„Хората имат нужда не само от картофи и вода, а и от духовна храна. Тя държи сетивата ни нащрек и ни помага да оцеляваме. Артистите имат нужда от публика, тъй както публиката има нужда от тяхното изкуство. Тези, които най-малко четат, обикновено стават политици и тъкмо затова правят едни и същи грешки.
Тодор Живков забраняваше чуждите радиостанции, Хитлер гореше книги на враговете си, а сега спират артисти и музиканти, провалят концерти на хора, които нямат нищо общо с политиката.
Да гориш книги на руски класици, да отмениш концерт на Анна Нетребко и да уволниш най-големия диригент - Гергиев, това е цинизъм и фашизъм.
Най-важното нещо в този живот е - човек да съхрани вярата си в доброто.“

Той е журналист, писател и бард. Автор на 14 книги с поезия, белетристика и театрална критика. Лауреат на много национални и международни отличия, със стотици концерти зад гърба си с авторски песни в Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Украйна, Русия, Англия, Унгария, Южна Корея, Гърция, Швеция, Белгия, Канада, САЩ и,  разбира се, България. Превеждан на девет езика, Ивайло Диманов е член на СБП, д-р по журналистика, в момента управител на клуб „Журналист“ и член на ръководството на Съюза на българските журналисти.
От 17 октомври започва турнето му в Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас. Последната спирка, но не по значение, а знаков топос -  това е Поморие - на 21.10 2022 г. (петък), в Градска художествена галерия "Дечко Стоев" от 18:30 ч., където по покана на Община Поморие бардът, поет и журналист ще представи последната си стихосбирка „Танцувай с мен, Самота“ и антологията „Всички пътища водят към Гарибалди“.

LIBERTA.BG разговаря със знаковия поет-бард и журналист, както за римите и музиката, така и за тревожните проблеми на нашето време, раздирано от война и заплаха за всички.

Ивайло Диманов пред LIBERTA.BG...

Интервю на Таня Анастасова

-    Г-н Диманов, на въпроса ми - Време ли е за поезия? - повечето творци са отвръщали, че винаги е време. Днес, когато светът е сгърчен в разломни трусове, с истинска война и разрушения, в кое кътче се притулва поезията и къде са верните и почитатели?

-    Имаше едно стихотворение: „За любов добри са всички времена“ - мисля, че и за поезията, и за любовта, и за стойностните неща в нашия кратък живот  винаги има време. Едва ли ще кажа нещо ново, ако припомня факта, че точно в най-усойните години, точно когато обикновените хора едва заделят пари за изкуство и култура, точно тогава потребността е още по-силна. Защото хората имат нужда не само от картофи и вода, а и от духовна храна. Тя държи сетивата ни нащрек и ни помага да оцеляваме, даже.

-    Това за картофите и водата е много находчиво противопоставяне на духовността, а аз в едно интервю с Маргарита Петкова си послужих с лютеницата и поезията и гранд-дамата на любовната лирика беше очарователна с отговора си!

-    Маргарита Петкова е една великолепна поетеса, моя приятелка. И аз се гордея с това.

-    Част сте от „Поети с китара“. Когато се говори за бардове, в представите на публиката обикновено изникват образите на Владимир Висоцки и Булат Окуджава, но се забравя, че същината на „Поети с китара“ е непокорството, издигането над битовизма, бунтът и непримиримостта към злото и неправдите. Запази ли се този бунт в текстовете и днес?

-    Аз мога единствено за себе си да дам някакъв отговор. Да, смятам, че във всички изпитания на нашето време съм се опитвал да бъда актуален и злободневен. Спомням си, че когато бяха протестите през 2020 година и после Ковид-мерките, аз бях отворил всички прозорци на Клуба на журналистите. Бях изкарал колоните, за да се чува добре и след „Стани, стани, юнак Балкански“,  пусках и мои, авторски песни, които имат някакво социално, гражданско послание. И си спомням, че големият поток от протестиращи мина точно по 'Графа" и, когато чуха моите песни, протестиращите се спряха, движението замря, изслушаха една, втора песен и ръкопляскаха точно както на италианските тенори по времето на епидемията. ю
Почувствах се много добре – на артиста малко му трябва – един аплодисмент и той е щастлив.

-    Да питам ли, дали сте получавал по-голяма награда от тази?

-    Е, той го е казал поеттът: „Стига ми тази награда“...

-    „Поезията е спасителен фар край Бермудите“ – казвате в едно интервю. Като говорихте за протеста, да Ви питам, усещате ли това въздействие върху публиката по време на многобройните Ви концерти у нас и в повече от 20 страни на три континента? А също така и в честите срещи, които правите в Клуба на журналиста?

-    Поезията е не само спасителен фар, което е една моя метафора. Имам и още една: "Поезията е ефикасен антибиотик срещу простащината". Защото в това освирепяло време, в което живеем - и поезията, и Клубът на журналистите, където каня приятели и почитатели на литературата и музиката, един вид са спасителен пост в тоталната бездуховност и простащина, която ни заобикаля отвсякъде. Да, тук идват хора, които имат духовни потребности и си тръгват – някой с насълзени очи,сякаш са излекувани от някаква болка в душата. Признават го, когато идват на премиери на книги, на концерти, които правим почти всеки ден и аз се моля на Господ, дано не ни затворят отново, защото вече ще е краят.
Дай Боже, да сме живи и здрави всички, защото артистите също имат нужда от публика, тъй както публиката има нужда от тяхното изкуство.

-    Бардовете са свръхчувствителни към социалните проблеми, затова няма как да не Ви попитам за отношението към политическия елит - за това, което ни се случва и дали го заслужаваме? И как да се оттласнем от дъното?

-    Светът е натрупал милиарди тонове мъдрост, а все тъй е неук и грешен. Тези, които най-малко четат, обикновено стават политици и тъкмо затова повтарят едни и същи грешки. Имало е две световни войни, отнели живота на милиони невинни хора и докато политиците си решават своите геополитически страсти, страдат невинните.
Спомням си, че Тодор Живков заглушаваше чуждите радиостанции, Хитлер гореше написаното от враговете си, а сега спират артисти и музиканти, провалят концерти на хора, които нямат нищо общо с политиката, заради политическата им нагласа, или паспорт.
Смятам, че рано или късно този свят трябва да поумнее.
Нека прочетат малко повече книги – това веднага ще се отрази на качеството на управлението им!
Какво струва на нашите политици да помислят за бедстващите хора в тази държава?

-    Какво мислите за горенето на творби на руски класици в Европа в началото на войната?

-    Не случайно направих алюзия с Хитлер, защото това също е фашизъм. Да уволниш най-големия диригент на света – Гергиев, да отмениш концерт на Анна Нетребко, само защото е рускиня, да съсипеш програмата на Большой театър, сякаш балерините воюват! Господи, това е ....

-    Какво е, имате ли квалификация?

-    Да, цинизъм и фашизъм! В съвременен вариант.

-    „В живота, крътък като блус“ /Ваш цитат/, кое остава като най-значимото, най- важното нещо, постигнато приживе? Мъдреците казват, че в края на живота остава само достойнството, а Вие как мислите?

-    Смятам че, най-важното е човек да съхрани вярата си в доброто. Имам едно стихотворение, посветено на моя незабравим татко, прегазен от автомобил на пешеходна пътека. Стихотворението е за добрите хора и завършва така: "Разправят, че добрите хора ще изчезнат, разпънати от свойта доброта, но аз живея с искрена надежда, доброто надживява и смъртта".

Благодаря на Ивайло Диманов за доблестта да назове събития и реалности с истинските имена, без да е подвластен на политическия мейнстрийм и без да изпитва колебания и страх!


 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.