„Обикновените медицински маски, които хората си купуват от аптеките за предпазване от мръсния въздух, не вършат работа. Ако искаме да се предпазим, ни трябва маска с филтър.
Има зачестяване на острите сърдечно-съдови инциденти и на инфекциите, когато въздухът е замърсен. Дебнат ни 9 000 замърсители във въздуха.
Абсолютно възможно е вирусът на свинската чума да е внесен у нас чрез боклука от Африка. Може да се внесат такива зарази, каквито нямаме в нашите условия и да се създадат нови вируси, защото различните микроби общуват помежду си и мутират.“ - категоричен е специалистът д-р Петър Чипев.

...“Като въздуха и водата за всяко живо същество“... Заради всеобщата анестезия на времото, когато тази мисъл е изречена, едва ли някой си е давал сметка какво ще стане, ако и водата, и въздухът са под въпрос? Е, дойдоха такива времена! Не се бъркайте, обаче, не времена за търсене на виновниците дойдоха, защото сега такива няма да бъдат намерени, а време, в което давещите се да се спасяват сами. Как да си помогнем, когато дишаме отровния смог над малки и големи градове? Как ни разболява вдишаното? И от какво да се пазим, попитахме пулмолога и консултант на Медицински Център INSPIRO  и Фондация за респираторна медицина INSPIRO  д-р Петър Чипев.

-    Екзистенциална драма изживяваме напоследък, д-р Чипев, липса на въздух, заради боклуците, които ТЕЦ-овете поглъщат и абсурдния избор на перничани - вода или по-чист въздух. Кажете какви опасности дебнат дихателната ни система в този апокалипсис сега?

-    Замърсителите са твърде много, ако трябва да ги изброявам няма да успея. Това, което се смята за токсични съставки на така наречения мръсен въздух, са 9 000 замърсители. Има някои, които са най-чести и почти навсякъде се срещат: серния диоксит, азотния диоксид, т.нар. "прахови частици“ с диаметър до 10 микрона, FF3 прахови частици, органични компоненти – това са основните замърсители, които се налага да дишаме в тези зимни дни. Те се отразяват зле на дихателната система, най-вече защото белият дроб е нещо като филтър, през който минава въздухът преди да стигне до кръвообръщението. Покрай тази функция той всъщност филтрира и всички вредни вещества, които има във въздуха, съответно тези вредни вещества водят до т.нар. „оксидативен стрес", като стимулант за възпаление. А това възпаление е причината за развитие на различни заболявания в белия дроб – хронични, остри, а някой от тях са неличими.

-    Какви заболявания ни чакат и в какъв период от време, на базата на тези 9 000 замърсители, които поглъщаме?

-    Някой от тях са общотоксични. Една част от тях се смятат за т.нар. "канцерогенни елементи“, такива, които могат да предизвикат и онкологични заболявания. По-честите заболявания, според изчисления на СЗО, се приемат за пределно допустими, така че да не представляват висок риск. Тези стойности са различни за СЗО и за Европейския съюз. За СЗО са по-ниски, а за Евросъюза тези пределно допустими стойности са по-високи. Но оттам нататък има значение продължителността, с която се излага белия дроб на тези вредни елементи. Има 24-часова експозиция, има и годишна експозиция. Когато има дни с голямо замърсяване, ние сме изложени 24 часа на това замърсяване. И тогава се обострят хронични проблеми. Вече когато тази експозиция е ежедневие, в продължение на месеци през годината, това представлява риск за хронични заболявания. Ако трябва да ги назовем, най-често става дума за ХОББ /Хронично обструктивна белодробна болест/, астма, хроничен бронхит, емфизем, пулмонална хипертония и някой по-редки заболявания. По линия на логиката можем да кажем, че замърсяванията са рисков фактор, но не за всички болести има проучвания. По отношение на острите, може да имаме остър бронхит, вирусни инфекции, грип и пристъпи на астма.

-    Стана ясно наскоро, че сме на 22-ро място в света по замърсеност на въздуха, а най-мръсните градове са София, Перник и пловдивския квартал „Тракия". Вие разполагате ли с някакви данни за замърсеността и броя на дихателните заболявания по места?

-    Статистика трудно се води в България, особено медицинска, по ред причини. Най-вече заради организацията на Здравната система, съответно няма как от общата информация, с която разполагаме, да правим заключения за мащабите на  влияние на мръсния въздух върху нашето здраве. Има едно проучване, което все още тече, което показва, че вероятно има зачестяване на острите сърдечно съдови инциденти и на инфекциите в периодите, когато въздухът е замърсен. Това е българско проучване. Проблемите в него са, че не са взети под внимание други вредни фактори, като тютюнопушене, вирусни инфекции и др. Все още няма публикувани данни от това проучване, но то показва, че през зимата се  повишават посещенията в спешните кабинети с остри сърдечно-съдови инциденти.

-    Кажете повече за коронавируса - има ли връзка с новия вид пневмония, появила се в Китай, която стресна американските власти и те монтираха сензори по летищата за засичане и извеждане в отделни коридори болните пътници?

-    Коронавирусът е известен. Тези вируси, както и грипа, имат различни щамове и това е единият от проблемите да има ефективни медикаменти, защото много често променят състава и генома си и заблуждават учените. Нямам информация конкретно за този щам, който се е появил сега, за да го коментирам, но в условията на мръсен въздух има по-голяма честота на такива вируси и по-лесно се разпространяват в обществото.

-    В замърсения въздух се оказа, че шаловете не вършат работа. Какъв е ефектът на еднократните медицински маски и мокри кърпи за защита?

-    Редно е да знаят вашите читатели, че шалът помага само тогава, когато се носи със маска на лицето. Има маски със стандарт за пречистване от прахови частици, има и такива с филтри срещу токсични газове, като серния диоксид и въглеродния диоксид. Обикновените медицински маски, които хората си купуват от аптеката, не вършат работа за предпазване от мръсния въздух. Ако искаме да се предпазим, трябва ни маска с филтър със стандарт FF3, който филтрира близо 80% от фините прахови частици. Иначе, филтрите за токсични газове са малко по-големи и по-ангажиращи като начин за поставяне и носене и повечето хора не биха ходили така по улицата.

-    Един въпрос, който е встрани от вашата специалност, но Ви го задавам заради многото спекулации напоследък. Чисто теоретично, възможно ли е вирусът на чумата да е внесен у нас чрез боклука от Африка?

-    Абсолютно възможно е. Внасянето на всякакви отпадъци, включително и болнични от Африка, може да внесе такива зарази, които нямаме в нашите условия, и да създадат нови вируси, защото различните мискроби общуват помежду си и мутират. Това е риск за създаване на някакви нови епидемични ситуации в страната.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.