„Силни сме и да градим, и да разрушаваме. Зависи в кой период заварваш българите и коя политическа доктрина ги повее.
Трябва да бъдем управлявани от твърда, но грижовна ръка, с дух на дисциплина и начертан хоризонт.
Заинтересовани външни сили инвестираха в това - да се създаде гражданска война между двете групи жители на Украйна, които не виждаха проблем да живеят съвместно, в рамките на една държава.Украйна никога повече няма да е една държава. Путин сложи само финалния акорд на това разделение. Не го съzдаде той, нито властта в Кремъл. Корените на злото са отвъд Океана.“
Да, война е. В парковете и улиците на Украйна се стреля, загиват цивилни, сред тях и деца. Ужасът на разрухата властва над главите ни и никой не трябва да остава безразличен в подобни времена. И точно защото по време на бран няма кристални истини, потърсихме един поглед върху случващото се, който е различен от общоприетия официален хор.
За мира и войната, за разделите, които ни съсипват, за състраданието и обективността и за моделирането на човешката душа във времена на изпитание... За всичко това - Юлия Ал-Хаким пред LIBERTA.BG
- Юлия, след войната в Украйна светът върви към разчупване и разтърсване из основи, а това отеква и в човешките души. Факт е и поредното разделение в българското общество. Как виждаш тези процеси - на война между мразещи и обичащи, на пацифисти и военолюбци, на фили и фоби?
- Не мисля, че има човек, който да подкрепя войната. В този смисъл, обществото ни е разделено не толкова на пацифисти и войнолюбци, колкото на хора, които търсят причините за войната, разбират предисторията на конфликта в Украйна, дават си сметка, че там военните действия всъщност никога не са спирали през последните осем години, че едната страна - Киевския режим, нарушаваше ежедневно и двете споразумения за мир. От другата страна са хората, за които войната започна на 24 февруари, с руското настъпление в Украйна. Няма как да се съглася с вторите – това е доста ограничен и неинформиран поглед към ситуацията. А иначе, няма как в едно общество да няма разнопосочни мнения и политически тенденции. Докато различните гледни точки живеят в мир, не виждам проблем.
- В кое българите сме по-силни - да състрадаваме и градим, или да мразим и разрушаваме, не толкова материалното, колкото духовните неща?
- Да, и в двете. Зависи в какъв период завариш българите, коя политическа доктрина ги повее. Аз смятам, с всичките недостатъци на онова време, с всичките грехове на социализма, че това са били едни от най-градивните времена за българския дух. Просто ние трябва да бъдем управлявани с твърда, но грижовна ръка, с дух на дисциплина и начертан хоризонт. Отпусне ли ни се краят, се отдаваме на разрушителни страсти. Този народ с дисциплина може да постигне много и това се вижда по начина, по който се променяме в чужбина. Още щом преминем отвъд българската граница, се адаптираме към чуждите закони и правила, ставаме по-внимателни шофьори, и не само.
- ДБ призова да изпратим оръжие за Украйна. Виждаш ли обществен водораздел в това и този ли ще е препъни камъкът за коалицията?
- Социологическата агенция "Маркет Линкс" тези дни излезе с актуален сондаж, който смятам отразява много добре единството на нацията по въпроса: Трябва ли да изпращаме оръжие на Украйна? 67% са отговорили с „не“ и едва 16% с „да“. Няма вододел по тази тема в обществото, просто електоратът на ДБ е много креслив и създава впечатление, че мнозинството мисли като него, а не е така. Отворете си която искате медия - сайта на БНТ, на Би Ти Ви, на НОВА. Вижте коментарите отдолу. Преобладаващото мнение е, че медиите представят твърде манипулативно руските действия в Украйна. Ние сме русофилски народ и всички американски НПО не могат да променят този факт. Тук посланик Митрофанова е напълно права.
- По време на война няма кристални истини и това е ясно. Защо, обаче, забравихме оня фундамент на демокрацията: аз не съм съгласен с теб, но съм готов да умра за правото ти да кажеш собственото си мнение?
- В Украйна мирно съжителстваха украинци и рускоезични жители до така наречения Майдан. На никого преди Порошенко не му е хрумвало да забрани руския език на половината от населението на страната, да подложи хора родени в границите на СССР и с руска идентичност на насилствена укранизация. Заинтересовани външни сили инвестираха в това - да се създаде гражданска война между двете групи жители на Украйна, които не виждаха проблем да живеят съвместно в рамките на една държава. И не, след 8 години на война между Киевския режим и жителите на Донбас, след зверствата, причинени от неонацистките групировки върху мирното донбастко население, след издевателствата и в други градове с руско население, като Одеса, например, тези хора никога повече няма да живеят в рамките на една държава. Пътят назад е невъзможен, след толкова пролята кръв. Украйна никога повече няма да е една държава. Путин сложи само финалния акорд на това разделение. Не го създаде той, нито властта в Кремъл. Корените на злото са отвъд Океана.
- Какво мислиш за исканията на украинци, включително и на посланика им за преименуване на улици и площади в София и някои големи градове с украински имена?
- За мен е покъртително, че се позволява подобна намеса на украински посланик във вътрешната работа на държавата, а в същото време гоним руски дипломати за съвсем невинни изказвания. Украинският посланик се меси от години в медийната политика на БНТ, праща обвинителни писма до ръководствата на медията, ако се случи да е представена и друга гледна точка, освен тази на режима в Киев. Сега, що се отнася до смяната на името на булеварда, на който се намира руското посолство – „Драган Цанков“, проблемът е не само идеологически, но и чисто логистичен. „Драган Цанков“ е огромен булевард, който започва от канала и свършва до Студентски град. Като сменяш името на булеварда, ще трябва да регистрираш всички живущи на този адрес, да платиш смяната на личните им карти. Това не е шега работа. Няма как да се случи, макар в СОС с гласовете на ГЕРБ да е напълно възможно да се събере нужното мнозинство и предложението да бъде прието. Но е трудно за реализиране. И още – кои са героите на Украйна? Това също е въпрос, чиито отговори Украинското посолство ни дължи. Степан Бандера ли? Защото техните герои, борили се за независимостта на Украйна са хора, потърсили колаборация с Хитлер, изпълнявали някои от най-страшните престъпления на нацистите. Клането при Бабий Яр, Волинското клане са все дела на украински нацисти. Казват, все в името на независимостта на Украйна. Според някои и Хитлер е национален герой и патриот. Чудесно! Да реабилитираме нацизма тогава? Там ли искаме да стигнем? Върнем ли духа на нацизма, създаваме предпоставки за Трета световна война.
