„България не може да продължава да върви в този път, в който върви досега, още повече, че е непоносим. Политически и житейски прогнози се дават много. България не може да продължи да се управлява по този начин, по който се управляваше до сега. Това е чисто български процес, но той е и част от нашата евроатлантическа интеграция, защото евроатлантическите структури също не могат да продължат да съществуват по начина, по който съществуваха буквално до миналата година. И това ще доведе до много бърз развой на събитията, които касаят начина, по който ще се упражнява управлението и властта. 2024 г. е много добър срок, оптимален. Аз считам, че 23, 24, 25 г. ще е време на бурни политически промени, защото ние се намираме в революционна, или предреволюционна обстановка – невъзможност обществото да функционира. Злоупотребите с властта са вече толкова колосални, че те буквално изчерпват ресурса на това общество. И понеже обществото не може да умре – то никога няма да умре, следователно ще отмрат тези сили, които го мъчат. А те са свързани именно с това статукво, което наблюдаваме през последните 30 години и то не е изолиран, или частен случай. То е част от общото евроатлантическо статукво, към което се присъединихме. Още тази година смятам, че ще има остри политически събития и вероятно бурни промени, а 2024-25 г. те ще се задълбочат. Какво ще се появи - ще видим, но вероятно ще са много по-здрави национални сили. Когато се провали глобалното, идва мястото на националното – това е смисъла на съществуване на системите. При този крах на либерално- глобалната идея, ще се отиде към втвърдяване на националните идеи, докато се измисли друго.
България е страна с много голяма духовност, събирана хилядолетия. Тук са се влели духовни потоци от много посоки и се е изградила една здрава структура и култура, върху която смело можем да стъпим. България е източник на такава духовност, което ни прави още по-отговорни. Тя е била износител на духовност още от 9 век, после ражда Богомилското учение, което е основа на Ренесанса. А той е основата, върху която възниква съвременна Европа. Защо го забравяме това? “
Започваме годината с едно повече от интригуващо интервю на историка и анализатор Анастасия Гешева. За световните промени и битката на мрака и светлината, за промените, които очакват Европа и България, за страната ни, като съкровищница на Духа, родила Богомилското учение, което е влязло в основите на Ренесанса и за голямата ни духовна мисия пред света.
Интервю на Таня Анастасова/LIBERTA.BG
- Защо последователите Ви не могат да Ви четат в социалната мрежа и не виждат коментарите и външнополитическите Ви анализи?
- В края на миналата година ми беше дезактивиран профила. За разлика от други пъти, когато ми е блокиран за определен срок, сега за пръв път получих съобщение, че е дезактивиран, което значи спрян, изключен за определено време. Аз съм заявила преглед на публикациите ми и чакам да ми отговорят, но не знам колко време ще отнеме това. Предполагам, че острите ми постове от този ден, с оглед изострената обстановка в обществото, е допринесла за това, но не съм разстроена. Давам си сметка ,че това са част от нормалните неща, които се случват.
- А може би думата „нормални“ не приляга на подобна цензура?
- Може и така да се каже, но ако се задълбочим в процеса на цензуриране, ще разберем, че това не е нещо ненормално, защото във всяка система, в която има определена политика и идеология, съществува цензура. И ние просто трябва да разберем, че това представлява нашата политическа система – тя не е свободна. И по тази причина наличието на цензура не изненадва. Само човек, който не си дава сметка за истинската природа на българската политическа система и на тази, на ЕС, само той може да се изненадва.
- По Вашите думи „от една страна имаме тежка голобална промяна в плана на глобалистите, но от друга страна четем прогнозите им за продължителна и задълбочаваща се война в Украйна за 2023 г.“ Какво се случва в световната политическа глъбина и докъде стигна двубоят „тъмно“ срещу „светло“?
- Разбирам многи добре какво ме питате. Става дума за два слоя на случващото се. Един, който се възприема от масовото съзнание и един, който се приема при малко по-задъблочено осмисляне. Плановете на глобалната система, в коята живеем, от една страна продължават с пълна сила, разписани по определени срокове, някои от тях вече известни, а други срокове не са известни. От друга страна върви друг процес, който се съпротивлява на тези глобални планове и този друг процес, антиглобалистки действия, както ги наричам, напредна изключително много в последните две години, откакто започна ситуацията с пандемията и последвалата след това война в Украйна. Тези две събития отприщиха и отключиха действията на антиглобалистките сили, които не са нови, но до сега никога не бяха се разгърнали така. По тази причина се получава това на пръв поглед противоречиво положение, което казвам, че хем глобалистите си продължават, хем са настъпили промени. И двете неща са еднакво важни. Едновременно са верни, разбирате ли? Това означава, че тук говорим за една по-фина настройка на случващото се в света в политико-обществен смисъл, за което хората досега не бяха свикнали толкова задълбочено да размишляват и да се налага да вземат отговорни решения по тези въпроси. Наричам това лична обществена отговорност – хем си отговорен за себе си, хем за обществото, в което живееш.
Хората не гласуват, не се интересуват от това, което се случва, но за съжаление това не може да доведе до нищо добро. Причината за това противоречие изисква човек да се задълбочи поне малко и тогава се вижда, че зад плановете на глобалистите текат едни други процеси.
Понеже глобалистите управляват медиите и следенето на медиите затруднява, трябва да се види какво се случва зад мъглата. Просто медиите пускат една пелена и зад нея не позволяват да се види онова, което се надига на хоризонта. А това е една глобална съпротива на глобализма. Противоречието е само на информационно психологическо ниво. То въздейства върху хората и те остават със заблудени представи както за информациите, така и за качеството на промените.
До падането на Берлинската стена хората не бяха свикнали да мислят отговорно по отношение на политическите процеси. Всичко беше вкарано в едни коловози-сменяха се правителства в обществата с демокрации, а при нас, в социалистическите държави, имаше точно определени политически линии и нищо не излизаше извън тези коловози.
Да, обаче, от тези 33 г. целият свят е предизвикан да излезе от тези коловози и вече този модел не работи. Което принуди глобалистите да излязат малко на светло, защото самите не могат да си вършат работата, както досега, а пък антиглобалните сили, в опит да се защитят, се принудиха да излязат също напред, което обяснява това противоречие. А що се отнася до борбата между тъмно и светло, се наблюдава много голям прелом. Това, което тъмната политическа природа досега успяваше много добре да скрива, вече не може да го прави, абсолютно невъзможно е и се дължи на изключително повишеното количество светлина на Земята – както физическа, така и духовна, така и ментална светлина. Хората, освен че имат възможността да виждат по-добре, те имат потребност да го правят. И става така, че тъмнината не може повече да си работи в мрака, трябва да излезе на светло, а така губи своето предимство. И бидейки повече, светлината води до тези катастрофични, антиглобални процеси, които само изглеждат катастрофично, но не са, защото са онова, което наричаме осветяване То е съществувало и вчера, и сега, само че вчера не сме го виждали. Това е разликата. И утре ще го виждаме още по-добре и онова, което виждаме, ще трябва да се промени, защото то не ни харесва.
- В своя прогноза бразилецът Жуселино да Лус – човекът предсказал пожарът в Нотр Дам и избухването на АЕЦ "Чернобил" сочи, че промяна в политическата система на България ще настъпи чак през 2024 г. и ще започнат политики на правителствата независими от външни фактори. Каква е твоята визия и предположение?
- Не знаех, че е направена такава прогноза, но това няма никакво значение. Тези думи съвпадат с това, което всички виждаме – България не може да продължава да върви в този път, в който върви досега, още повече, че е непоносим. Политически и житейски прогнози се дават много. България не може да продължи да се управлява по този начин, по който се управляваше до сега. Това е чисто български процес, но той е и част от нашата евроатлантическа интеграция, защото евроатлантическите структури също не могат да продължат да съществуват по начина, по който съществуваха буквално до миналата година. И това ще доведе до много бърз развой на събитията, които касаят начина, по който ще се упражнява управлението и властта. 2024 г. е много добър срок, оптимален. Аз считам, че 23, 24, 25 г. ще е време на бурни политически промени, защото ние се намираме в революционна, или предреволюционна обстановка – невъзможност обществото да функционира. Злоупотребите с властта са вече толкова колосални, че те буквално изчерпват ресурса на това общество. И понеже обществото не може да умре – то никога няма да умре, следователно ще отмрат тези сили, които го мъчат. А те са свързани именно с това статукво, което наблюдаваме през последните 30 години и то не е изолиран, или частен случай. То е част от общото евроатлантическо статукво, към което се присъединихме. Още тази година смятам, че ще има остри политически събития и вероятно бурни промени, а 2024-25 г. те ще се задълбочат. Какво ще се появи - ще видим, но вероятно ще са много по-здрави национални сили. Когато се провали глобалното, идва мястото на националното – това е смисъла на съществуване на системите. При този крах на либерално- глобалната идея, ще се отиде към втвърдяване на националните идеи, докато се измисли друго.
- Тоест, докато няма промяна в общоевропеското управление, у нас не може да се появи управление с националноотговорни позиции?
- Точно така трябва да се разбира. България е „прихваната“, „вързана“ и тя не може да мърда, дори да иска. Първо, защото нашата политическа класа се е предала на чуждите сили, които управляват ЕС и НАТО, и второ, всички опити да бъде разбитотова статукво у нас завършиха с неуспех. Което значи, че тези сили са прекалено силни, за да може българският народ да се пребори с тях. Той положи достатъчно усилия през последните 15 г. да се пребори с тази евроатлантическа глобална интеграция, която видимо разруши още повече българската държава. Има и някакви ползи, но те са толкова незначителни, че на фона на общия упадък аз ги зачерквам като безсмислени.
Очаквам да настъпи промяна в главите на хората от тези глобални организаци и тогава да се промени ситуацията и у нас.
Видяхме и какво се случи в САЩ след президентските избори – за малко да видим гражданска война, не че тя няма да се случи, но за момента е социална, ментална дори. Така че, няма да се измъкнем от тази паяжина, докато не се променят центровете.
Между глобалност и глобализъм има разлика. Първото е идеята за един мирен смят, а глобализъм - това е вече организацията на тези тъмни общества, които са превърнали планетата в собствен заден двор. Когато критикуваме европейската интеграция, ние имваме предвид този тъмен елит, който използва европейските народи и тъмния елит в НАТО, които използват народите, за свои користни цели.
- Последен въпрос, отговорът на който интригува много читатели. Освен логиката в разсъжденията и вникването между редовете на световния информационен обмен, има ли други, неординерни пътища, по които черпите информация за събитията в глобален и национален план?
- Отговорът е да. Имам информация, която излиза извън обичайния политико-обществен поток. Тя е свързана с духовните сили, които управляват света и тя не е тайна. Публикувана е на чист български език и се намира в някои книжарници. Тук важното е не каква информация ползвам, а какъв е смисъла на духовната информация. Времената на суеверие и религиозен фанатизъм отдавна са минали. Мина и времето, когато изключителни духовни събития и процеси се превръщаха от средствата за информиране в обикновено жълтокафяви петна върху мозъците на хората. А духовната информация е нещо, в което живеем ежесекундно, потопени сме в нея. И злоупотребата с нея води до изключително тежки наказания. Мога да отговоря на въпроса ти така: България е страна с много голяма духовност, събирана хилядолетия. Тук са се влели духовни потоци от много посоки и се е изградила една здрава структура и култура, върху която смело можем да стъпим. Освен това, вижда се, че упадъкът на либералния свят дойде от упадъка на тяхната духовност и връзката им с Бог. Дори католическата църква направи опити да е водач на глобализма. Отказът от духовност доведе до срив на западните общества и на такива като Канада и Австралия, а също и на САЩ. Защо трябва ние да вървим по този път? Защо? Много отдавна сме излезли от пътя на суеверното езичество, защо трябва да се връщаме към безбожието? България е източник на такава духовност, което ни прави още по-отговорни. Тя е била износител на духовност още от 9 век, после ражда Богомилското учение, което е основа на Ренесанса. А той е основата, върху която възниква съвременна Европа. Защо го забравяме това?
Сега се разгръща следващата ни задача - да станем духовно захранващ на Русия. Ние не сме спирали, но сега трябва да бъде съзнателно. Затова се намираме в тази голяма и противоречива криза. Затова България е много тежко удряна и насилвана от страна на евроатлантическата общност да правим неща ,които са неестествени за нас. За съжаление на глобалистите това няма да се получи. Убедена съм, че българският народ ще си изпълни задачата, както и през вековете и няма да пострада. Ние сме идиотоустойчиви.
-
