Според мен няма да се намери извършителят на убийството на Алексей Петров, защото доста време мина, казва експертът
От третия път! След два неуспешни атентата Алексей Петров бе убит при третия опит. Какво е да си охранител – частен или на държавна служба... Ще се открие ли извършителят на убийството на Алексей Петров… Пред ФАКТИ по темата говори бившият шеф на НСО генерал от резерва Тодор Коджейков.
- Генерал Коджейков, колко струва вашия живот?
- Всеки живот е безценен.
- Питам ви не за друго, а защото ще си говорим за убийството на Алексей Петров. И какво означава да охраняваш такова лице. В този смисъл един човек, който се занимава с охранителна дейност, каква преценка трябва да направи за себе си, за да реши да пази такова лице…
- Работата на професионалния охранител се състои именно в това да не се допусне да се стигне до най-лошото за охраняваното лице. За това се изискват години подготовка - както физическа, така и психическа. Човек трябва да е подготвен с много знания и умения, за да може да се справя във всяка ситуация. Охранителната дейност е много комплексна и не се свежда само до това да застанеш и да се разхождаш важно до дадено лице.
- Какъв стимул може да има човек, за да си каже аз заставам до лицето „Х“ с ясното съзнание, че може да се стигне до някаква критична ситуация насочена срещу този, който се охранява. Въпрос на пари ли е…
- Охранителите много приличаме на наемници. Ние пазим определена личност, независимо коя е тя. Но в процеса на охраната има и един друг важен момент. Какво прави охраняваното лице? Ако то не иска да спазва определени правила, няма как да бъде спасено каквито и усилия да полага охраната – тактически, технически, физически… И в световен мащаб няма 100% защита. Всичко е възможно да се случи. Въпросът е да се направи така, че да се сведат всички рискове до минимум. И ето за това много важна роля играе и самото охранявано лице. То трябва да осъзнае, че има риск за него, че има охрана тя е там, за да бъде защитаван, но и той трябва да спазва определи норми и правила за поведение и действия, които са свързани с целия процес на охраната.
- Каква е разликата да охраняваш политик и да си частен охранител?
- Разликата е голяма. В единия случай отговорност носи държавата. Визирам цялата дейност на всички институции, всички държавни структури, които работят заедно за осигуряването на безопасността на дадено лице. Докато в частния бизнес е друго. Частната охранителна дейност е по друг закон, по други правила, липсва пряката ангажираност на държавата в охраната, липсват огромните сили и средства, които държавата отделя при държавната охранителна дейност.
- Въпросът ми е свързан с това, че често ваши колеги от държавната служба минават в частния сектор, най-вече заради по-добро заплащане…
- Всеки си преценява сам за себе си. Един минава в частния бизнес за пари, друг за нови възможности, трети за тръпката, четвърти не се чувства оценен в държавната структура. Много са мотивите, които карат един охранител да се премести от държавния в частния сектор, но най-често се случва заради по-ниското заплащане в държавните структури.
- Как гледате на това, което се случи с Алексей Петров. Виждате ли пропуски от страна на охраната, или пък много добро планиране от страна извършителя…
- Пак ще се върна на това, че охраната се разпростира до там, докъдето ѝ позволява охраняваното лице. Със сигурност той дава често конкретни указания за определени дейности и за определени случаи. Нямам представа охранителите, които са били до Алексей Петров в онази ситуация, какви инструкции са имали, какво се е искало от тях и как са си вършили работата по принцип в ежедневието, за да мога да коментирам детайли. След като се е стигнало до най-лошото, явно хората не са били толкова близко до него, за да могат да реагират. Но вероятно това е пропуск в организацията на охраната, който е продиктуван от охраняваното лице. Не съм запознат със ситуацията и няма как да вляза в детайли.
- Очаквате ли убиецът да бъде разкрит?
- Според мен няма да се намери извършителят на убийството на Алексей Петров, защото доста време мина. Мястото е избрано много добре, в гората, където няма камери, няма видеорегистратори, а в същото време има много места, през които извършителят спокойно може да излезе от София, а след това и от страната. Не е много голям шансът да се стигне до разкриване на убиеца. Това може да случи, ако разследващите са събрали достатъчно следи от извършителя и е получена значима за разследването информация от източниците на правоохранителните органи, от които да се разработят работещи версии. Има и още една вероятност да се разкрие това престъпление – ако извършителят или неговите съучастници допуснат някаква фатална грешка, която да позволи да ги хванат.
- Прекалено добре познавате държавните структури в сектор охрана, а скоро станахме свидетели на поредната голяма въртележка, защото редица шефовете на полицейски управления в страната бяха сменени. Идва нов министър и започва рокади, излизайки с мотива, че назначава хора, с които искат да работи. В този смисъл къде остана доверието в системата…
- Колкото по-далеч стои политиката от системата за сигурност, толкова повече ще може да се гарантира нейната независимост. Ако всички ръководители на държавни органи се назначават по професионални качества, а не на принципа “… аз познавам този политик“, ако не се прескачат нива в кариерата, мисля, че тогава системата за сигурност ще работи. Човек трябва да има предвидима кариера. Когато човек разчита на професионализма и на качествата си, когато той е оценяван по тези критерии, тогава ще може да се говори за действително държавническо отношение към системата за сигурност. Но, за съжаление, реалността не е такава и това се отразява негативно на функционирането на системата.
- Вие, а и много ваши колеги, споделяте една идея за въвеждането на мандатност на шефовете на службите, която да прескача по години тази на парламента. Шефовете на служби да имат 5-7 години мандат, за да не зависят от всяко ново правителство. Това постижимо ли е?
- Ако има политическа воля, ако искаме да направим службите действително работещи професионално, а не политически зависими, е възможно. За целта е нужна воля от Народното събрание, от Министерски съвет и от президента да седнат и да се разберат. Да се изгради една тристранна връзка президент, министър-председател и парламент. Народното събрание избира, Министерски съвет предлага, президентът издава указ. Така ще има по-голям контрол и тогава няма да се стигне до еднолични назначения, продиктувани от статуквото.
- Това ли е големият проблем - едноличните назначения…
- Нямам против всеки да си избира хората, с които иска да работи, но, когато човек не е свързан професионално със сектор сигурност, как може да избере най-добрия човек… Ако работите в МВР, вие познавате системата и ще изберете този, който е добър професионалист. Когато министър-председателят никога не се занимавал със сектор сигурност, как може да прецени кой е най-подходящ примерно за шеф на дадена служба. Това трябва да се прецени от хората от самите служби, от хората в системата. Няма как човек да управлява дадена служба, след като е бил на ниско ниво - на три или на четири години служба, но познава подходящите хора и те го издигат поради тази причина. Ето така вече говорим за явна намеса на политиката в службите и нарушаване на принципите за разделение на властите. Службите са особен държавен инструмент и те трябва да са изградени по ясен начин – да има кариерна стълбичка, има кариерно развитие и всеки един служител, когато показва своите възможности, да върви напред, да има реална възможност да стигне до нива, включително и да заеме управленски длъжности. За да стане това, той трябва да се развие професионално, да е подготвен и да бъда правилно и безпристрастно оценен. А в сегашната ситуация се наблюдават вмешателства вътре в самата система от извънсистемни фактори. Професионалисти трябва да развиват системата за сигурност, а политиците имат други неща за решаване. Те трябва да дават общата рамка на функциониране на правоохранителните органи и да им поставят задачи, които са свързани с реализирането на държавната политика и просперитета на народа.
