"Трябва да мислим за възобновяване на връзката Бургас-Александруполис, но сменяйки посоката, защото ако тя бе замислена за руски нефт, сега трябва да мислим обратното, тъй като танкерите, с които работи "Нефтохим", няма да ги има, а ще трябва да чакаме 30 дни големите танкери и да плащаме високи такси, ако идват през Средиземно море. Това означава да правим инвестиции, които не можем да си позволим. Пътят Солун-Кавала-Александруполис- Бургас-Варна-Русе вече няма алтернатива. Предстои да се направи съвместен борд за координиране на тези проекти", каза президентът Румен Радев по време на конференция "Черно море: По-Близкият изток" по-рано днес. Радев е убеден, че тежкият удар по корабоплаването в Черно море е именно и една от последиците на войната между Русия и Украйна.

„Когато чуем „Близък изток”, веднага се сещаме за големия конфликт и сблъсък в този регион, който представлява сложен възел от геополитически, социалнополитически, културно-исторически религиозни проблеми, който виждаме от десетилетия наред. Самата асоциация за нашия регион с региона на Близкия изток трябва да ни накара сериозно да се замислим дали вървим към такава перспектива, и ако сме се запътили, каква е нашата роля. Процесите са много сложни, но както и досега в историята - като погледнем назад, Черно море е било пространство, в което са се сблъсквали и пресичали множество интереси на различни плоскости”, допълни държавният глава на България.

България да възстанови плана за изграждане на нефтопровод от Бургас към Александруполис. За това настоя днес президентът Румен Радев. А причината - скъпите такси, които Турция наложи за преминаване на кораби и танкери през Босфора и Дарданелите, не позволявали на страната ни да получава евтини доставки на гориво.

Турция се възползва от ситуацията и повиши таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите с пет пъти. Всички стоки и суровини, които минават оттам ще поскъпнат, посочи държавният глава. Той подчерта и, че никъде в международните договори няма клауза, която да забранява преминаването на танкери, но в момента такава забрана е факт и страната ни не може да построи терминали в близост до пристанищата си, за да може такъв да се разтоварва на тях.

 нашето съвремие виждаме, че процесите отново стават изключително сложни, поясни той.

"Имаме възстановяването Русия в границите на постсъветското пространство, имаме амбициите на Турция - да се превърне от регионална в световна супер сила, виждаме огромните проблеми и трудности пред Европа след редица кризи - COVID, енергийна криза и др.В резултат на енергийната криза, Европа е изправена пред тежки предизвикателства на деиндустриализация.Тепърва ще измерваме изключително деструктивното влияние на войната в Украйна”, каза президентът.

По думите му последиците от войната вече имат своето отражение - тежък удар върху свободата на корабоплаване в Черно море. Президентът отбеляза, че откритите мини в региона са нанесли удар върху туризма и корабоплаването, но освен тях удар е нанесен и от повишаването на застраховките за корабоплаване. Той изрази притеснение, че цената на продукти, които внасяме и изнасяме вероятно ще нарасне.

„Тепърва всички тези действия и събития ще оказват своето негативно влияние върху нашата икономика.”, подчерта Радев.

Държавният глава заяви, че на първо място стои нашият ангажимент за преодоляването на конфликтите в черноморския регион и напомни, че той е бил сред гласовете, които настояват за прекратяване на войната в Украйна, защото с всеки изминал ден тя руши бъдещето на региона.

„Важно е какво става и във въздушното пространство на Черно море.”, отбеляза той. Радев напомни, че в следствие на войната в Украйна са затворени въздушното пространство на Украйна и Русия, но същевременно имаме и допълнително затваряне на въздушното пространство на редица държави.

„Почти целият трафик от Европа и Близкия изток минава над черноморският регион. Този огромен трафик се води основно от ръководството на въздушно движение на България.”, обясни той.

Радев очерта няколко проблема, на които трябва да се търси решение.

Президентът коментира и КПП-тата по нашите граници. “Русия затвори своите граници за транспорт към Европа напълно, целият трафик минава през нас и ние категорично изоставаме. Касаещо Капитан Амдреево мога да кажа, че ние изоставаме. Ако искаме да се възползваме е крайно време България да инвеститора в своите КПП-та.”, категоричен е той.

“Ние трябва да мислим за възобновяване на Бургас - Александруполис, но да сменим посоката от Александруполис към Бургас. Геополитическите промени налагат да реализираме този ние да реализираме този тръбопровод, но да обърнем неговата посока, защото той беше замислел преди години за руски нефт, но сега трябва да мислим обратното.”, каза още Радев.

Президентът очерта и още един проблем в региона. “Проучванията за залежи на природен газ закъсняват. Ние тепърва търсим как това да може да се осъществи.”, подчерта той.

Радев посочи и позитивите, по които трябва да се работи. “Има огромни перспективи за подводен туризъм и подводна археология в Черно море. Важна част от политиката в черноморския регион е запазване и опазване на биоразнообразието.”, добави държавният глава.

Любомир Кючуков, дипломат и директор на Института за икономика и международни отношения, посочи, че в политически план регионът на Черно море започва да придобива някои от характеристиките на Близкия изток - кризи, войни, блокиран или труден политически процес, и др. “Целта на днешния дебат е да дебатира българските позиции, интерес и политики. Това би трябвало да бъде цел на всяка дискусия по темата”, обясни той.

Жан Папаро, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт“, каза, че светът преди 24 февруари 2022г. вече не съществува - “с един замах беше сринат целият международен ред”, отбеляза той. Папаро подчерта, че последиците от войната в района на Черно море ще доведат до покачване на напрежението и редица опасения.

„За да решим ключовите въпроси на бъдещето се нуждаем от активен диалог и ясни позиции по жизнено важните теми.”, категоричен е той. Директорът за България на Фондация „Фридрих Еберт“ обясни, че в черноморският регион освен замразените конфликти и засилено използване на газ, не бива да забравяме, че се намира външната граница на ЕС и НАТО.

Конференцията е организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт“.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.