"КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ!" С това възклицателно, кратко и ясно изречение започва психологическата дисекция, която проф. Петър Иванов прави възмутен от посредствеността и липсата на интелектуален потенциал на "втория етаж" на еврокомисарката ни Мария Габриел.

Петър Иванов e доктор и професор по социална психология. Създател заедно със свои колеги и пръв ръководител на катедри по психология в два български университета. На места се изписва с титлата "академик", придобита от сдружението с нестопанска цел Българската академия за наука и изкуства (БАНИ), където е директор на Демографския институт. Има публикувани научни трудове по приложна психоанализа, приложна психотерапия и приложна социална психология, ръководство за справяне с вредни привички и зависимости, учебник за бързо четене, няколко книги по психопатология на посткомунизма и др.

Ето какво споделя професорът, коментирайки аргументирано еврокомисар Мария Габриел и нейния образователен напън:

"Нямам думи!
Нямам и морални, и интелектуални сили да чета повече от текстовете на селянката Марийка от Хаджидимово!
Моля ви, братя, само погледнете долу рекламния фотос!

Казвам ви, като професионален психолог, психоаналитик, професор, академик, учен, следното:
Шестте фрази (термина) на Марийка от фотоса - “апетит за образование”, “апетит представя”, “образование чрез практика”, “намерено поколение”, “научно-образователен фестивал” и “национален фестивал” са затрогващо тъпи като съчетание, безумни като семантика и смешни и парадоксални като публична комуникация!
В психологичен и в психопатологичен аспект те издават: обезсърчаващо ниска интелигентност, шизоидна мисловна продукция, нарцисизъм, параноялна претенциозност на база подсъзнателни комплекси за малоценност, обсесивни импулси на невъздържана маниакалност по отношение на публични изяви и... величествена селска простотия.

Аргументите за това са:

1.) “Апетит” е гастроентерологичен термин. Не може да е метафора спрямо образователната система;
2.) Никой не може да да обясни как един апетит представя нещо;
3.) Практиката дава единствено опит, не образованост. Ученето е друг вид човешка дейност. Не може “образование чрез практика”;
4.) Какво значи “намерено поколение”? Кой го намери? Къде? Как? Ясно е примитивното търсене на антоним на метафората “Изгубено поколение” (Lost Generation) от след Първата световна война, на Хемингуей и др., но изпозването на антонима е крайно неуместно и комично. Членуването на термина също е глупост;
5.) Пределно комични са и словосъчетанията “научен фестивал” и “образователен фестивал”, след като на повечето хора е известно, че фестивалът (от лат. festum - празник) е обществен празник, свързан с определен вид изкуство, например музика, кино, художествена самодейност, фестивалът в Рио, и няма нищо общо с наука и образование, Марийке!
6.) Как може този тъп фестивал да е и “национален”, т.е. в него да участва цялата нация! Боже мили!

Нещата са сериозни!

Опасно е да ди прост!"

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.