"Имам хубавото усещане, че хората се събудиха. Наблюдавам и някакви социологически проучвания - не че безусловно вярваме в тях - но има едно число, което показва покачване на желаещите да гласуват. Дори такъв висок процент никога досега не е отблезяван. И това е много интересно. Вероятно на хората наистина им е писнало от непрекъснатите кражби, огромната корупция на всички нива в публичните сектори, от ежедневния бандитизъм и ще се появят до урните, за да направят така, че държавата да бъде променена. Крайно време е!"

В навечерието на Бъдни вечер LIBERTA.BG  разговаря с известния скулптор и университетски преподавател проф. Велислав Минеков от "Отровното трио и гражданите" - за духовното над материалното, за гражданското израстване, за протестите, за предстоящите избори, за непримиримостта, за обединението и за промяната.

-    Проф. Минеков, всички говорим за промяна, бленуваме я, но не трябва ли тя първо да се случи в духовен план, във вътрешния ни свят, за да може да бъде проектирана в държавата и в управлението й?

- Това е трудно дело, както го нарекохте "в духовен план". За да има дух, трябва да има и пламък. За съжаление сме в състояние на леко раздухан огън, но се надявам, че все пак ще има помъдряване, ще се оцени нещастието, което ни беше причинено през последните години и ще се направи правилният ход от всички тези, които осъзнават случващото се и очакват по-добро бъдеще.

- Смятате ли, че благодарение на протестите - и българският дух, и политическата ни култура еволюираха?

- Със сигурност! Макар и твърде бавно. Но колко още бавно?! Ние загубихме повече от четвърт век в размисъл - кое е добро и кое е зло. През това време ни напуснаха децата, роднините... 2,5 милиона българи се преместиха в чужбина. Колко още има да мислим, за да оценим нивото на своето нещастие и желанието за нашето щастливо бъдеще?! Дали ще е възможно то, зависи от самите нас, но както съм казвал и преди - най-важното е то да бъде пожелано.

-    Ще се изразя жаргонно – писна ли Ви и от какво?

Уморих се. Последните няколко месеца бяха много тежки. Целият процес по протестите - и като организация, и като присъствие на площада - е от сутрин до вечер. Ние от "Триото" не сме едни хора, които са се чудили по цял ден какво да правят, пък току се съберат към 17-18 ч. при фонтана до Президентството. Имахме много задачи - трябваше да осигурим храна, палатки, шатри, включително и да купуваме, носим, сглобяваме; търсихме откъде да купим и онези зловещи яйца, които да са с изтекъл срок на годност; намерихме дори и развалена риба - даряващият ни гражданин на Поморие, измъчван от властимащи лица, беше подготвил 1,5 тона от нея, но ние взехме само 300 кг.
Всичко това беше един наистина много тежък процес и период, през който не съм работил. Успях да започна предподавателска дейност със студентите си, но беше за кратко, защото настъпи пандемията. И се надявам това, което съм загубил и пропуснал, да го наваксам по някакъв начин, най-вече в ателието.

- Самите протести ли Ви умориха повече, или жлъчта и негативната енергия, с която също бяхте обляни, независимо от хубавите емоции и моменти?

- Наистина беше нещо ужасяващо. Но това усещане е като при пилотите от военната авиация. Имам приятел, който е пенсиониран военен пилот. Питах го дали се е страхувал, когато е летял със самолет. Каза ми: "Да, в първите полети съм изпитвал и страх, но след това забравяш за страха и той ти става ежедневие, на което не обръщаш внимание!". И може би по същия начин ругатните и клеветите в началото ме тормозиха много, факт е, че и до днес получавам удари под кръста, които са ми неприятни, но и с това се свиква. Вероятно това е правилният път - игнорирането им. Има хора, които ме убеждават да водя съдебни дела, но не мога да отговоря на всяка клевета - нямам тези сили, нито желание.

- Чувствате ли се по-силен след нанесените удари, носещи след себе си нематериални вреди, неприятни усещания?

- Не мога да преценя дали съм станал по-силен, но със сигурност това, което съм, ще остане завинаги това, което съм аз. Ще бъда същият, каквото и да се случи.

-  До кога ще се самоизяждаме и унищожаваме като нация и народ?

- За съжаление във въпроса Ви има много истина. Склонни сме към самоизяждане и самоунищожение. Ние се превърнахме в човекоядци. Жалкото е, че голяма част от хората са готови да се вдигнат и да протестират срещу други, които не са управляващи в България и които ненавиждат по принцип. 
Всъщност, превърнахме политиката в гадна тема - в нещо лошо, нещо опасно за всички ни - и който се е запътил натам е вид опасност не само за нацията, но и за човечеството. Но е важно хората да разберат, че без тази политика държавата ще остане завинаги същата - плячкосана от мафията. Би трябвало да има честни политици, би трябвало в управлението да има достойни и интелигентни хора. Иначе, отърване от това нещо, което е на власт, няма да има.
Само да Ви припомня, че за премиер имаме човек, който като се събере в Европа с другите евролидери на държави в ЕС е единственият сред тях, който не владее нито един чужд език и се движи през цялото време с преводачка. Уви, това е срамно, но за съжаление срамното не е само това. Последните решения на прокуратурата, които го оневиняват, не само че са срамни, но и страшни като послание към българите, защото едва ли не заявяват: "Ние можем да направим каквото си поискаме! Също можем да направим и с вас каквото си поискаме, затова се пазете и си затваряйте устите!".

-    След апела Ви във Фейсбук за обединение, „Демократична България“ откликнаха. Дори още в неделя, преди телевизионното участие на адвокат Николай Хаджигенов в bTV, Христо Иванов вече беше направил анонс, с който водещата Мария Цънцарова явно не беше запозната. Всички будни граждани очакваха подобни действия и от Слави Трифонов – за общ фронт срещу управляващата мафия. И това се случи. Мая Манолова бе първа. Какво следва от тук нататък?

- Щастлив съм! Най-сетне нещо се случи! И това доказа, че усилията през последните месеци си заслужаваха - да има единство между тези, които могат да бъдат опозиция в парламента, а живот и здраве даже управляващи. Трябва да има честни хора, а как ще ги изберем, зависи от гласуващите български граждани и техния вот.
В цялата тази, нека да я наречем условно "коалиция", има много достойни хора. Аз вярвам в тях и те ще направят промяна.

 - А ако българският народ се окаже отново подведен след парламентарните избори?

- Ако бъдем отново подведени, излизаме пак на площада, по същия начин заедно с другите двама от "Отровното трио".

-    Предстоят светли празници, влязохме в нов планетарен цикъл, но дали сме готови за предизвикателствата, които ни предстоят – във вътрешнополитически и световен план? Очаква се много бурна 2021 година.

- Имам хубавото усещане, че хората се събудиха. Наблюдавам и някакви социологически проучвания - не че безусловно вярваме в тях - но има едно число, което показва покачване на желаещите да гласуват. Дори такъв висок процент никога досега не е отблезяван. И това е много интересно. Вероятно на хората наистина им е писнало от непрекъснатите кражби, огромната корупция на всички нива в публичните сектори, от ежедневния бандитизъм и ще се появят до урните, за да направят така, че държавата да бъде променена. Крайно време е!

- Какво ще пожелаете на българите през новата 2021 г.?

- На първо място здраве! Трябва в най-скоро време да приключим с това нещастие, което ни сполетя - COVID-19. И след това желая на България и народа й нормални управници - хора, които са почтени, интелигентни, а не крадци, бандити и мафиоти.

Разговора води Стоян Тончев

 

 

 

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.