България няма нито един университет в престижната класация топ 1000 на Times Higher Education (THE).
За сравнение над средата на тази класация влизат и университети в Иран (дори 3), в Алжир, Филипините, Гана, Ливан и др., но не и български.
Класацията се прави от 20 години въз основа на много подробни данни, което е превърнало Times Higher Education (THE) в основен източник на информация и опит за висшето образование в световен мащаб. THE събират милиони данни от 2500 университета в 93 държави.
Софийският университет за пореден път е след 1500-о място, също и Техническият университет. По-напред е Медицинският, който също за пореден път е между 1200-1500-о място.
Тази изостаналост на България, отново на дъното като член на ЕС, трудно може да се обясни. Преподавателските кадри в университетите не са така засегнати от емиграция в чужбина като общността на АйТи специалистите, медицинското съсловие или неквалифицираната работна ръка.
Управляващите във висшето образование у нас сега са кадри, които са завършили средно и висше и са започнали научната си кариера във времето на социализма. Такива са повечето професори и старши преподаватели. За онова време се смята, че е имало по-високо ниво на образование от сега.
Бюджетите на университетите не са толкова ниски относително към броя студенти и преподаватели. Но как се разпределят, е отделен въпрос. Справка за заплатите показва, че ректорите си определят скандално високи заплати и допълнителни доходи (виж тук и тук), докато за други дейности и за по-нисшия преподавателски състав остават трохи (подобно на ситуацията в болниците). В общи линии повечето специалисти в една или друга област избягват научната кариера, защото не обещава високи доходи.
Класацията на университетите се основава на
научен рейтинг на преподаватели, брой студенти, съотношение брой студенти-преподаватели, процент студенти от чужбина, бюджет, приходи и разходи по пера на съответните университети, ангажименти в научни изследвания, участие в програми и договори, заетост и доходи на студентите след дипломиране, история и структура на учебното заведение и др. Класацията се основава и на анализ на пазара и сравнителни анализи.
THE е създала богати, международно сравними набори от данни. На базата на това THE разработва инструменти в подкрепа на стратегическите цели на университетите по света и е доставчик на данни за все повече правителства. THE организират събития с групи експерти и журналисти, световни лидери и влиятелни личности от академичните среди, правителството и индустрията, за да дискутират висшето образование, иновациите и научните изследвания.
Какво показва класацията за 2024 година?
Тази есен е 20-то издание на класацията на THE. Данните показват, че резултатите на университетите в Обединеното кралство и САЩ се влошават, тъй като все по-малък дял от университетските бюджети се отделя за научни изследвания. Въпреки това, както и в предишни години, в първата десетка на класацията са 8 американски университета и два английски – Оксфорд и Кеймбридж (виж тук топ 100).
Оксфордският университет води класацията в THE World University Rankings 2024 и е за осма поредна година на върха. Дългосрочният анализ обаче показва, че общата силна позиция на Обединеното кралство и САЩ намалява в сравнение с други системи за висше образование.
Китай се доближава до топ 10 и за първи път има два университета в топ 15. Университетите „Цинхуа“ (12-о място) и „Пекин“ (14-о място) изпреварват Университета на Пенсилвания, Университета „Джонс Хопкинс“ и Колумбийския университет (и трите от т. нар. Бръшлянова лига на университетите в САЩ). В същото време японският Токийски университет вече изпреварва Единбургския университет, Кралския колеж в Лондон и Лондонското училище по икономика и политически науки, след като се изкачи с 10 места до 29-о място.
Проучване на THE на данни за последните шест години показва, че средният ранг на университетите в САЩ намалява, също и на Обединеното кралство. За разлика от тях средният ранг на университетите в Китай, Австралия и Канада се е подобрил.
Тази година САЩ изпреварват Германия като страната с най-висок приход на преподавател. Става дума за приход на университета, разделен на броя на преподавателите. Тази цифра е 1,34 млн. долара на преподавател средно за американски унивеситет (увеличение с 42% от 2019 г. насам) и 1,33 млн. долара средно за германски университет (увеличение с 23%).
Въпреки това по отношение на приходите само от научни изследвания на един преподавател – подгрупа на показателя за университетски приходи – Германия все още е на първо място (457 000 долара), докато САЩ се нареждат много по-ниско (208 000 долара) – и са в процес на спад.
В няколко големи системи за висше образование като Китай, Южна Корея, Канада и Австралия, средният дял на приходите от научни изследвания на университетите се е увеличил от 2019 г. насам. В Германия този показател е относително стабилен.
САЩ и Обединеното кралство се нареждат на 20-то и 25-то място по дял на приходите от научноизследователска дейност сред 28-те страни, включени в анализа. Швеция е на първо място с дял от 65,5% през 2024 г. (същият дял като през 2019 г.), Нидерландия е на второ място (47,2%), а Турция – на трето (37,6%).
Университетските приходи се определят като в тях са включени общите средства на университета, приходите от безвъзмездни средства, приходите от договори, приходите от преподаване, даренията, инвестициите и комерсиализацията. Приходите от изследователска дейност се определят като приходи, получени „специално за изследователски цели“, и могат да бъдат резултат от краткосрочни или дългосрочни договори. Цифрите са коригирани с оглед на паритета на покупателната способност, за да се направят значими международни сравнения.
Трудно е да се прави категорично сравнение между отделните страни, тъй като се използват различни системи за финансиране. Въпреки това изостаналостта на България е очевидна.
