим – ската се.

Сега идва следващият етап.
Трябва да се пуснат всички учащи във ваканция, а някои бюджетни структури като културни институти и други организации ще трябва да спрат. Без приходи и такси. Което, освен че намалява приходите, увеличава разходите за държавата, както сега, така и за бъдещи периоди.
И държавата пак иска да мине метър, вместо да се бръкне и да реши този чисто финансов проблем, който ако пропусне може единствено да увеличи процента заразени. 

Горното беше за бюджетните.
Ами частният сектор?! Първи ще изпаднат в колапс услугите, вкл. туризма и продажбите на стоки, които не са от първа необходимост. Всички работещи там скоро може да се окажат в Бюрата по труда и тогава ще е ясно колко ни е добра подготовката за криза като държава. 
Отделно собствениците  на тези бизнеси обикновено работят с кредитиране, което вече, разбираемо, няма да могат да обслужват. Тук пак трябва да се намеси държавата с мерки, административни.

Отиваме на производствата. Ще има такива, от особена важност (например на лекарства и защитни облека), които ще трябва да са под особена закрила на държавата. 
 
НАЙ-важни обаче в този период са медиците. Те трябва да са не на пиедестал, а пазени като национално богатство – максимално платени, максимално защитени с лпс, обезпечени с всичко, за да имат психическата издържливост да се борят за живота на всеки.

Има безброй други неща, които трябва гарантирано да се случат, като доставки на стоки от внос, които ще изчезнат или ще увеличат драстично цената си на световните борси. 

За съжаление снощи беше съобщено, че не се предвиждат промени (актуализация) на Държавния бюджет. Напротив бяхме призовани да започнем да даряваме, защото държавата нямало как да се справи. (?)

Виждали сме в други страни, когато държавата не може да се справи с обезпемаването на  изпадналите в немилост групи от обществото, че се стига до бунтове, грабежи, мародерства.

Истинските държавници се откриват по време на криза. Останалото е белот и мисирки.

Пепа Сомлева

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.