Първите, може би емоционални, мои впечатления от промените в закона за висшето образование...

Като веднага ще кажа, че ги споделям не поради субективност и не с оглед на моята възраст.

И още ще кажа – науките, особено обществените науки, а най-вече общественаТА наука – тази за сигурността, са изключително динамични и непрекъснато се генерират нови знания, теории, модели и подходи, които неизбежно изискват вливането на свежа, млада кръв.

Та за първите ми впечатления:

Първо, засилва се намесата в тази деликатна област на администраторите, на бюрократите, на чиновниците и най-лошото – на политиците без визия, без понятие що е то наука и висше образование и имат ли те почва у нас. Лошообразованите политици, купуващи си университетски дипломи и научни степени и звания, могат да коват само лоши закони за образованието.

Второ, продължава се линията през последните 6-7 години да се обезкървяват науката и висшето образование откъм професионализъм и знаене и можене, да се понижава качеството на учебния процес, да се срива равнището на преподаването, да се елементаризират критериите към преподавателите.

Трето, след като бяха създадени леки и лесни, формални и безформени критерии за бързо израстване в степените и званията, така че се нароиха безброй асистенти, доценти и професори (по професори сигурно ще задминем Китай, но не на глава от населението, а по абсолютен брой), сега започва все по-ускорен отстрел на уморените коне, на доказаните, умъдрените, стойностните и качествените учени и преподаватели по критерия възраст – а как иначе, след като отдолу напират легиони хабилитирани, които имат административните основания да настояват главите на онези, към чиито места те имат аспирации, да бъдат положени на дръвника.

Четвърто, във висшето образование и поради посочените по-горе причини, нахлуха огромен брой хора, които абсолютно не могат да четат основополагащи, фундаментални, дълбоко навлизащи в материята, качествени лекции и затова борбата е лекцията като основна познавателна единица в образователния процес да бъде изместена масово от т.нар. активни форми – семинари, дискусии, ролеви игри, аудиторни разговори на произволна тема. Това не е ново. Някога Сталин направи четири жестоки чистки и изхвърли и изтреби маса народ – това са чистките на университетските преподаватели (от дореволюционното време), после на старите болшевики, сетне на разузнавачите и накрая на висшите военни. Но първата жестока чистка в началото на 30-те бе на опитните професори и доценти. На тяхно място дойдоха от низините неуки или зле образовани болшевики, рабфаковци, схоластици и илитерати. Те нададоха вопъла – Долу лекциите! Да на активните форми! Защото не можеха да четат лекции.

Разбира се, няма по никакъв начин да отричам ролята на активните форми, но ако никой не структурира знанието на студентите, ако никой не се докосне пояснително до базисни понятия и модели, ако никой не помогне на студентите да видят знанието от едно ниво на съдържателност и организираност по-високо, то на активните форми какво – ще си споделяме нЕкои съображения, ще си беседваме, ще си изприказваме душите, ще се правим, че ес образоваме.

Ето, такива са моите първи впечатления от промените в Закона за висшето образование.

Знам, някой ще каже – нали гони възрастта 65, та е лично засегнат! Не, съвсем честно не. И когато говорех за произвола на наци(д)стите преди година, пак казах тогава – мен това лично не ме засяга, аз имам точки за два професора от гледна точка на бюрократите и чиновниците в науката, които се водят по формални критерии и са слепи и глухи за същината на съдържанието и смисъла на науката и образованието. Така и сега. Имам сови разбирания и принципи и си казвам мнението, когато лошата държава и лошите политици, лошите администратори и лошите любители рушат и малкото, което все още е добро, когато го задушават, когато режат клона, на който с мъка се удържа онова във висшето образование, което все още ни е добро, когато се действа по принципа – трябва да правим нещо, това е нещо, значи ще правим това...

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.