„В страната се случват невероятни неща – отказ от демокрация, всичко е привидно и формално. Привидно имаме свобода на словото, привидно има свобода да се прави бизнес, а всъщност – няма.
При толкова скандали в това управление, нищо не се променя. Единствено, когато премиерът-главатар усети, че е заплашена неговата позиция, той хвърля някого, за да нахрани пресата.“

По повод юбилейната му 60-годишнина, потърсихме един от последните мохикани на политическата карикатура у нас – Чавдар Николов. Един от издателите на вестник "Прас-прес" сподели болката си от постепенния отказ от политическата карикатура и минаване към по-лековатата. През 2016 г. карикатурите му подразниха властта и бяха свалени от сайта http://novanews.novatv.bg и от сайта за видеосподеляне vbox7.com, който също е на медията, а договорът му с "Нова" беше прекратен. Днес той твори във вестник "Прас-прес" и сайта "Терминал 3".

Liberta.bg го попита за умиращия занаят, за куража да се противопоставиш със силата на изкуството, за тъмнината на света, в който живеем и надеждите за промяна.

- На патерица, честит юбилей, господин Николов! Едно от пожеланията, което сам си отправихте, бе тази година да облечем повече жълти жилетки, че вече не се търпи на територията. Вярвате ли, че можем да се измъкнем от блатото, в което ни потопиха?

- Честно да Ви кажа, май не вярвам и ще Ви кажа защо. Защото тези, които могат да го правят, не живеят в България. Те приеха пасивната съпротива срещу управлението на Чичовците и Държавна сигурност, на червените, които трансформираха своята неоспорима власт в икономическа. Не, че се правя на някакъв „костовист от седмия ден", но в страната се случват невероятни неща – отказ от демокрация, всичко е привидно и формално. Привидно имаме свобода на словото, привидно има свобода да се прави бизнес, а всъщност – няма. Моят пример е категоричен. На нас ни се забрани да правим бизнес, писахме на президента Радев, писахме на служебния премиер, на този сега сме се отказали, предвид отношението му към тази тема. Вкарвали сме и на Министерски съвет оплакване от Комисията за защита от конкуренция, че не си вършат работата. Разбира се, оставали сме без отговор. Когато навремето имахме конфликт с Агенцията за разпространение на вестника, която беше на Пеевски, Комисията за защита от конкуренция са се обадили на Национална дистрибуция и питали : „Абе, верно ли е това?“. Отговорът бил отрицателен и с това приключи въпросът. Как да Ви кажа? Обществото вече е страшно уморено и затлачено. А поведението във "Фейсбук" е адски измамно, защото там всички казват – „А, страхотно е!“, но когато се наложи някакво действие – не става. Вижте какво стана с предполагаемия картел върху цените на горивата и колко хора излязоха? В продължение на месец, два, никой не смееше да качи с една стотинка цените. А ако и за другите безобразия излизат толкова хора, че и повече?!

- Имате трудната мисия да сте карикатурист в едно не особено демократично общество. Кога правенето на политически карикатури е било най-безпроблемно?

- Кога е било най-лесно? Ами лесно беше почти през цялото време. И сега е лесно. Аз не слагам някакви юзди на вдъхновението си. Винаги съм се държал на ръба на моите възможности и нищо не ме е притеснявало. За да бъде човек карикатурист, не се иска умение само на художник - да може да изобрази неща или да наподоби лицето на някой политик. Иска се да има и характер. Защото много колеги се примириха с нежеланието на издателя да публикува техни политически карикатури. Ето, примерно, пак опираме до Малкия Иванчо и такива развлекателни, леки, коктейлни карикатури, или да речем, карикатуристите във вестниците на Пеевски – там се рисуват пияни шофьори, катаджии.

- Още малко по занаята Ви – елегантната насмешка, горчивата ирония, жестокият сарказъм или сатирата - кой е най-силният похват в този жанр?

- Най-силен ефект има сатирата, а иронията е част от сатирата. Елегантната насмешка си е елегантна насмешка – няма обидени. Какво става с "Шарли Ебдо", с датските карикатуристи? Това са карикатури, които са остра политическа сатира. Там нещата явно са сгъстени.

 - Карикатурата Ви „Честита да е годината на свинята!“ зa "Терминал 3", е убийствена. Как стигнахме от простодушните доньодоневски глупаци, до озъбените свине, като персонажи от живота?

- О, това е стара карикатура, която използвах на стената си за настъпващата нова година! "Честита да е годината на свинята!" е заглавието на редакцията. Известно е, че матафората с прякорите на Тримата големи са свързани с името на това благородно животно, което ние отглеждаме и изяждаме. Става дума за главния прокурор, за главатаря-премиер и за господин Пеевси, който ръководи част от тази държава, която се оказва, че почти не е наша държава. Тя е тяхна. А ние не успяваме да си я вземем. Няма какво да се лъжем -карикатурата цели и да обиди, и да стресне, без да се притесняваме, че нарушава един тон на приличие. Аз имах един горчив опит с моя карикатура. Едни организации в защита на циганското население решиха да ме дадат на Комисията за защита от дискриминация. Те го разгледаха и установиха, че карикатурата може и да обижда и не е работа на страничните да го преценят. Но Борисов това не го разбира и казваше: „Какво е това? Хората на Запад ги рисуват веднъж, а тук всеки ден“? В момента сме останали само двама карикатуристи – Комарницки и моя милост.

- Заради това е и този разговор, но да Ви питам – кой от политиците е най-лесен за шаржиране и кой се поддава трудно?

- Веднъж имах възможност да се пошегувам в една изложба, където беше представен Симеон Сакскобургготски и неговото присъствие като премиер. Имаше подходящото настроение и аз си позволих да му благодаря за големия нос, което улеснява карикатуриста. Той пък прие нещата по царски, съвсем великодушно и разказа история от Мадрид. Но той е човек с дълъг престой в това общество и знае, че сатирата е нещо добро. Царят беше най-лесен за рисуване, а най-трудно се поддават най-безличните типажи. В миналото, например, ме е затруднявал Димитър Луджев, нали беше военен министър. Сегашният министър на отбраната е малко такъв...

- Той Ви затруднява? Господин Каракачанов? Не е ли прекалено характерен за пресъздаване?

- Когато природата не си е позволила нещо да уголеми или намали, ние се затрудняваме да го направим. Не, че казвам, че той има правилни черти на лицето.

- Обяснимо е преувеличението в жанра, но защо рисувате президента с толкова дълги уши? Не е ли достатъчен само римският нос?

- .../Смее се/ Това с ушите малко продължава като традиция с лявата част на политическия спектър. Когато премиер беше Сергей Станишев, аз му измислих едни още по-дълги уши, отколкото на този президент и тогава колегите ме питаха : „Абе, той няма дълги уши, защо така ги увеличи?". "Защото му отиват!", им казах. И се стигна до едно положение, в което Татяна Дончева нещо им оспорваше лидерския пост и казва : „Абе, какво ще ми разправяте, този човек го рисуват с големи уши!“. Та, президентът в момента говори с един малко дразнещ глас, с нетърпящ възражение тон. Говори като на полуновобранци. Той толкова се старае да бъде строг и сериозен, но това го прави леко смешен от една страна. Натъртва думите, накъсва фразата, може би е остатък от военното му амплоа. Но ние, карикатуристите, само допълваме природата. Тоест, там, където природата се е постарала да направи нещо ново, красиво - нямаме думата, но където се налага корекция, сме ние и държим хората здраво свързани със земята, приземяваме ги, така да се каже.

- Кое забелязвате първо в човека?

- В политическата карикатура не е възможен голям брой майсторски деформации. Защото, представете си, че много уголемите носа на презедента – 20 пъти повече, ами то няма да има място за друг човек, защото карикатурата е просто изкуство - двама се срещат и произлиза смях. В политическата карикатура ние се стараем много бързо да кодираме лицето и всеки от нас си има някакъв маниер на поведение. При появата на нова политическа фигура се започва от етюди, без никава деформация и лека, полека, започват да кодират лицето. То се подема от няколко карикатуристи и тогава дори по-слабите в жанра възприемат този код и той става лесно разпознаваем.

- С оглед на капацитета на сегашното правителство, нямате ли усещането, че животът сам Ви подарява сюжетите?

- О, напоследък е страхотия! Особено сериалът „Ало, ало“! Това е добре за нас. При всичките скандали ние реагираме, те са ни една хубава канава за действие. Но толкова много случки в негативен план, толкова изобилни скандали при това управление и резултат - никакъв. Ама никакъв! Излиза "Куме", после "Ало,ало", после нещо друго и нищо не се променя. Единствено, когато премиерът-главатар усети, че е заплашена неговата позиция, той хвърля някого, за да нахрани пресата. И така.

- За какво мечтаете от висината на шестдесетилетието?

- Аз мечтаех да имам една истинска държава, една страна, в която върховенството на закона да е над всичко и усещането за справедливост да е всеобщо. Неприятни ми са тези патриотарски крясъци -  да обличаме цървули и да ходим по събори, да размахваме циганската карта.

- Благодаря за този разговор! Пожелавам да направите карикатурата със стотици хиляди жълти жилетки и тя да има позитивен анонс!

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.