Приятели, моля ви! Сериозно ли една костенурка от информационна кампания за костенурки и някакви декоративни елементи на тротоар са ни проблемът? Това ще да е добре - значи други проблеми нямаме! Разбирам, че сега столичните либерали трябва да си получат ответа за години наред ФБ линчове за всяка плочка. Разбирам също, че злорадството е сладко ПР отмъщение от страна на балканските здрави сили. Но дайте малко да намалим патоса за такива дреболии.
Кампании за животните на това точно място - малките пет кьошета - има от години. Празнуването на Коледа точно пред храма пък е чудесно начинание; намаляването на трафика там е смислено. Няма особена драма в някаква артистична трупа с фигури с герои за деца. Бях на въпросното събитие, после ходих няколко пъти по всичките места. Снимки от някакъв куклен театър за децата бяха развъртени едва ли не като езическа демонстрация пред катедралата. Кога пък всички станахме толкова християни, чудя се и аз. Ама имало кебапчета пред храма. В коя европейска столица няма коледедни павилиони на централен площад, където впрочем винаги има и храм? Да, арката беше компромисна и авторите обясниха. Няма я вече, спокойно.
Сега ще ви кажа кое е реалният проблем с Коледа, смирението и християнството. И той въобще не е от сега. Реалният проблем е, че забравяме смисъла на този празник. Не ми отива аз, дето съвсем не съм църковен човек, да ги говоря тези неща, но смисълът е раждането на новозаветния Бог. Който не е консуматорски кич навсякъде, нито е дядо Коледа (кой папагал наложи тази абсурдна формулировка, в която Коледа е дядо, а не баба; дядо Мраз си беше най-нормалното нещо на света) и не е "сезон" или "празници", а е Рождество Христово. Ние стигнахме дотам, че дори поздравът ни е автоматичен превод - Весела Коледа! Какво, не сме имали Коледа преди Кръглата маса ли!? Да, подозирам, че Коледа за мнозина е коленето на прасето и знам, че нямаме особено здрава новозаветна основа баш у нас. Но шокиращо е за мен всяка година да получавам честитки, на които ме поздравяват със сезон или ми желаят весели празници. Толератността е ясна и нужна, но, някак, не схващам защо толератността не значи повече интерес към това какво изпитвам аз, а значи унификация.
Знам, че пиша зверска баналност, но винаги си струва да се повтаря. Коледа не е потребителски изблик, Коледа е точно обратното.
За такива неща се ядосвайте. А не за дреболии. Дреболиите са симпатичното в този живот. И нека наистина се учим да различаваме малко от голямо. Повече ме е страх от хладнокръвни прагматици, отколкото от наивници. А като изследовател знам, че едните не могат без другите. Ето, дори в тази публикация мнозина могат да видят противоречие - хем кебапчета пред храма, хем смирение. Затова въпросът винаги е в мярата. Винаги.
