При служебните кабинети медийната свобода в България парадоксално се е подобрила, твърди доклад на Balkan Free Media Initiative, представен вчера в Европейския парламент.
Balkan Free Media Initiative е неправителствена организация, специализирана по медийните въпроси в региона на Балканите, ръководена от българската журналистка Антоанета Николова.
Докладът, озаглавен „Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите“, подчертава опасенията, че новият Европейски закон за свободата на медиите може да не отговори на предизвикателствата пред Югоизточна Европа.
На събитието, домакин на което беше евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, присъстваха евродепутати, медийни експерти от различни страни и журналисти от региона. Приветствие направи председателката на европарламента Роберта Мецола.
„В България политическата нестабилност парадоксално насърчи медийната свобода. Успехът на Европейски закон за свободата на медиите ще зависи от ангажираността на често сменящите се органи за неговото прилагане“, се твърди в документа.
„Доминацията на ГЕРБ беше заменена от поредица от служебни правителства, което позволи на редакторите и журналистите да действат с по-голяма свобода на отразяване“, пише в доклада, изготвен от независими експерти.
По-конкретно, както обясни Николова, става дума за това, че при служебните правителства рязко е намаляла практиката кабинетът на премиера да звъни на медийни ръководители и да им нарежда кого да канят и да не канят в публицистични предавания. Тази практика се беше дълбоко установила по време на правителствата на Бойко Борисов.
В замяна на тази положителна оценка, традиционните критики остават. България е определена като страна, особено податлива на злонамерено чуждо влияние, като нейната уязвимост се е изострила през последните години в резултат от намаляващата свобода на медиите и ниските нива на медийна грамотност.
Докладът посочва, че информационният вакуум в България е бил запълнен от проруска дезинформация и пропаганда както от влиятелни руски канали, така и от проруски български действащи лица.
„Като член на Европейския съюз, излагането на България на проруска дезинформация представлява не само значителна заплаха за нейните собствени демократични структури, но и за целостта и стабилността на европейските институции като цяло“, пише в доклада.
Дава се положителна оценка на чуждестранните актьори на българската медийна среда, и по-конкретно на собствениците на двете най-гледани телевизии, Nova TV и bТV.
“Чуждестранната собственост играе ключова роля за засилване на конкуренцията и разнообразието на българския медиен пазар. Полученото многообразие може да се счита за благоприятен фактор за относителното увеличаване на свободата на медиите. С големите оператори като bTV и Nova TV, собственост на международните телекомуникационни групи PPF Group и United Group, разнообразното отразяване на новините се насърчава все повече в България. Но развитието на медийния пазар остава несигурно.”
Отбелязва се също високата медийна концентрация и обстоятелството, че все повече потребители получават информацията си изключително от трите водещи телевизии.
Изразени са опасения от очакваната продажба на bTV на Middle East e& group, за която Европейската комисия даде съгласие, което би отворило вратата “за местни актьори да използват телевизията като инструмент за влияние“.
“Подобна промяна подкопава гаранцията за редакционна независимост, компрометира журналистическите стандарти и заплашва продължаващото съществуване на първия частен и международен телевизионен канал в страната“, пише в доклада.
В дух на прозрачност, Питър Хорокс, бивш шеф на BBC World Service, който бе модератор на дискусията, отбеляза, че сред спонсорите на Balkan Free Media Initiative е United Group.
По време на дискусиите два теми бяха засегнати с особена острота. Първата е тежкото положение на медиите в Сърбия, където режимът на Александър Вучич системно преследва независимите медии.
Както заяви Игор Божич, главен редактор на независимата телевизия N1 в Сърбия, властите правят всичко възможно за да дискредитират всеки независим от режима журналист. Той отбеляза също, че не се забелязва сериозно желание от страна на ЕС да се подпомогне на независимата журналистика в Сърбия.
Атанас Чобанов, главен редактор на Bird.bg, също изрази скептицизъм, че еврорегулации ще помогнат на медийната свобода. Той даде за пример разкритието, направено от неговата медия в рамките на международния проект за разследваща журналистика Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) за самоличността на бизнесмена, платил за убийството на хърватския журналист Иво Пуканич. Нито прокуратурите в съответните страни, включително в България, нито „мейнстрийм“ медиите не обърнаха внимание на разкритието, каза той.
Другата тема, която бе засегната от няколко медийни експерти, бе рискът от намаляване на международното финансиране за независими медии. Марк Нелсън – член на Управителния комитет на BFMI и бивш директор на Центъра за международна медийна помощ към Националния фонд за демокрация (NED), свърза това с предстоящото встъпване в длъжност на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, който се очаква да ореже финансирането на USAID, агенцията на САЩ за международно развитие.
