Бившият лидер на ДПС трябва да започне всичко отначало, след като изгуби това, което гради повече от 30 години, очевидно не се справя добре в новата политическа действителност
Трудно е в късните си години да започнеш всичко отначало. Особено ако е на същото поприще, на което преди това си градил повече от 30 години. Точно в такова положение се намира в момента Ахмед Доган. Партията му премина в ръцете на друг лидер – Делян Пеевски, и сега Доган тепърва смята да прави нова, при това при доста неблагоприятни обстоятелства.
През 1990 г., когато той учреди ДПС, турското и мюсюлманското малцинство в България току-що бяха изживели опита на комунистическия режим насилствено да ги асимилира, а след това и да ги прогони от страната. Тази травма накара хората да потърсят закрила на политическо и държавно ниво като гаранция, че никога повече няма да бъдат подложени на такова насилие.
Доган спечели доверието им именно с такова обещание. Впоследствие под неговото лидерство ДПС се превърна в един от най-мощните и стабилни политически фактори в България. А водачът на движението се нареди сред силните хора в страната – не на последно място, благодарение на тактиката си да се обгражда с "обръчи от фирми" и да разпределя "порциите на финансирането в държавата" (негови изрази, за които хората му сега ни обясняват, че били извадени от контекста).
Накрая, въпреки своята политическа обиграност,
Доган направи крупна грешка –
убеди хората си да изберат за председател Делян Пеевски, дългогодишен депутат от ДПС, и така му повери контрола над партията. В средата на 2024 г. тандемът им се разцепи, а покрай това и самото ДПС. Всички знаят как премина битката – Доган загуби контрола върху партийните структури, беше изоставен от повечето си съратници и изпъден от сараите и самата партия.
Какво му остава сега? Малка група лоялисти, съсредоточени най-вече в парламентарната група на АПС. Всъщност, думата "лоялисти" трябва да се използва предпазливо – групата се тресе от дезертьорство, напусна я дори нейния лидер Джевдет Чакъров, който премина на страната на "Новото начало" на Пеевски. Извън АПС, Доган вероятно може да разчита на някои бивши активисти на ДПС. Колко и къде, това е съвършено неясно.
Освен това догановата фракция отслабва и заради междуособици. През последната година и половина доганистите се групираха основно около Фейсбук групата
"Аз подкрепям Ахмед Доган"
(само по себе си това беше много интересен феномен – социална медия, която беше едновременно с това и политическа организация). Администраторите на групата и депутатите от АПС влязоха в тежък конфликт, подклаждан от амбициите на различни хора да заемат позиции най-близо до лидера, и така си докараха ново разцепление. Стигна се до парадокса хора, гневни на Доган, да ръководят тази мощна социална медия, носеща неговото име.
Доколко дезертьорството и вътрешните ежби са повлияли на силата на лагера на Доган, ще стане ясно през следващите 3 месеца – в този срок трябва да организира и проведе учредителната конференция на новата си партия. За отбелязване е, че все още няма публикуван списък на хората, които влязоха в инициативния комитет. Дали защото ще се забележи, че и други влиятелни фигури не са край него?
Къде например е евродепутатът Илхан Кючюк,
който доскоро се спрягаше за наследник на Доган, а вече няколко месеца мълчи по политически теми? Къде е депутатът Рамадан Аталай, който миналата година първи съобщи за разрива между Доган и Пеевски? Къде са лидерите на партиите ЗНС и СБОР, благодарение на които съществува коалицията АПС?
По-съществен от изтънелите редици на догановия лагер е друг проблем – с какви сили ще разполага новата партия. Тя няма нито политически, нито институционален, нито медиен ресурс – всичко това остана при Пеевски. Хората тогава, верните избиратели на Доган? Те бяха 182 хиляди на последните парламентарни избори през октомври 2024 г. Тогава обаче все още имаше структури, които работеха за него, за да привлекат симпатизантите. Дали е така сега, след като мнозина се прехвърлиха към "Новото начало"?
И което е по-важно,
с какви лозунги ще отидат доганистите при хората?
Вече не сме 1990 г., не могат да ги съберат със заплахи, че ако не гласуват за ДПС, държавата отново ще им смени имената. Хората сега се плашат от други неща – че в малките градове и селата, където е концентриран електоратът на ДПС, няма работа и доходи, пенсиите са мизерни, условията на живот се влошават и младите бягат в чужбина.
В учредителната декларация на новата партия обаче на първо място се говори за борба с "държавно-олигархичния модел", който приписват на Пеевски, и запазване на цивилизационния избор на страната. Важни съображения, не ще и дума, но по-подходящи за избирателите на ПП-ДБ, отколкото на ДПС. Да не говорим, че докато негодуват срещу Пеевски, Доган и хората му все още отказват да споделят с българската общественост цялата истина за отношенията си с него.
При тези обстоятелства единственото предимство, с което доганистите разполагат, е лицето и името на лидера си. Доколко това все още има значение? Трудно е да се каже. Но страната се променя и в сегашния политически живот Доган очевидно не се справя добре. Иначе щеше ли да загуби всичко? Изглежда, че завесата се спуска над епохата, в която той беше сред водещите политически фигури на страната.
