Калпавият обвинителен акт и бавният съдебен процес обрече делото за безпрецедентния грабеж на провал
Колко пари се откраднаха от фалита на "Корпоративна търговска банка" през 2014 г. ? Едва ли някой може да даде точен отговор, но щетата възлиза на милиарди. Във всяка една демократична държава гражданите ще очакват да има справедлив процес и сурови наказания за виновниците. Не и тук обаче. Вече изобщо забравихме за случая, който потъна в съдебните зали, докато подсъдимите се разходжат на свобода.
Заметените следи
Почти 10 години след затварянето на КТБ продължават да излизат нови доказателства за мащабите на измамата. Дългоочакваният одит на активите на фалиралата банка, публикуван от Сметната палата този месец, показа, че липсват данни за кредитните досиета - най-важните документи, по които синдиците може да съберат вземанията на банката. В отделни случаи няма информация и за кредитополучателя, за размера на кредита, дати и други съпътстващи документи. Одиторите са установили също липсата на описани недвижими имоти и наличните ценни книги в помещенията на КТБ. Друга констатация е, че не е осъществен достатъчно ефективен контрол как синдици на банка в несъстоятелност са я управлявали и са продавали имуществото ѝ.
Проверяваният период обхваща 4 години - 2016-2020 г. Проверката бе възложена в началото на 2022 г., когато председател на Сметната палата бе Цветан Цветков. Наскоро Цветков обяви, че една от причините за скоростното му освобождаване от поста по-рано тази година е именно този одит, който по думите му е бил бавен по всевъзможни начини, за да не види бял свят.
От Фонда за гарантиране на влоговете са обяснили пред одиторите липсите с това, че самото описване и събиране на всички документи е ставало по ускорена процедура. Някои от документите пък били иззети от прокуратурата. В протоколите обаче липсва информация дали прокуратурата е иззела всички ценни книги, собственост на банката, и евентуално къде се намират ценните книги, които не са иззети.
Удобната версия
През всичките тези години от фалита на КТБ прокуратурата се погрижи делото за източването на банката да не напуска коловоза на сякаш предварително изградената теза на обвинението - че цялата вина за липсващите пари на вложителите е на бившия мажоритарен акционер Цветан Василев и неколцина негови служители. Към наказателна отговорност не са привлечени политици, които направиха КТБ държава в държавата, като прехвърлиха голяма част от сметките на държавните дружества в банката, нито пък има обвинен шеф на банковия надзор, който удобно проспа отпускането на необезпечени кредити към свързани лица. Не се разплете и хранителната верига с пари от КТБ, която създаде медийни империи и подчини магистрати на заплата на сенчести олигарси.
Почти целият обвинителен акт, който изстреля бившия прокурор Иван Гешев до върха на прокуратурата, се крепи на показанията на бившата дясна ръка на банкера Цветан Василев - Бисер Лазов. "90% от истината кой открадна тези 7 млрд. лв. от българските граждани става ясна от показанията на свидетеля", твърдеше Гешев. Самият Лазов обаче, който твърди, че е дълбоко запознат със схемите на бившия си шеф, като най-малкото е спомагал за тяхното осъществяване, не е подсъдим. Пред съда той описа сложна финансова пирамида, наричана най-общо "фирмата", която била под едноличната власт на Василев и се е захранвала с кредити от фалиралата банка. "Договорите за това бяха формални, колкото да не ходи някой по улицата съвсем гол. Това е едно комбинезонче или дрешка, дадено от банката, за да не се види веднага, че е гол", обясни Лазов механизма на източване на КТБ.
Нито Лазов, нито прокуратурата обаче не смеят да посочат слона в стаята - големия отсъстващ от делото Делян Пеевски, когото Цветан Василев наричаше син преди конфликта между двамата. Разследването не достига до депутата, санкциониран по глобалния закон "Магнитски" за корупция, въпреки че името му се появява многократно в иззетата документация. Пеевски се споменава в ръкописна бележка на банкера Василев, а инициалите ДП1 фигурират и във всекидневната справка, която шефът на КТБ е получавал от счетоводителя си Лазов. Срещу тези инициали е записано 575 млн. лева. Факт е и че фирмите на Пеевски и на майка му Ирена Кръстева са получили стотици милиони левове кредити. През дружеството "Интерфин холдинг" например са минали близо 3 млн. евро, с които е купено оборудването на печатницата "ИПК Родина". Друга фирма посредник е "Краун медия", която е дала на закритата телевизия ТВ7 9.6 млн. лв. От друга справка на финансовото разузнаване на ДАНС пък става ясно, че Пеевски е летял с частния самолет на Василев.
Самият Гешев е лаконичен в обясненията си за липсващия Пеевски в делото "КТБ". Попитан защо в документи на банката срещу инициалите "ДП" са записани половин милиард лева, главният прокурор отговори, че няма как да знае кой се крие зад тези букви. "ДП може да е държавно предприятие", коментира той. А при забележката на журналисти при представянето на "Модела "КТБ" от страна на Иван Гешев - как е възможно в десетки хиляди страници да го няма името Делян Пеевски, той отговаря: "В това изложение го няма и г-н Путин, няма и Обама – няма и много други хора."
Разследването на прокуратурата внимава да не засегне и друга опасна мина, свързана с фалиралата банка, като изобщо не е изяснило ролята на руския енергиен проект "Южен поток". Антикорупционният фонд публикува банкова гаранция за два и половина милиона евро за газовата връзка на името на руската фирма "Стройтрансгаз". Този сюжет се свързва с името на депутат от горната камара на руския парламент и специален пратеник на президента Путин за връзка с руснаците извън страната - Александър Бабаков. Името му фигурира в списъка на посетителите на банкера Цветан Василев от 22 ноември 2013 г. В интервю за АКФ банкерът Цветан Василев разкрива, че организацията на проекта "Южен поток" е била контролирана от депутата на ДПС Делян Пеевски.
Начало без край
Дори и стерилизираният обвинителен акт на прокуратурата има проблеми с доказването му в съда. По-всичко личи, че някои съдии и прокурори ще се пенсионират, докато видят окончателния край на делото. Съдебният процес срещу 18-те подсъдими за присвояване на над 2 млрд. лева започна по същество чак през февруари 2019 г., близо 5 години след фалита на банката. Самото разследване продължи около 3 години под наблюдението на командирования тогава в Софийската градска прокуратура Иван Гешев.
"Задачата пред разследващия екип беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната. Кацнахме, а дали ще дишаме, тепърва ще видим", коментира той при внасянето на обвинителния акт. Да си поеме въздух обаче му помогнаха депутатите от ГЕРБ, които специално промениха Наказателнопроцесуалния кодекс заради фамозния труд на Гешев в 11 000 страници. Това се наложи, тъй като големият обем на обвинителния акт попречи на започването на делото по същество в Специализирания наказателен съд, защото законът предвиждаше да бъдат изчетени хилядите страници в съдебната зала. Със законодателните изменения се позволи на прокурора да представи сбит доклад.
Дори и с тези подпирания обаче делото буксува. За 4 години процесът е далеч от своя край дори на първа инстанция. След закриването на Специализирания наказателен съд преди година делото премина в компетенцията на Софийския градски съд. Оттогава са проведени едва десетина съдебни заседания, като последно показания даде одиторът Николай Орешаров, който към момента е осмият разпитан свидетел. Очаква се обаче показания пред съда дадат около 400 свидели. Ако процесът продължи със същата скорост, сметката показва, че всички призовани ще дадат показания само на първа инстанция чак след 200 години. Така че може би няма да е изненадващо, ако давността за престъплението изтече до окончателните присъди.
Плащаме за несправедливостта
Докато очакваме правосъдието да си свърши работата, държавата вече плаща обезщетения заради нарушенията при фалита на КТБ. Българската народна банка беше окончателно осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз и трябва да заплати 4309 лв. вреди заради забавено решение за обявяване на неналичност на депозитите в банката, реши Върховният административен съд през април. Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Също така Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че държавата не е осигурила справедлив съдебен процес на КТБ, за да може тя да се защити по делото за отнемането на лиценза ѝ. Делото в Страсбург беше по жалба на бившите изпълнителни директори на обявената в несъстоятелност банка. След произнасянето на ЕСПЧ може да последват и компенсации.
Междувременно основният обвиняем за фалита на КТБ е на свобода в Сърбия, която няма никакво намерение да го екстрадира обратно у нас. Преди година Апелативният съд в Белград потвърди решението на Висшия съд, който счете, че не са изпълнени законодателните условията за предаването на Цветан Василев на България, като с този акт на практика окончателно се отхвърля искането на властите в София за екстрадиция. Освен това Василев получи и политическо убежище в западната ни съседка.
От всичко това може да се съди, че най-големият грабеж през последното десетилетие ще остане безнаказан. Но кой е виновен за това? Дали прокуратурата, която остана с широко затворени очи за основните виновници за фалита на банката, дали съдът и законодателите заради изключително бавния съдебен процес, или институциите и политиците, които на първо място допуснаха да се стигне до източването на КТБ? Отговор няма и да има.
