"Няма как да имаме нормална журналистика в условията на ненормална държава и побъркано общество", категоричен е популярният Любомир Кольовски, който е емблематично име в българската журналистика.

Интервю на Таня Анастасова

 

- Господин Кольовски, след лятната летаргия, която беше привидна, започна новият политически сезон. Очаквате ли рязко противопоставяне на опозицията в лицето на БСП срещу ГЕРБ?

- Сезонът не е свършвал, за да започва. Поредният акорд бяха оставките на тримата министри. Цяло лято бяхме свидетели на какви ли не скандали и разправии. И противопоставянето на БСП срещу ГЕРБ и коалиционните му партньори не е стихвало нито за миг. Впечатляващо е, че управляващата коалиция не успя да стикова усилията си, за да укрепи поне привидно властта си и да внуши на публиката усещането за стабилност. А стабилността е ключова дума в логото на третия кабинет на Борисов. Стабилността, обаче, в представите на всеки от нас силно се разминава от разбирането на ГЕРБ.

Противопоставянето в повечето случаи създава усещането само за говорене, защото колкото и правилни да бяха позициите на БСП по големите проблеми, констатирани на конкретни факти и обстоятелства, след това не последваха действия. Документът „Визия за България“, който БСП прие на последния си форум, дава известни надежди, че опозицията, ако не друго, поне декларира идеи и желание... Но това е само база за начало. Хората, които не се имат за твърд електорат на една или друга политическа формация, извън тези в ГЕРБ, съзират някакъв оптимизъм в тая конфигурация. В смисъл, че се надяват най-сетне на сцената да се появи реална опозиция на една власт, която за трети път демонстрира некадърност и неспособност да се справи с реалните проблеми на държавата и изкуствено се поддържа в управленската пирамида, за да се бетонира и окопава и да остане недосегаема за какъвто и да е контрол. Но по истинските, въпросите, които ако се поставят и решат, ще разрушат фундамента на това управление, като че ли няма крайна позиция. Например случая с промяна в закон със задна дата, за да се опростят милиони данъци на бизнесмен близък до ГЕРБ... Точно такива случаи унищожават и крехкото доверие, което биха получили БСП извън своя електорат. Вероятно няма как да е другояче, та нали всички политици разчитат на „тази” бизнес подкрепа... Но ако се опитаме да бъдем обективни, все пак за последните 10-15 година за първи път има открояваща се опозиция в лицето на БСП, което задължително води до ясно несъгласие с управляващите.

- Как стана така, че последните политически събития направиха дясномислещите хора насила леви?

- Мисля, че такъв резултат няма. Не можеш да превърнеш дясно мислещ човек в ляв. Ако един човек с дясно мислене гласува или подкрепя ляв политик, това не е промяна на неговите политически убеждения. Декларирането по този начин на подобен вид промяна е само примитивен опит да се удари по инакомислещите от „своите”. В действителност става въпрос за липса на избор, за безсилие да запазиш собствената си ориентация, подкрепяйки даденостите, които обаче отричаш или не одобряваш, да си констатирал, че тези, които би следвало да те представляват по-скоро те предават, по-скоро уреждат себе си... И тогава избираш лице, избираш конкретна ситуация, избираш дори с цената на наказателен вот. Защото у нас дясното и лявото отдавна са неразличими и размити категории. Дясното е неразпознаваемо в лицето на ГЕРБ, които се самоопределиха като такива, без да имат реална алтернатива, тъй като автентичното дясно отдавна се самоунищожи. И това е така, защото дясното се продуцира от БКП като част от един предполагаем, но реален политически проект, отбелязал края на социализма в България. Нека не забравяме, че 75% от шефовете на ГЕРБ са наследници на номенклатурата или са представители на номенклатурата на БКП. Възможно ли е такива „политици“ да изповядват десни идеи? Разбира се, че не е възможно. Това са индивиди, натоварени и пренатоварени с миналото си, с биографиите на бащите и дедите си. Нереално е да се очаква политици с такава биографя да могат да разрушат или да преформатират и реформират модела на тоталитарната държава и авторитарното управление и да създадат един модерен модел на съвременна демократична държава. Политическата диагноза на всички участници в управлението на България се повтаря, като някакъв рецидив, „всичко в името на демокрация, но аз ще я реализирам с мой тоталитаризъм”.

- Да поговорим за продадените журналистически съвести. Един уволнен колега от Нова телевизия, на упрека ми, че е започнал да работи в медия-бухалка, ме контрира - „гладен ли да стоя аз и децата ми“? За Васил Иванов иде реч. Има ли трети път в този казус? Не сте правили компромис със съвестта и разбиранията си в онова, синьо време. Съизмерима ли е трудността някога и сега в устояването й?

- „Съвест“ е морална категория. Журналистиката е професия, занаят. И двете понятия са несъпоставими. Можем ли да попитаме един продавач от „Плод-зеленчук“ дали съвестта го измъчва, ако продава на клиентите си гнили домати и развалени марули? Можем, но въпросът би бил несъстоятелен и неадекватен. Човекът продава онова, което има.  Журналистиката е нещо подобно на футбола, литературата, музиката и останалите изкуства и занаяти – тя е функция на общественото съзнание и общественото състояние. Т. е., или е градивна, или е отражение на деградацията.

Няма как да имаме нормална журналистика в условията на ненормална държава и побъркано общество.

Друг е въпросът за компромиса. Компромисът е изкуство и една от дефинициите за политиката е, че политиката е изкуството на компромиса. Всеки един от нас е правил компромиси. Важна е цената. И личната отговорност.

За мен журналистиката отдавна е минало. Бивша жена. Някогашна любовница. Разделихме се по взаимно съгласие и поради несъвместимост на характерите. Но това не е важно.

Не искам да обсъждам конкретни казуси, подобни на Васил Иванов, Милен Цветков и други. Всеки избор е личен.

- „Чумата“ утрепа ТР, сайта на МП, затри застрахователните полици на клиентите на ЗД „Олимпус“, хиляди бизнеси разболя. Кога ще намерим ваксина срещу тази скоросмъртница?

- „Чумата“ е генно-модифициран организъм, създаден от едни хора в едни лаборатории. Можем само да предполагаме и да се досещаме кои са хората и чия собственост са лабораториите. Вече се чуват първите писъци на пострадалите от тоя ГМО – откраднати фирми, ощетени вложители, изчезнали обезщетения и т.н. Ваксина срещу тоя ГМО може да е само правовата държава и нейните кодекси – ако ги има, ще има правила, ред и сигурност. Ако ги няма, ще продължаваме да живеем в блатото, което населяваме и днес. Но тази, които трябва да създадат и гарантират правовата държава не ги виждам...

-  Иде ли светлина за бъдещето от новите граждански формации и дали хората ще им дадат доверието си, след толкова много лъжи и гаври?

- Светлината е продукт на съответните осветителни прибори – лампи, фенери и т.н. В нашата действителност светлина може да има, ако има просвещение. Някакво Възраждане. Ренесанс или нещо подобно. Вие виждате ли носители на такава воля? Аз не виждам.

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.