Напрежението в парламента расте, скандалите се множат. Поредният трус във властта около освобождаването на директора на “Пирогов" е не повод, а претекст да се премерят инатът и сферите на влияние на некоалиционните партньори. Като краен резултат – проектът за държавен бюджет за догодина забуксува и финансовият министър Асен Василев вече не знае да го пренаписва ли или не. Не помагат и неговите заплахи за лична оставка, вероятно защото първите ни мъже в държавата не се слушат един друг, кой какви ги говори. Чудно ли е, че с 8% одобрение парламентът е ударил дъното, а правителството инкасира все по-увеличаващо се неодобрение. Бюджетът ли е блокиран или самата държава? Гост в студиото е председателят на партията “Морал, единство, чест", известна вече като МЕЧ, народният представител Радостин Василев. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Василев.
Здравейте, благодаря за поканата.
Идвате от заседание в парламента. Отпушвате ли поне бюджетната процедура, като гледате в зала приетите от Комисия данъчни закони?
Не, не отпушваме бюджетна процедура, остава за понеделник-вторник другата седмица, защото ще има извънредни заседания. Днес се занимавахме за пореден път с дерогацията и от това обсъждане идвам при вас.
Разбра се, че тази дерогация всъщност ще бъде разглеждана, въпреки, че в сряда и двата проекта бяха отхвърлени от Енергийната комисия и освен това, Борисов заплаши, че ще си подаде оставка като лидер на партията, ако неговите депутати се отметнат от отмяната на дерогацията от 1 януари догодина? Какво става с тази многострадална дерогация? До къде я докарахте?
И двата законопроекта всъщност предвиждат отмяна на дерогацията с различни периоди обаче и са отхвърлени. Тоест, тя трябва да се запази до 2024 г. Вижте, дерогацията беше въведена с цел, която Асен Василев тогава заложи като основна. Първо, да се позволи на рафинерията в Бургас да преработва руски петрол, защото не беше ясно дали може да преработва друг. И второ, за да останат, така да се каже, поносими или да се намалят цените на горивата. Не беше постигната основната цел на дерогацията. Напротив, видяхме, че се формира свръхпечалба в “Лукойл", за която същият този Асен Василев не намери механизъм за отчитането и за намаляването на цените на горивата с това левче, за което говори Делян Добрев. Тоест, “Лукойл" генерира огромна печалба от 3 млрд. за този период на дерогацията, и в същото време горивата на българите стоят високи. Идеалистичната цел всъщност скара два за мен корупционерски лагера. Единият лагер е на Борисов и на ГЕРБ, те 15 години нищо не направиха “Лукойл" да си внася данъците в България, играеше Борисов баскетбол с Вальо Златев, играеха карти. Онзи строеше хотели, даже за къщата в Барселона го викаха да го разпитат, защото той е свързано с него лице. А другите сега се наредиха на опашката, най-вероятно за да черпят ресурс, като формират свръхпечалба в “Лукойл". Е, да де, ама българските граждани нищо не получават. Заради това аз не гласувах на тези гласувания, защото за каквото и да гласувам, то не е в интерес на българския народ. Запазването на дерогацията няма да намали цените, ще продължи да формира свръхпечалба, която явно е изгодна за Асен Василев в “Лукойл". А премахването на дерогацията е възможно да доведе до много високо повишаване на цените, защото нямаме гарантирани доставки на друг нефт в рафинерията.
Е, виждате ли решение в тази патова ситуация?
Единственото решение: сега най-вероятно ще се опитат и да откраднат рафинерията.
Кой?
Ами вчера изтекоха някакви азербайджански фирми, които са с руски интереси, с турски интереси в тях
Да, видях, че в СОКАР има дял-собственост и “Лукойл".
Точно така. Това е възможност, да. Това е възможност. Единственият изход за мен от тази ситуация е национализация на “Лукойл". Сега или в период след евентуална сделка. Защото по този начин единствено може да се гарантира националният интерес. Това не е болшевизъм, това не е троцкизъм, това е спасение от крадците. Когато държавата оперира такъв огромен ресурс, единствената ни рафинерия след закриването на “Плама" в Плевен ние не можем да си позволим да загубим, това е национален суверенитет в момента.
Г-н Василев, но нали се досещате, че ако не се сложи добро ръководство от държавата на рафинерията “Нефтохим", картината няма да е кой знае колко по-различна.
На фона на 15 години едно нищо да получим като корпоративен данък, и на фона на това сега 3 млрд. да е свръхпечалбата и цените отново да са високи на горивата, може да му се търси отговорност на това ръководство. Сега на частната компания не можем да й търсим отговорност. Освен това разбираме, че Европейската комисия няма стартирана срещу България наказателна процедура. Не са доказани твърденията в “Политико" и в други западни медии за това, че се претоварват танкери в морето, че се нарушава забраната за доставка на преработени горива вече от самата рафинерия в Европа. Може би, това беше и целта на един неолиберален представител в България да се опита да я спре, забраната.
А вие разбрахте ли, за какво е битката около сюжета “Пирогов" – като ще говорим за корупционни лагери?
Това е поредният опит с много малки казуси да се измества големият проблем на България. То и вие го казахте, проблемът на България е бюджета, проблемът е сглобката, проблемът е, че България не е в безтегловност, България пропада. Доколкото знам, сегашният директор на “Пирогов" е назначен от Сербезова, която беше министър на “Продължаваме промяната", тогава в правителството на Кирил Петков. Доколкото разбрах, министърът днес представи доклади на вътрешен одит, които говорят за порочен начин за възлагане на обществени поръчки. Министърът има право да решава, кой ще бъде директор на една болница, но той не може да решава, защото той е министър-заложник на интересите на ГЕРБ и ДПС във властта. И най-вероятно ще се окаже, че или ще се разберат за пореден път - скарване и разбиране. Или е възможно, не заради директора на “Пирогов", за по-сериозен казус това правителство да се унищожи.
Той е претекст директорът на “Пирогов".
Разбира се, всичко е сфери на влияние. Всичко е желание за влияние. Днес слушах сутринта в една от националните медии Костадин Ангелов, бившият министър на ГЕРБ критикува Хинков, сегашният министър, за корупция. Ами това е все едно Джак-Изкормвача да критикува някой за агресия. Не мога да повярвам, че сме изправени пред това всички българи да гледаме един цирк на корупционери.
Всъщност, аз подкрепям сегашния министър. Защото съм бил министър и знам, какво е да нямаш оперативна самостоятелност. Ако аз имах такава, щях да го сменя на минутата с всички рискове, които крие това. Но той явно няма, защото е заложено нещо много по-голямо на карта - сглобката.
Как ще се решат драмите в сглобката? Защото по повод сюжета с “Пирогов" се изпокара и коалицията ДБ-ПП.
Да. Вижте, това не е точно коалиция, това е брак с американски кумове или европейски. Те не се обичат, не се понасят, това са коренно различни политически субекти. Колкото и да ви се струват в еднакъв политически спектър, те са много различни, аз съм го видял отвътре. Как? С разглабяне на сглобката трябва да се случи и с оставка на правителството, няма друго нещо. Не че е възможно и не че очаквам да се случи нещо много по-добро в средно-срочно бъдеще, предвид политическите реалности. Разочарованието на хората е много голямо.
Към какво вървим: към поредните спектакли на политическия цирк или към избори?
Напасването на сглобката на ниво местна власт се вижда в много области, на ниво централна власт е по-трудно. Общинският съвет в София върви трудно, според мен след ротацията ще има разглабяне на сглобката. Въпросът е: кой ще го предизвика. Предполагам, че то ще е предизвикано от “Продължаваме промяната", които ще се опитат да съхранят някакъв електорален капацитет, независимо, че излъгаха всички. Няма да им се получи. Ако решат да останат в сглобка, Мария Габриел стане министър-председател, то трябва да жертват поне десетина министри, откровено да са на Борисов, сега има 5-6 не откровено, тайно.
А кои са те? Тъй като Борисов твърди, че няма такива.
Министърът на вътрешните работи, вие видяхте на кого е бил през цялото време, на иновациите и растежа министърката, на туризма министърката. И други министри, са си откровено про ГЕРБ министри, винаги са били експерти, свързани с ГЕРБ. Не че в “Продължаваме промяната" няма половината им група и ДБ да са хора от ГЕРБ, но такава е действителността.
Той и Асен Василев беше по едно време човек на ГЕРБ.
Асен Василев, Николай Денков, Калина Константинова, Божидар Божанов.
Да, това са все хора, които са били висши администратори при Борисов.
И административни функции са изпълнявали много хора. Та реално противопоставяне на този модел, който управлява България 15 години, не е възможен от тези хора. Те загубиха тази битка и се продадоха.
Има ли в българския парламент днес място за морал, единство и чест? Тук има игра на думи, но питам ви по принцип за съдържанието, не за вашата партия.
По-страшният въпрос е: в българското общество дали вече има място за тези думи. Защото българският парламент представлява българското общество. Аз обикалям България, в момента създаваме структури на МЕЧ и виждам, че сред хората, които посещават нашите събития - срещи, разговори, дебати, има много хора и с трите качества. Все по-малко ги виждам в парламента. В парламента няма опозиция, опозицията е контролируема, тя е приятелска, тя е подвижна.
Напазарувана?
Напазарувана, създадена понякога от партиите, т.нар. “системни", както ги нарича Борисов, бил системен играч той. Нищо системно, освен в краденето, не сме видели от него. Но това е проблемът, който има, че всъщност няма опозиция, с много малки изключения. “Възраждане" не може да бъде опозиция на ГЕРБ, те са опозиция на “Продължаваме промяната" и “Демократична България", но не са опозиция на ГЕРБ и ДПС. И това се забелязва вече с десетки гласувания, те винаги са удобното пето колело на колата. ИТН няма да ги коментирам, тяхното присъствие е предизвикателство спрямо българския политически живот. Дори категориалния апарат на Тошко Йорданов е трудно разбираем понякога. Странна подредба има на думите. БСП е с много намалена сила електорална, не виждам от тук насетне как биха повишили някакъв рейтинг, играят някаква роля на опозиция, но натоварени с всички дефицити, които партията носи със себе си. Та гласа на обществото и на опозицията май се явява Радостин Василев, стрелбата ми е навсякъде вътре в парламента и съответно ударите срещу мен са отвсякъде. Но това вероятно е нещо, което липсва в политическия ни живот: да се казва истината.
Мислех да ви питам за програмата на вашата партия, но все повече ми се струва, че дори да излезете само с девиза “Не сме като тях", пак ще спечелите.
Много излизаха с подобен девиз през годините, краткосрочно печелеха доверие, не знаеха какво да правят с това доверие. Ние подготвяме краткосрочната ни програма до 15 януари, когато ще депозираме вероятно документите за регистрация в Софийски градски съд, тя ще е готова. Аз две години и половина пиша програми в два различни политически субекта, в качеството ми на експерт по спорт и правосъдие и малко в някои други сектори като регионално развитие. И искам да ви кажа, че тези програми първо се пишат така, че никога да не се реализират от тези, които ги пишат. Не от мен, от тези, които съм видял. Хората не ги четат, не ги разбират. А България има нужда по 2-3 истински решения в сектор да се вземат.
Кои са те?
Днес говорихме за образованието. Видяхте резултатите с българското образование, ако там не се вземе някакво кардинално решение, каквото и да правим, устоите на държавата са подкопани. Има 3-4 основополагащи сектора в едно общество - образование, здравеопазване, енергетика и земеделие. Ние сме ги унищожили до такава степен, че вече не е възможна реформа. Трябва преустрояване. Но аз не виждам много хора, готови на преустрояване. Повече конформистки настроения виждам: повече хора някъде да се закачат. Ами трябва да преустроим, трябва да изринем всичко, което е било досега. Оказва се, че дори в миналото ние имаме по-добри практики във всички от тези сектори, много по-добри, особено в образованието. И от гледна точка на програмата, и от гледна точка на начина на обучение, и от гледна точка на учителите и тяхната подготовка, тяхната мотивация. И от гледна точка на това, дали те имат възпитателни или само обучителни функции. Едно време учителят казваше, кога и къде трябва да се говори, как да се държим. Сега няма такова нещо, сега е джунгла, в която той гледа да си направи материала. И въпросът с делегираните бюджети в образованието е тежък въпрос, въведени са знаете кога и до какво доведоха. Това са все въпроси... Днес имаше едно изказване на колега от БСП, което ме натъжава, ние ставаме наистина все по-неграмотни и не можем да очакваме от тази неграмотност да избуи някак си в един по-напреднал етап от живота някакво качество и да се получи някаква страхотна държава. Така че залагаме на устоите на българското общество.
Тоест, на тези четири кита, те ще бъдат основни във вашата програма - образование, здравеопазване, енергетика, земеделие?
И всички останали сектори, разбира се, но ние няма да бъдем като “Демократична България" или по-скоро като “Да, България": 10 години да вегетираме върху българската политическа система със съдебната реформа, за която нищо не направиха от нея. В момента Гешев е заменен от Сарафов, за Христо Иванов и Надежда Йорданова няма проблем. Те стоят в парламента, някаква реформа да направиха във Висшия съдебен съвет? Нещо да им мина сериозно от промените, които са предвиждали през годините? Нищо. Закрихме бюрото за защита на Гешев, закриха Специализирания съд и прокуратура и те продължават да съществуват със същия състав, на същото място и по същия начин. Управлявани от изпълняващ длъжността главен прокурор, който е създаден от задкулисието. Ами няма как да стане. Ако видим, че 3-4-6 години не се справяш с един сектор, се отказваш. Няма смисъл да пълниш политическата система със себе си. Така че или влиза МЕЧ сериозно, радикално в промени в България, или няма смисъл да се борим за нещо, което обществото не иска.
Първите обиколки из страната, първите срещи и разговори след учредяването на вашата партия какво показват? Какви са реакциите на хората?
Ние направихме обиколка на 24 от 28 области, сега ще ги довършим всички области в България. Обединяваща сила е разочарованието, за съжаление, обединяваща сила е разочарованието, нихилизма. Но щом идват на нашите срещи, все пак има и някаква надежда.
Търсят хората.
Търсят, винаги търсят изход. Не можем да обясним на посетителите, имаме много професори, които станаха учредители на МЕЧ, имаме и хора от всички социални слоеве. Защото така е позиционирана МЕЧ, че сме центристка партия , пробългарска, която може да взима отвсякъде. Не сме се капсулирали като десни проекти, крайно и т.н. Разочарованието трябва да го променим в бъдеще и да генерираме енергия положителна. Тоест някой да види, че всъщност не са само приказки. Но за момента един народен представител може да постига само това: да разкрива истината. Когато сме повече в парламента, ще имаме значително повече лостове за движение. Хората искат връщане към традиционно българските, изконни, морални, етически възприятия за семейство, за образование, за добро и зло. Не искат да им се налагат привнесени чужди, неразбираеми, странни дори, особено в провинцията, разбирания за това как трябва да функционира държавата. И този противовес на управляващите спрямо обществото, това незачитане на неговото мнение, липсата на представителност дори в това управление, вече, след всички предателства, които те направиха, има агресия в обществото и тя ще избие нанякъде.
А, тя започва да избива в различни малки битови убийства, минава в прояви на по-голямата, по-сериозна престъпност.
Точно така. Когато държавата отсъства, когато институциите спорят за директор на една болница, независимо и тя стратегически обект да бъде, тогава започват убийства, инкасо коли да крадат, тогава мигрантите катастрофират, за да ги хванем. Тогава започва да отсъства държавата. Между другото, такова отсъствие на държавата не е имало и през 1996 г.
След учредяването на вашата партия, казахте, че ще модернизирате политиките на Виктор Орбан. Кои политики?
Три основни сектора много ни харесват в неговите програми. Ние сме ги проучили, запознали сме се с тях много преди да решим да учредяваме МЕЧ. Първо, е социалната политика, свързана със семейството.
С раждаемостта, тя е уникална.
Не само, и демографската политика с раждаемостта, със своите условности и ограничения, които трябва да наложим в България, за да няма 20 дечица от един специален елемент в обществото да се раждат. Има как да се адаптира такава програма, с това да се плаща образованието на отличниците в университетите, когато завършат да се поема от държавата. Тоест, в началото се дава кредит, после се опрощава. С възможността на специализантите по медицина и други видове специалности да получават истинско заплащане по време на специализацията си. За достойнството на сестрите, на тази професия, защото ние ги губим всяка година, знаете какво става. Друго, Орбан в момента, преди няколко дни лансира и законопроект за защита на традиционните унгарски ценности и свързан с това, да се забранява на западни или други, външни на Унгария НПО-та, да финансират дейност, свързана с подкопаване на политическата обстановка в Унгария. Независимо, че спечели срещу целия неолиберален там срещу него елит, така да го нарека, той иска такъв закон, защото усеща, че те формират обществено мнение, това са медии, това са измислени сайтове, писачи, които получават заплата от кръгове извън страната.
Нали разбирате, че ако такова нещо въведете в България, какъв вой ще предизвикате?
Няма никакво значение какво ще предизвикам. С мнозинство се въвежда и за един месец воят ще престане много рязко. Спортът на Орбан е уникален - 2 млрд. за стадиони, 1000 нови терена, 50 нови зали, малки, функционални по места, които да използват. Подари ги на общините, там общините ги стопанисват добре, за разлика от България. Знаете ли, как се справи с боклука в Унгария? Фирмите, на които бяха предоставени концесиите за боклук, не можеше да ги прекрати. Направи общински депа и държавни депа за складиране на боклук, направи им такива такси на тези фирми, че ги отказа да чистят и всъщност направи фирмите общински и държавни. И Унгария е много чиста. Много политики негови са приложими в България, поради това, че ние сме сходни като население, като територия. Те са значително по-добре от нас и в брутен вътрешен продукт, и в по-скоро емоционалната подготовка на хората там за промяна. Унгария си е самодостатъчна, може да функционира добре, докато България е опоскана, ограбена...
Унгария си изплати заемите.
Точно така. България е опоскана, ограбена и към момента е зависима държава. Та срещу всички такива радикални политики ще има много голям вой, не само отвътре, но и отвън. Тоест, трябва да се премине през един период на изстрадване.
На какво разчитате вие? Ще понесете много удари, ако вървите в тази посока?
Разчитам на това, че това е единственият път, който може да накараме негласуващите да гласуват, когато видят истинска борба. Това е единственият начин хора, които са демотивирани и отчаяни, да повярват. Ако има друг такъв начин, то той е революционен, той е кървав. България не е имала своята буржоазна революция, не е изживяла, надявам се да не я изживее. Защото обществото, знаете, се обединява около национални приоритети, истински приоритети, когато е свързано с някаква трагедия.
Тя нямаше и антикомунистическа революция.
Нямаше и антикомунистичека, помните след Балканската война какво става, след Междусъюзническата война, така че надявам се да не се стига до такъв тип консолидиране на енергия в българското общество след трагични случаи. Но то трябва да проумее, че е време да се управлява България по начин, по който се управлява Унгария.
А вие, каква енергия искате да мобилизирате с МЕЧ?
Много различна енергия мобилизираме от любов, имаме много фенове, без агресия. Със сигурност считаме, че ние трябва заедно с хората да им дадем възможност и те да решават. Тоест, МЕЧ ще прокламира и пряко участие на гражданите: лесен достъп до местни и национални референдуми. Отговорността трябва да е на народа, той не е глупав, той не е Ганя, както го нарича една партия. Та търсим всички тези емоции на хората да бъдат обединени в едно.
А кои са вашите партньори в политиката? Къде ще ги търсите, ако прецените, че ви се налага да влезете в коалиция?
Колкото повече стоя в Народното събрание, толкова повече разбирам, че ние почти нямаме естествени партньори. Обяснявам и на хората. Хората, които гласуват за нас към момента, трябва да знаят, че гласуват за нещо истинско, което няма как да направи компромисите, които направиха преди време Волен Сидеров, Яне Янев, Барековци, ВМРО, ПП-ДБ. И в коалиция с мафията ние не влизаме никога и няма да влезем. Но много ни е страх от т.нар. “опозиционни партии" в този парламент, че всъщност в един момент, при едно бъдещо управление с тях, живот и здраве, те ще бъдат активирани от техните създатели, за да спрат процеса на промяна. И ще внимаваме. Може да се мине през опозиция. Най-вероятно така ще се мине. Аз не съм непознат на политическите лидери в парламента, те знаят, че аз компромис няма да направя.
Г-н Василев, вие се насочвате към този сектор на националния патриотизъм, но от там сякаш ще тръгне и партията на президента Радев? Антиглобалистка партия.
Крайният глобализъм, да. Но първо, не знам дали президентът Радев ще прави партия.
Може би ще бъде партия, която да споделя неговите идеи? Наскоро тук, в този Аудиокаст бе съобщено за такава партия - “3-ти март".
“3 -ти март" – добре. Не знам какво да ви кажа, по-скоро, наблюдавайки поведенията на служебните кабинети на Радев, на неговите съветници, особено на един от тях. Искам да ви кажа, че аз не бих могъл към момента да кажа нещо положително за подобен проект. Такива проекти се създават с много хора, хора качествени, неопетнени, некорумпирани. И не съм сигурен, че той е в състояние да събере такива хора около себе си. С Весела Лечева няма да стане, с Копринков няма да стане. Президентът трябва да го знае. Ако иска да партнира някога с МЕЧ, той трябва да проумее това, което съм му казал в личен разговор, той знае, какво сме си говорили. И да се очисти от хора, които носят огромно тегло със себе си, корупционно тегло, които аз не допускам при нас.
Мъчно ли ви е за спорта?
Много ми е мъчно за спорта. И се старая даже да не коментирам свързани със спорта теми в парламента, защото разбирам все повече, че депутатите нищо не разбират от спорт, министърът нищо не разбира от спорт. И всъщност, аз изглеждам много странно в тези дебати. Спортът е рефлекс, спортът е производно на държавата. Няма как да оправим спорта в тази държава, трябва да се разбере това, с 200 млн. на година или по-малко няма да стане. Трябва да има 1 млрд., трябва да има за образование 5% от БВП, иначе няма да стане. Трябва да минат 12 години, един випуск цял да се извърви, да дойде нов, по една нова програма. Трябва да се обучат два пъти магистри по педагогика, за да стане. Трябва да се построят нови стадиони, нови школи. Трябва да си създадем кадри, нямаме кадри в спорта. Най-добрите са на пределна възраст. Най-умните учители, най-качествените са почти пенсионери, ако не са умрели. Тоест, необходимо е създаване наново, това създаване на ново ще коства на България 10 години поне. Така че нищо няма да стане от днес за утре.
А с какво си обяснявате скандалите в спорта? Няма федерация, където да няма скандали – във футбола, в шахмата, където и да се обърнете?
Защото съм забелязал, че една група много успели спортисти, много уважавани, обичани, легенди, искат после да крадат страшно много от ресурса на една федерация, от един Футболен съюз, ако щете, затова, защото те са заслужили. И те не приемат хора, които са пък експерти в управление на секторни политики, че им казват, че ние трябва да спрем да крадем, че трябва да спрем да сключваме неизгодни сделки, че трябва да се строи без да се намесва председателя на федерацията коя фирма да му построи залата по художествена гимнастика и на кое момиченце баща й държи фирмата. Трудно го разбират тези наши спортисти. По-добре федерациите да се управляват от слаби спортисти, ако ще дори не от спортисти, но от добри хора и качествени мениджъри. Това е моето мнение. И трябва централизация в този сектор, да няма тази либерализация на бюджета, за да се спре източването на ресурса, защото е много малък в този сектор.
Кражбите ли се най-големият проблем?
Най-големият проблем на България са кражбите. Най-големият проблем на България е, че политиката се използва за кражби. Идват във всеки един сектор, във всяко едно министерство, във всяка една болница, във всичко. Тоест, ние половината от парите си ги губим заради тези кражби.И ако нещо много ми харесваше в Кирил Петков преди години, беше, че той говореше, че спираме кражбите. Ама те сега са се наредили на една опашка, където са по-големи корупционери от тези, срещу които се бореха.
Пак ще ви попитам, на какво разчитате? Как ще преобърнете този манталитет, който почва да враства вече и сред хората надолу?
Те го считат за нормално. Всичко това... Явно разчитам на чудо, така като се слушам и сам себе си.
И аз така, като ви слушам, мисля, че ще бъде чудо.
Вижте, тя истината е тази. И във вашия поглед сега разбирам, че и на вас не ви харесва това нещо. На никой не му харесва, който не е част от това нещо. Вярвам, че повечето хора не са част от това нещо, силно вярвам. И когато не са част, те гледат да не се закачат към това нещо, случайно да не ги повлече и тях. Много страх има. Качествените и читави хора останали не искат да се занимават с политика. С политика се занимават хора, които са малко, как да ви кажа, с различен емоционален заряд, да не ги наричам по друг начин, които искат чрез нея да реализират личен, семеен, за близки фирми ресурс. А трябва да разберат, че политиката е време, което ти губиш в живота си, губиш семейство, губиш пари, губиш уважение и нерви, за да дадеш на обществото. И те ме мислят за луд, като им говоря тези неща. И като се опитвам да им обяснявам, че не става така. Има конформизъм, гледат да не си закачат секторите, всичко е разпределено. Спрат ли камерите в парламента, всичко е едно: няма опозиция, няма управляващи, няма морал, няма нищо, всичко е едно. Говорят си, иху, ахи. При нас не е така. Затова така си кръстихме партията.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви за обстойната информация и направения от вас анализ. Гостува ни Радостин Василев, лидер на вече известната като МЕЧ партия “Морал, единство, чест", той е и народен представител.
