Кръстовден ден е! Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание
Из словото на Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев за Смирението и Примирението:
Боговете нямат друго оръжие освен Словото!
Пътят не е Голготски, а Божествен. Няма Голгота, има Път Господен!
Един от големите празници на Светата църква (а всички религии са били святи и всички църкви са святи в онзи мащабен, Всемирен характер, за който винаги съм говорил), един изключително важен, съществен празник, който има своя вътрешна ритмична група и присъщност в душата ни, това е Въздвижение на Кръста Господен – Кръстовден. Светият Кръст, фактически, е покров, или покривало над живота човешки.
Кръстът е самият човек! Или характеризирано като мисъл-форма, той е великото разпятие – двубоят между Дух и материя; това е време-пространство, когато Адам – сътвореният, трябваше да изчака роденият Христос да работи в него след Възкресението. Затова Кръстът не е символ на мъчението, както някои религии или някои църковни общини го характеризират и затова го отричат. Нито е това, което е казано в един от текстовете на Петър Дънов – че няма дърво, на което може да бъде разпнат Учителят Христос. Христос никога не може да бъде разпнат, но Иисус може. И Иисус е разпнат, защото Той е материята – Христос е Духът! Тогава победата – на Духа над материята, напои с особена вибрация Кръста…
Този реален символичен знак остана на Голгота (ведно с двата други кръста – на разбойниците), защото Иисус Христос беше свален от Кръста, но Той направи Възкресението и Роденият отиде да работи в сътворения. Така Кръстът остана като Път, който трябва да бъде ходен, и като осъществена реалност във всеки от нас. Защото Христос беше казал, че всеки трябва да вземе кръста си: Вземи кръста си и тръгвай след Мене!
Християнската религия става официална чрез онзи голям акт – Миланският едикт в 313 година, който носи своята подбуда от 312 година, защото тогава Константин Велики побеждава чрез кръста. През време на военния си поход той съзира реален образ на кръст в небето, светещ с надпис „In hoc signo vinces!“ – „С този знак ще победиш!“ И една година след това легализира на равноправни начала християнската религия. А в 326 година, на 14 септември, неговата майка Елена намира трите кръста, заровени в подножието на Голгота. Тогава е трябвало да удостовери кой е кръстът Христов – кой кръст лекува…
Кръстът е една съхранена енергия и християнството го взема като символ. А в нашите интерпретации ние взехме за символ Кръста в горната му част. Това е триъгълникът със Змията – със събудената Змия-Огън, или интуицията, която ни осенява с Мъдрост. Защото голготското страдание стана вече божествен път: от идеята на християнството – Любов чрез прощение, до Мъдростта като знание! В основата, в генезиса на човешкия род стои разделянето между Дух и материя; после – победата на Духа; след християнството – просветлението и знанието на Мъдростта; накрая ще дойдат идеите за Истината и Свободата!
Целият текст можете да видите от ТУК
Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници - Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.
Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
