Защо не участвам и няма да участвам протестите?

Защото:
1. Протести пред парламента, Министерския съвет и разни други ведомства в почивни дни и в неработно време нямат никакъв смисъл, защото дори не нарушават комфорта на ония, срещу които се протестира. Протестите би трябвало да се провеждат под прозорците на домовете, които обитават мерзавците, самоопределящи се като управляващи.
2. Активно участвах в какви ли не протести и митинги до средата на 1996 г. без никой да ме е организирал, агитирал и да ми е плащал за тия участия.
3. Докато протестите се правят на парче, по браншове, сектори, съсловия и др. такива външни признаци, те нямат никакво значение, тъй като са разпокъсани и подлежат на овладяване и опитомяване от страна на властта - това се прави с частични компромиси, отстъпки, някакво увеличаване на заплатите и др. разпарчетосани, но само донякъде задоволени изисквания на протестиращите.
4. Истинският протест се нарича НАЦИОНАЛНА СТАЧКА и означава абсолютно парализиране на държавата, обезсмисляне на властта и обезвреждане на силите на реда чрез масово участие в протеста с цената на няколко счупени глави и десетки охлузвания, синини и кръвонасядания предизвикани от полицейски и жандамерийски палки.
5. Истинският протест се озвучава от звъна на счупени прозорци, разбити врати на учреждения и разгонване на държавните чиновници.
6. Истинският протест се прави само когато има ясна представа какви са истинските искания на протестиращите и каква алтернатива предлагат, както и най-малко три механизма за реализация на тия искания и без уговорки от страна протестиращите, че исканията и не били политически, а това е практика в последно време. Всичко е политическо. Дори и прогнозата за времето, казваше някога проф. Дафин Тодоров. И е прав.

Това е.

Любо Кольовски, журналист

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.