"Eдиният прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика."
Каква поредна пиарна драма, драги зрители!
Има ли изненадани днес, през 2018 година!
А аз още в далечната 2003 г. бях написал анализ за президента Първанов "В страната на Бойко и Слави".
Идеята беше, че това са двете страни на една и съща монета, два скачени съда, два сиамски близнака, като единият прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика. И затова нито политиката ни ще бъде политика, нито шоуто - шоу.
За мен бе важен тогава проблемът за качеството на демокрацията ни и за зрелостта на българите като граждани. Защото националната сигурност е пряко свързана и с тях. Ако нямаме стратегираща, визионерска, просветен, високо образован, ценностно възпитан и съвременно мислещ политически елит и ако имаме опростачвана и опримитивявана, с промивани мозъци и държана в състояние на плебс сива маса пасивни зрители на жизнено важните процеси в страната ни, то за каква национална сигурност на България като модерна, демократична, нормална и европейска държава изобщо може да иде реч!
Тогава алармирах президента, че макар и да не е по конспиративен замисъл, но двамата герои на анализа ми, всъщност могат да изпълнят една определена роля, за да получим накрая европейска уж по форма, но ориенталска всъщност по съдържание територия, от която младите ще бягат и в която старите ще вегетират, а всички останали ще страдат неоценени, изолирани, загърбени и оковани от ситуацията, докато заприличат на дърветата в парка, които съхнат и вехнат, обгазявани и обрязвани, осичани и обрулвани, но не могат да мръднат от местата си, вкоренени в земята, в която рано или късно ще се превърнат...
Така че снощното шоу за мен е само доказателство, че много от нещата, които съм виждал преди 15 години са се осъществили.
За жалост и болка.
Както се казва на чист футболен език - играхме добре на полето на демокрацията, но нямахме малшанс...
P.S.
Беше ми любопитно как съм разсъждавал онези години, сякаш цяла вечност е изминала оттогава. Чувствам се и преуморен и твърде стар в сравнение с онова време.
Защото през изминалото време на България не ѝ беше леко, а напоследък започва да ѝ става все по-тежко:
В "Страната на Бойко и Слави" става дума за опасностите пред нашето общество и демокрацията ни от този тип „феномени”, които „пипат” елементи от ниското и низкото у човека, комуникират директно с плебса, използват език, съдържащ не малко арогантност, опростачващи внушения, мачовска нахъсеност и рушат представите за благоприличие и възпитание, но гъделичкат приятно неизбити комплекси и стаявани доскоро в потурите на общественото мнение въжделения."
