Това е обръщение към Васил Петев, който написа, и Веселина Томова, която публикува с коментар "Вавилонската кула"...
Стоян Тончев е приятел и великолепен журналист. Почтен и честен човек, който има смелостта да казва истината и силата да не продава принципите си.
Люба Кулезич и Огнян Стефанов са класа в журналистиката, която се постига с талант и много труд. Години наред, в най-мрачния период от съвременната българска история, думите им са онова вдишване, което ни спасява от отровната миризма на безнадеждността и умирането. Цената, която плащат, е висока - проверки, ревизии, дела, сплашвания, побои до смърт, оставане без работа, услужливи проправителствени медии, размахващи бухалките на нечистоплътни публикации.
Такива хора са единици днес. Пламъчета на истината, доказателство, че Бог бди над всички нас и не ни е забравил в отчаянието и болката ни. Докато някой повтаря "Царят е гол!", надеждата е жива.
Всеки от нас еволюира - качва се и слиза по стълбата на собствения си живот, води битки с принципите си, пада в калта и става отново, колебае се на поредния кръстопът и остава там или събира сили и тръгва към светлината. Не се раждаме съвършени и никога не ставаме такива. Винаги сме многоцветни и никога бели. Важното е да вървим в правилната посока. Това са изпитанията и уроците на Бог.
Стоян Тончев, Люба Кулезич и Огнян Стефанов го правят с достойнство. Гневът им е истински. Тревогата им за България е искрена. И аз им благодаря, че не се предават.
Винаги може да омаскариш някого - за миг го сваляш в собствената си кал. Той ще стане и ще продължи, но в калта ще останеш ти...
Румяна Ченалова
