Настоящият служебен министър и ексъветник на Кирил Петков в Министерство на икономиката - Даниела Везиева, отклонява искания от "Биволъ" отговор по ЗДОИ. "Уникредит и властта финансират фабриката на инвеститори-олигарси. Ексминистрите Янаки Стоилов и Асен Василев правили забележки за сделката", разкрива в своя публикация сайтът за разследваща журналистика "Биволъ".

Служебното правителство на Стефан Янев и конкретно министърката на икономиката Даниела Везиева не предоставиха в 14 дневен срок исканата от “Биволъ” информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за широко промотираната през лятото сделка на бившия министър на икономиката и кандидат за министър-председател Кирил Петков за строежа на фабрика за електромобили край гр. Ловеч. Това става ясно от предоставените по ЗДОИ на „Биволъ“ отговори на Министерския съвет (МС) и Министерството на икономиката (МИ) от 25 ноември и 2 декември 2021 г. 

Първи претекст за забавяне

Първият отговор на питането ни по ЗДОИ за обявената като най-важната инвестиционна сделка на годината пристигна в законоустановения срок – на 25-и Ноември. То е изпратено от Началника на отдел “Административни дейности и собственост” в Дирекция “Административно и правно обслужване и управление на собствеността” при Министерския съвет. Документът обаче не е подписан от самия Началник, а от упълномощено лице: Вяра Панайотова. На редакцията ни се предоставя частична информация, съдържаща се в:

  • Стенограмата за обсъждане на инвестиционния проект;
  • Протокол от Заседанието на МС от 14.07.2021 г., на което е одобрен Меморандумът между немската фирма “Некст.е.ГО” и Правителството на Република България и
  • Решение №519 на Министерски съвет от 15.07.2021 г. за одобряване проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили e.GO в гр. Ловеч“ и за създаване на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на проекта.

Самият Меморандум, който е в основата на нашия, а и на обществения интерес, не ни е предоставен. Претекстът, посочен в отговора за това е, че Министерският съвет НЕ РАЗПОЛАГАЛ с препис или копие на въпросния документ! Самият Меморандум се съхранявал единствено и само в Министерството на икономиката. Поради тази причина МС препращал питането на Биволъ по ЗДОИ до Министерството на икономиката, за предоставянето на Меморандума за Инвестиция №1 с германския инвеститор, който обаче е получил предварително статут на “Приоритетен инвеститор” с всички произтичащи от това предимства, права и бонуси от страна на държавата.

МС разпорежда на наследилата Петков като служебен министър на икономиката Даниела Везиева да предостави на „Биволъ“ информация за сделката, която очаквахме да бъде изпратена до медията ни в законоустановен срок. Ето как се аргументира Правителството:

По т. 2 – Приложено, се предоставя копие от Протокол № 38/14.07.2021 г. и Стенограма № 35/14.07.2021 г. от проведено редовно заседание на Министерския съвет..

По т. 3 – С Решение № 519 от 15.07.2021 г. на редовно заседание на Министерския съвет е одобрен проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автмобили е.GO в гр. Ловеч“ и за създаване на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на проекта. Приложено, се предоставя препис от Решението на МС….

Относно останалата част от документите по заявлението, съгласно чл. 32 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В тези случаи срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление. Предвид гореизложеното на основание чл. 32 от ЗДОИ, препращам по компетентност заявление вх. № 03.07-125 от 12.11.2021 г. от г-н Асен Недялков Йорданов за достъп до обществена информация до Министерство на икономиката за отговор до заявителя по останалите въпроси от заявлението.

На практика това означава, че срокът за предоставянето и съответно получаването на исканата информация се удължава с още 14 дни, т.е. до 10.12.2021 г.

Тук обаче възникват няколко основателни въпроса:

  1. Как така Министерски съвет пази свои протокол и решение за одобрение на Меморандума, а самият Меморандум, който е основата на това решение, не се пази и не съществува като копие или препис приложен към него, дори в архивите?
  2. Това обичайна деловодна практика ли е – документи, които са били обсъждани и приемани от правителството да не се пазят в неговата документация, заедно със съответните решения, а единствено в папките на някое от министерствата?
  3. Какво би се случило, ако единственото копие на документа, в случая въпросният искан от Биволъ Меморандум, случайно изчезне или се изгуби по пътя от министерството до Министерския съвет и обратно?
  4. Каква е гаранцията, че някой документ, приет с решение на МС не би могъл да бъде допълнително манипулиран със задна дата, ако той самият /или Верно с оригинала негово копие/ не бъдат прикрепени към протоколите и решенията на МС?
  5. Ако все пак администрацията на МС разполага с копие или препис от Меморандума за инвестиционния проект, защо прехвърля вътрешноведомствено топката в Министерството на икономиката с претекст, че не разполагат с него?

Във всички случаи полученият отговор от МС поражда сериозни основания за размисъл. От такива за начина на деловодната работа в правителствената администрация, до такива за двойното удължаване на законния срок за предоставяне на информация на медия по ЗДОИ. Особено такава, която е с надделяващ обществен интерес, с оглед на промотирания инвестиционен проект и неговата обществена значимост.

Втори претекст за забавяне и липса на отговори

Биволъ нарочно не публикува веднага получения отговор от МС, въпреки, че увери читателите си и обществеността, че ще ги държи в течение на интересния казус. За съжаление, най-песимистичните ни опасения, че ще се потърси допълнителна причина за ново забавяне след 10 декември, се оказаха основателни. На 2.12.2021 г. (седмица след първия отговор) получихме на редакционната поща допълнително уведомително писмо лично от министърката на икономиката Даниела Везиева. То е адресирано до “Некст.е.ГО България” АД, с копие до Биволъ.

Вместо да отговори по ЗДОИ, Везиева изпрати до компанията инвеститор писмо, в което й предоставя срок от 3 седмици да се съгласи, или да не се съгласи, информацията за договора с българското правителство да бъде предоставена на “Биволъ” по ЗДОИ. В дългогодишния си журналистически опит сме се сблъсквали многократно с тази процедурна хватката от ерата на предишните задкулисни управления. В 100% от случаите е абсолютно сигурно, че частната фирма НЯМА интерес каквато и да било информация да бъде предоставена на медиите или обществеността. Питането на Биволъ е обосновано с “надделяващия обществен интерес”, което автоматично би трябвало да бъде определящо за държавните служители като представители на този интерес. В казусите, когато частният интерес влиза в противоречие с обществения, обикновено се сблъскваме с корупция. Българското правителство и в частност Министерството на икономиката не би трябвало да имат какво да крият за една голяма публична сделка, която освен това е много сериозно подплатена с големи държавни протекции, поощрение и помощ с бюджетни средства на българските данъкоплатци. Биволъ се явява не частен субект, който иска поверителна информация, а медиен представител и обществен посредник за информиране на широката публика.

Така или иначе, с уведомителното писмо на Везиева отново се удължава и се разтегля срокът за предоставяне на информацията по ЗДОИ. Неслучайно той стига до навечерието на Коледните и Новогодишни празници. До 23-и Декември Везиева дава срок на инвеститорите да изпратят официален или дори мълчалив отказ за предоставяне на информация по Меморандума с държавата. Като се имат предвид настъпващите празници и почивни дни, практически това означава, че Биволъ може да получи последващ някакъв отговор от МИ след Коледа, а би могло да се реагира ефективно едва след Нова година, десет дена по-късно. Тревожното в допълнителното “осъзнаване” на Везиева да “пита немско-албанските милиардери” дали са ОК с искането на медията ни, е предпоставения в писмото ОТКАЗ от предоставяне на пълна и изчерпателна информация по ЗДОИ по проекта за прокламираната “най-голяма чужда инвестиция в България” през последните години!

Продължителното увъртане и протакане с различни клишета на юридически трикове и хватки, говори че българското правителство и служебният кабинет на Стефан Янев не горят от желание да предоставят публичен достъп до въпросната инвестиционна сделка. Налице е едно сериозно бавене във времето, което може единствено да породи различни съмнения за причините. Ние знаем, че когато няма какво да се крие и от какво да се опасяват институциите и частните предприемачи, и когато са за прозрачност, чисти и законни отношения, без какъвто и да било конфликт на интереси, информацията се предоставя безусловно в рамките на дни или поне в рамките на законовите изисквания. Ако след изкуственото бавене обаче получим ОТКАЗ под каквато и да е форма, ще се наложи да атакуваме правителственото решение по съдебен ред. Както сме го правили успешно много пъти досега.

Забележки, поправки, уточнения…

От получените до момента предхождащи Меморандума документи, се разбират някои неизвестни досега факти. Единият от тях е, че стенограмата от заседание на Министерски съвет от 14 юли 2021 г. показва, че пакети от сериозни забележки, поправки, уточнения са имали бившите служебни министри на правосъдието Янаки Стоилов и на финансите Асен Василев спрямо меморандума с инвеститора, съставен от Кирил Петков. Спорните финансови и правни условия потвърждават изнесената от „Биволъ“ информация за “инвеститорите” във фабриката за електромобили. Досега не е ясно какъв е финалният договор с българо-германската компания “Некст. е. ГО България”, зад която стои нидерландският инвестиционен фонд, придобит от най-богатите албанци. 

Кирил Петков оглежда електромобил, какъвто трябва да се произвежда в Ловеч

Бившият служебен министър на икономиката и кандидат за бъдещ министър-председател Кирил Петков е получил множество сериозни забележки, поправки, промени, спорни въпроси и др. несъответствия към проектодоговора на най-промотирания си проект за привличане на инвестиции в България.

Както бяхме писали, освен българските милиардери Кирил и Георги Домусчиеви, сред инвеститорите е и най-богатата албано-македонска фамилия на олигарсите Назиф и Лазим Дестани, чиято спедиторска компания е била преди години разследвана от Германия и НАТО по подозрения в трафик на хероин от Афганистан.

Основният акционер в българската компания „Некст.е.ГО България“ е инвестиционният фонд Nd Industrial Investments B.V., който през 2020 г. е придобит от ND Group на сина на най-богатия албанец Лазим Дестани – Назиф Дестани. Двамата са най-богатите албанци в света с около $3 млрд. състояние.

Както бяха писали германските, македонските и албанските медии през 2010 г., базираната в  Дюселдорф (Германия) тяхна спедиторска компания Ecolog е била проверявана за трафик на хероин със самолети по време на мисията на НАТО в Афганистан, където дружеството е подизпълнител на Бундесвера по логистика.

От българска страна през “Адванс Пропъртис”, която е собственик на производствените площи за фабрика в Ловеч, съинвеститори са пък братята Кирил и Георги Домусчиеви, които преди дни са обявени от световното сп. Forbes за най-богатите българи с над $2,5 млрд. състояние.

На 14 юли се провежда заседанието на Министерски съвет, на което служебният премиер Стефан Янев нарежда изрично на Кирил Петков да се съобрази с всички забележки и промени от страна на министрите на правосъдието Янаки Стоилов и на финансите – Асен Василев. Петков обещава да се съобрази с всички промени, да ги внесе обаче не в съответния Меморандум за разбирателство с инвеститора, а в последващия договор.

Заявлението на “Биволъ” по ЗДОИ от 12.11.2021 г.

Даниела Везиева отказва да отговори на “Биволъ” с процедурни “врътки”

Служебният министър на икономиката Даниела Везиева засега отказва да предостави на “Биволъ” по ЗДОИ искания Меморандум, за което използва процедурни хватки от ерата на задкулисието.

Vezieva ZDOI

Писмото на Даниела Везиева, което предоставя на "Некст.Е.Го" още 3 седмици по ЗДОИ. 

(източник: "Биволъ")

“Уведомяваме Ви, че при неполучаване на съгласие в срок до 23.11.2021 г. или при изричен отказ да се даде съгласие, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ ще предоставим исканата обществена информация в обем или по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до Вас, в качеството Ви на трето лице”. 

На практика по този начин се дава възможност служебният кабинет да укрие исканата важна информация до избора на нов редовен такъв, в който Кирил Петков се спряга за бъдещ премиер. Едва тогава “Биволъ” ще може в най-добрия случай да получи или да не получи окончателния отговор от Министерството на икономиката.

Задкулисието винаги се пази

Медията ни припомня, че тази процедурна хватка с искане за съгласие от “третата заинтересувана страна” се използва от тогава, когато се готвят за обоснован отказ по ЗДОИ. Така във времето се е налагало екипът на “Биволъ” да търси правата си по съдебен път. Медията ни осъди Президентството по време на първия мандат на Румен Радев (2017) и Агенция “Митници” (2013) в ерата на първия кабинет на Бойко Борисов заради укриване на информация, която представлява надделяващ обществен интерес (вижте линковете към архивните статии).

Преди 9 г. поискахме от Агенция Митници оригиналния протокол от проверката във фабриката на Мишо Бирата. Те влачиха по същия начин отговора си, отново с аргумента за съгласието на частната фирма.

Тогава водихме дело в продължение на 3 години и го спечелихме на най-висша инстанция след тежка съпротива от страна на завладяната държава. Аргументът отново за “несъгласието” на частната фирма на Мишо Бирата медията да получи информация по ЗДОИ падна в съда. Като цяло тези врътки обезсмислят същността на самия закон. Протоколът бе предоставен в крайна сметка, след като държавната агенция бе принудена да го даде с окончателна осъдителна присъда. Тази битка доказа по неопровержим начин, че е имало незаконна намеса, която е предотвратила проверката за контрабанда във фабриката на Мишо Бирата. Въпреки обичайното бездействие на Прокуратурата на РБ под ръководството на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, случаят остана емблематичен за най-новата ни история.

Втората тежка съдебна сага, която водихме, бе осъждането на президента Румен Радев, който отказа да предостави по ЗДОИ исканите от Биволъ стенограми от консултативните срещи в президентството, предопределили фалита на КТБ и загубата на над 5 млрд. лв. от бюджета на страната. Радев извади стенограмите едва след като беше принуден от съда да го направи. Правото на демокрацията да получим информацията от надделяващ обществен интерес бе защитено. 

Кирил Петков предава поста на Даниела Везиева (снимка: ДебатиБГ)

“Предвид гореизложеното на основание чл. 32 от ЗДОИ, препращам по компетентност заявление вх. № 03.07-125 от 12.11.2021 г. от г-н Асен Недялков Йорданов за достъп до обществена информация до Министерство на икономиката за отговор до заявителя по останалите въпроси от заявлението.

Настоящото решение ще бъде изпратено на заявителя на посочения от него електронен адрес. Решението за предоставяне на информация може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му”. , гласи краят на отговора от МС.

Днес Министър Даниела Везиева твърдо поема по пътя на предшествениците си, които показаха че няма принципи и политически ценности там, където играят големите пари или корупционни интереси.

Тъй като на сигнала на “Биволъ” за Българската банка за развитие (ББР) от юли, медията ни е чакала отговора на Министерството на икономиката над 4 месеца, без да го получи от ексшефа на ведомството Кирил Петков, се надяваме Даниела Везиева да бъде по-отговорна този път и да спази законоуставените крайни срокове по ЗДОИ, както и да преосмисли позицията си за искане на изрично съгласие от частната фирма, което не може да бъде приоритетно пред надделяващия интерес на българското общество да знае за точните клаузи, обстоятелства и участници по сделката за “инвестиционния проект” за е-мобилите край Ловеч.

УниКредит и държавата подпомагат най-богатите българи и албанци? 

На 14 юли като точка 18 от дневния ред от заседанието на Министерски съвет се обсъжда проектът на решение за одобряване проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „НЕКСТ.Е.ГО Бъгария“.

Назиф Дестани – основател и собственик на основния акционер в бъдещия електро-автомобилен завод. Снимка: Nd Industrial Investments B.V.

Премиерът Стефан Янев дава думата на Кирил Петков, който благодари на колегите „за бързото съгласуване през всички министерства“, понеже за пръв път в България имало

„шанс да имаме производство на електроавтомобили от немска компания“.

„Имах шанса да говоря директно с един от изпълнителните директори на Bosch, Германия, който каза, че в цяла Европа има само два електроавтомобила, които са хомологирани, които са сравнително в стартираща форма и е.Gо е една от тях“, споделя Петков.

Той признава, че топ инвеститорите на Албания и България като Дестани и Домусчиеви всъщност не биха рискували цялата необходима за инвестицията сума от собствени средства, а разчитат в по-голямата част на банков заем и на държавна субсидия.

„Инвестицията ще бъде за 140 милиона евро, която има финансиране за нея. Сто милиона ще бъдат дадени от акционерите, 180 милиона от УниКредит Булбанк, даде писмо, че ще ги финансира, също“.

Тук става ясно за преконвертиране на сумата в размер на 280 млн. лв.

Петков уверява, че „хубавото за българските данъкоплатци“ е, че те нямало „да рискуват нито един лев преди първото условие да се сбъдне“: „Което е създаване на 250 работни места и цялата инвестиция – направена със 140 милиона евро, и първите автомобили – произведени“.

Стенограма № 35 кам Пр.№38-2021г.

„При това условие българската държава дава 20 процента от общо 34 милионната си помощ към дружеството, но ако те не достигнат този етап, българската държава не плаща нищо“.

На втория етап щяло да има две пълни смени на фабриката: „Те реално гарантират минимум 365 работни места, но реалната тяхна прогноза е за хиляда“.

„Но големите плащания по 30 процента като трето плащане и още 30 процента, или 60 процента от плащането ще бъде реализирано само, когато това дружество произведе и продаде 10 хиляди автомобила за срок от 12 месеца или 20 хиляди автомобила за 12 месеца“, твърди тогавашният министър.

„Ако е.Gо не достигне до тези продажби до година-седем, губят всичките си права за този стимул“.

„Така че, всъщност, ние им помагаме, ако са успешни, но ако не са успешни българската държава не рискува нито лев“, пояснява Петков.

Но тогавашният министър на правосъдието Янаки Стоилов получава думата от премиера, като споменава необходимостта от допълнения.

„Очаквах министър Петков да направи тези допълнения, които в съгласувателната процедура съм внесъл от Министерството на правосъдието“, казва Стоилов.

“Те засягат правната страна, гаранциите за българската държава и баланса между интересите на инвеститора и Република България”

„Така, че с тези допълнения главното е да бъде сключен на по-късен етап договор, основа за който е меморандумът, но в този договор да бъдат детайлизирани някои от ангажиментите на двете страни и, съответно, да бъдат уредени по-нататък и начините за разрешаване на спорове, юридически спорове, ако такива възникнат“, обяснява още Стоилов, без да влиза в подробности.

Съинвеститорите във фабриката в Ловеч братя Домусчиеви (Скрийншот: Биволъ)

„Надявам се с тези допълнения по точките, които отбелязах, да бъде прието решението на Министерския съвет“

„Виждам, че двамата стоите един до друг, явно има разбирателство, но все пак да чуем господин Петков“, предлага Стефан Янев.

Шефът на икономическото ведомство благодари на министъра на правосъдието, който „реално ни помогна в последните няколко дни да ги изчистим в детайли“:

„Всъщност всичките тези допълнения ги приемаме“.

“Икономически риск за държавата…“ 

Асен Василев получава думата и говори за „твърдите изисквания на Министерство на финансите да не се дават пари, докато не е свършена работата и докато колите реално не са продадени, което наистина защитава икономическия риск на държавата“.

„Тук, може би, и към господин Стоилов и към господин Петков, може ли да сложите в договора една клауза, че не се позволява преразглеждане на тези икономически условия?“

Финансовият министър обяснява, че масовата практика в България е да се преразглеждат условията от страна на неуспелите инвеститори.

„Когато не се изпълнят условията, някой да дойде да плаче и да каже: сменете ми условията и ми дайте пари напред“.

И тогава, според него „ако няма достатъчно твърдост в Министерство на финансите“, може държавата „да влезе в неблагоприятна рамка“.

„Така, че ако е възможно в този договор, който ще се подписва след меморандума, ще Ви помоля да се каже, че договорът не може да бъде променян. Той може да бъде само канселиран и след това да правят нов договор, ако искат“, категоричен е Василев.

Протокол № 38 14.7.2021 г.

„Абсолютно съм съгласен с това“, потвърждава Петков и предлага да се подпише Меморандумът му в сегашния си вид, понеже договорът щял да бъде по-детайлизиран, включително със забележките на правосъдното и финансовото ведомства.

„Значи, меморандумът да бъде подписан, както е, но в следващия договор да направим една абсолютно ясна точка, ще добавим, в която преговори оттук-нататък по тези основни точки да не бъдат възможни“, уверява икономист №1:

„Тези хора трябва да си поемат риска, който са поели и обещанията към българската държава“.

Следва диалогът между премиера и тогавашния министър на правосъдието, от който става ясно, че поне към датата 14 – 15 юли не са изчистени реално забележките към изработения от Министерството на икономиката меморандум, който изпълнява ролята и на проектодоговор с инвеститора, а са само обсъдени без никакво навлизане в конкретика, на заседанието.

СТЕФАН ЯНЕВ: Виждам, че имаме съгласие за меморандума и предстоят допълнителни уточнения, как точно ще бъде подписан договора – като му дойде времето. Така че, на този етап имаме съгласие.

Приемаме предложението, както е направено.

Необходимо ли е да се внасят промени в така направеното предложение? Последно, не е необходимо?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са изпратени.

СТЕФАН ЯНЕВ: Те са изпратени и са отразени. Добре.

Значи, приемаме го така, както е.

Бившият министър Янаки Стоилов коментира за “Биволъ”, че не си спомня в детайли кои точно корекции и допълнения е внасял в проекта на меморандума:

“Но смятам, че като цяло е по-добре защитен интересът на държавата с тези промени”, все пак заяви Стоилов, въпреки че не си спомня.

Той ни препрати към стенограмата, която цитираме:

“Каквито (допълнения – бел.ред.) е имало, тогава съм ги направил. Това там е най-важното. Аз сега не мога да си спомня, защото то беше проект, имаше клаузи, които сме ги обсъждали. Аз предварително ги бях гледал”.

“Но сега в подробности не мога да вляза, без пред мен да е текста”, обяснява той.

“Аз сега няма да давам някаква оценка…”

Янаки Стоилов вярва, че интересът на държвата “като цяло” е защитен (Снимка: ClubZ)

“Просто, което е необходимо, аз съм направил предложения, които смятам, че защитават по-добре държавния интерес, от това съм бил мотивиран”, обобщава бившият служебен министър на правосъдието.

“Биволъ” изпрати въпроси за промените и допълненията, вкл. и за това дали са проверени инвеститорите в проекта Nd Industrial Investments B.V. (Кралство Нидерландия) и “Адванс Пропъртис” (Република България), и до ексминистъра на финансите Асен Василев, който днес е съпредседател заедно с Кирил Петков в ПП “Продължаваме промяната”. Отговор от тях обаче не получихме.

Решението на служебния кабинет за меморандума

От правителството информираха „Биволъ“, че на 15 юли е прието съответното решение за меморандума, предложено от министъра на икономиката Кирил Петков.

Става дума за Решение № 519 от 15.07.2021 г. на редовно заседание на Министерския съвет е одобрен проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автмобили е.GO в гр. Ловеч“ и за създаване на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на проекта.

Решението на МС, с което “Биволъ” разполага (вижте долу съответния файл в цялост), е подписано от министър-председателя Стефан Янев и и.д. главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.

Стенограма на МС с т.18 ot 14 юли 2021 г. (Скрийншот: “Биволъ”)

„Възлага на министъра на икономиката да упражнява контрола по изпълнението на инвестиционния проект по т. 1 и съвместно с упълномощено от министъра на труда и социалната политика длъжностно лице да упражнява контрола по изпълнението на параметрите, свързани със заетостта, на основание чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите“.

Споменава се създаването на съответната междуведомствена комисия в т.4, в която следва да влязат съответните членове на правителство, без да се споменават имената им. За председател се назначава зам.-министър на икономиката, за секретар – представител на Българската агенция за инвестиции (БАИ), а членовете й трябва да включват още: по един представител на Министерството на икономикатаМинистерството на околната среда и водите (МОСВ)Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)Министерството на финансите (МФ)Министерството на вътрешните работи (МВР) и БАИ.

“Ръководителите на министерствата и изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции могат да определят и до двама представители за заместници на титулярите – на секретаря и на членовете“, гласи решението.

Междуведомствената работна група или комисия получава следните инструкции по инвестиционния проект, описани в т. 5.

Реш.№ 519 2021 г.

а) да разгледа и да обсъди заявените искания на инвеститора и да изрази становище по компетентност за осъществимостта на всяко едно от тях;

б) да предприеме необходимите мерки за оказване на административна подкрепа за реализирането на допустимите съгласно действащото законодателство целесъобразни искания на инвеститора, които са в интерес и на двете страни;

в) да подпомага в рамките на своята компетентност навременното извършване на съответните административни процедури за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили e.GO в гр. Ловеч“.

Най-важното за българския данъкоплатец, който иска надежни инвеститори и работодатели се споменава само с едно изречение в последната т.7 от решението на МС:

“Споровете по изпълнението на договора се решават според българското законодателство пред български съд или пред избран от страните арбитраж”

Темата остава в развитие

Биволъ ще изчака новия срок, поставен от Министерството на икономиката по своето питане за предоставяне на цялата информация по ЗДОИ около рекламирания инвестиционен проект за производството на електромобили край Ловеч. Ще проследим поведението на държавните ни институции и дали те ще се съобразят с публичния интерес около прозрачност на тази сделка.

Считаме, че темата е важна и индикативна за бъдещите процеси в развитието на българската политика и държава като цяло, затова ще продължим да информираме надлежно и обективно читателите си за всички подробности около нея, както и да продължим неотклонно да защитаваме обществения интерес, и правото на гражданите от точна информация и прозрачност за важните държавни решения.

По темата работи и: Николай Марченко, “Биволъ” 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.