„България е силно уязвима, заради отворената си икономика. След санкциите към Русия от страна на Европейския съюз, икономическият живот в световен мащаб ще се затрудни. 
Ние имаме много ниски доходи, те не стигат дори за нормално изхранване и нарастването на инфлацията ще доведе до още по-голямо разслоение на обществото. По данни на Евростат всеки четвърти българин си недояжда. За съжаление, в Народното събрание няма чуваемост за тези проблеми. Там не се предлага никакво решение, освен раздаване пари на калпак, с което се купува политическо време.„

С доцент Григор Сарийски от Института  за икономически изследвания към БАН разговаряме за икономеческата криза, отражението и в Европа и в България, за финансовата криза у нас, последствията от наложените санкции на Русия, цените и спестяванията на българите.

Един актуален и задълбочен прочит на важните въпроси от деня и доц. д-р Григор Сарийски пред LIBERTA.BG.

-    Доц. Сарийски, след шока от руската военна операция в Украйна, все повече си задаваме въпроса - как ще се отрази това на икономическата ситуация у нас? Какво ще стане с цените на основните енергоносители, които вече започнаха да растат?

-    Както се казва, „където са всички - там сме и ние“. В един модерен свят, с изключително глобализирана икономика, в която всеки зависи от всички останали, за нас ще бъде същото, каквото и за всички. При наличието на световни вериги на добавена стойност и на страни, чиито износ е напълно съпоставим с продажбите на вътрешния пазар, съвсем нормално е да очаквате, че ефектите, които ще настъпят за световната икономика, ще засегнат и България. Можете да добиете представа за степента на свързаност, като сравните например покачването на цените на енергийните източници в ЕС. Според последните данни на Евростат през януари, средното увеличение на цените на тези източници в ЕС е от порядъка на 27% и България, със своите 24%, е съвсем близо до средното за ЕС. Разбира се, има страни, които са значително по-засегнати, като например Италия, Белгия, в които индексът достига 67%.

Очаквам, че последните санкции ще засегнат търговията с горива и суровини, а това ще блокира международните вериги на доставки и ще затрудни търговията със стоки и особено тези, които произвежда и изнася Русия. Тя все още изнася предимно суровини, като например горива, руди, желязо, алуминий и т.н. Големият проблем е, че санкциите срещу Русия и нейното производство, ще блокират всички по-високи етажи от веригата на създаване на добавената стойност. Ако Русия се намира на най-ниските етажи (произвеждайки суровините и заготовките, от които после чужди предприятия ще произведат машини и компоненти за тях), нейното изваждане от производството означава спиране на бизнеса в световен мащаб. Ако погледнете къде е мястото на Русия в добива на суровини, които са ключови за производството на автомобили например, ще видите, че за някои от тях Русия държи „контролен пакет“. Например при елемента паладий, на Русия се пада около 30% от световното производство и износ и над 40% от доставките на газ за ЕС, което силно затруднява структурирането на ефективни санкции срещу Русия.

Неотдавна президентът Путин запита: „Ако вие блокирате нашия достъп до системата СУИФТ, по какъв начин ще ни плащате за природния газ, който ние ви доставяме?“. Проблемът се осъзнава съвсем ясно и както видяхме, първите санкции бяха плахи, въпреки критиките от страна на привържениците на по-строги мерки. Европа е изключително зависима от руските доставки, така че едни по-строги санкции, а и дори и по-продължителното действие на тези, предвидени в момента, ще означават блокиране на бизнеса в почти цяла Европа. Увеличението на цените на горивата вече доведе до спиране на някои базови производства в Европейския съюз, сред които е например преработката на алуминий. Предприятията в този бранш вече изпитват сериозни затруднения от високите цени на енергийните източници и една шеста от производството в момента е преустановено. Това означава блокиране на всички следващи етапи от веригата на добавена стойност, в т. ч. производство на автомобили, машини, оборудване. Неслучайно цените на автомобилите втора употреба почти се изравниха с тези на чисто новите коли. Връщаме се в минали години, когато хората често купуваха автомобил втора употреба само за да не чакат ред за нова кола. 

-    Дали ще се задълбочи финансовата криза у нас и какво ще стане с цените на стоките и спестяванията на хората?

-    Лично аз не виждам пряка опасност за спестяванията, но това, което наблюдаваме като косвен ефект, е „изяждането“ им от нарастващите цени. За януари НСИ отчете 9,1% инфлация на годишна база, което означава, че ако сте депозирали пари в банка, само за година те са се стопили с почти една десета. По дефиниция спестяването представлява отложено потребление, но ако сега изтеглите влог, направен преди година, вече ще може да купите с 9,1% по-малко стоки. Отделен е въпросът, доколко официалните данни кореспондират с реалното повишение на цените. В своята биография Тръмп разказва как е получил от свой приятел следния съвет: „Доналд, никога не си купувай нещо, което яде, докато ти спиш“ - по повод желанието на Тръмп да си купи кон. В момента парите в банките се държат като нещо живо, което постоянно иска да се храни, т.е. вие трябва постоянно да довнасяте, ако искате поне да запазите покупателната способност на депозита си. Проблемът става все по-осезаем, тъй като и скоростта, с която инфлацията „изяжда“ спестяванията и доходите ни, се увеличава все по-бързо. Ако сравните януарската и декемврийската инфлация ще ви направи впечатление, че само за месец тя скача със 130 пункта - от 7,8 % на 9,1%, което е многогодишен  рекорд, а в следващите месеци – до април, май не можем да очакваме дори забавянето на ръста на тези темпове. Активите на българските граждани не са пряко застрашени, при положение че България се присъедини към санкциите на ЕС, но не са и напълно защитени, защото продължителното съхраняване на пари в банка означава, че тяхната покупателна способност само ще намалява, както и тази – на месечната ви заплата. Инфлацията се усеща особено силно от хората с ниски доходи, тъй като те купуват много по-голям дял от стоките в т. нар. „малка кошница“, които поскъпват значително по-бързо. Дори и сега на българите с ниски доходи се налага да теглят от спестяванията, за да живеят. Днес излезе една интересна статистика на Евростат, която показва, че 25% от българите недояждат. Тази стойност е трикратно по-висока от средната за ЕС - малко над 8%. В най-застрашената група са лицата в риск от бедност и социално изключване (която включва например домакинствата с ниско участие на пазара на труда), а този дял е над 55%.

Проблемът с бедността в България е много сериозен. Доходите на българите са най-ниските в ЕС и увеличението на цените, като резултат от наложените санкции, ще доведе единствено до още по-голяма бедност и социално разслоение. За съжаление в Народното събрание няма никаква чуваемост към тези проблеми. В дебата за бюджета не беше предложено нито едно работещо решение, освен раздаване на пари на калпак, с което само се купува политическо време. Предлага се още от същото, но това е отделна и доста дълга тема.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.