С финансови фокуси ли ще влезнем в Еврозоната? (Хем бюджета да е пълен, хем инфлацията ниска)
След като на 15 декември 2023г. НСИ отчете (направо си се похвали) че годишната инфлация за ноември 2023 г. спрямо ноември 2022 г. е 5.4%, Държавата се разтресе от луд възторг. „Ура другари, с тези показатели ще влезем в Еврозоната без проблем!“ Хвалиха се проправителствени анализатори. На 02 януари 2024г., в. Дневник съобщи с гордост, (направо си се похвали), че бюджетният дефицит за 2023 г. ще е под 3 на сто. Добрите вести не свършват дотук. Преди 4 дни, Инвестор.бг съобщи: „За 2024г. е планиран е ръст на БВП от 3,2% и инфлация от 4,8%. От толкова добри новини, човек направо да заплаче. От радост.
Първо, как се напълни бюджет 2023г.? Ами от инфлацията. Ръст на цените, повече приходи от ДДС и от там пълна хазна. Да, обаче, бихте казали вие, а инфлацията? Е точно тук е разковничето. Хем Бюджета пълен, хем инфлацията ниска? Става. По статистически път. Хем вълкът сит, хем инфлацията ниска. Тук политическите партии в опозиция трябва да се сетят да направят един одит на НСИ – как е отчетена толкова ниска инфлация. Като цените в магазините толкова силно хвръкнаха нагоре. За заведения и ресторанти – да не говорим. В строителството също. 5,4 % означава ако стоката е струвала левче, цената да се е вдигнала с 5 стотинки. Още по времето на Жан Виденов НСИ си имаше едно пиано, което при нужда вкарваше в потребителската кошница щом трябваше да „укроти“ (на книга) инфлацията. И понеже цената на пианото е стабилна, това вършеше работа. Пак НСИ, пак по времето на Иван Костов, две години няма ръст в икономиката, и на третата – взе че го намери, ръст и то какъв. Оказа се, че е сменило методиката. Включило е натуралната рента (консервите и компотите които се слагат зимнина, продукцията от селските дворове и т.н.) и условната рента – ако всички живеехме под наем, все едно сме платили наема и сме го изкарали, а това е допълнителен БВП.
Играта с инфлацията, и неотчитането й, по-точно занижаването й, има и друг проблем. Съобразно инфлация бюджета трябва да даде компенсация за работещите в държавния сектор и общинския. Това си е цяла армия от служители. Бюджета ще се продъни. Няма да останат пари за инфраструктурни проекти и други държавни поръчки – а те са сладката част за политическите партии. Затова на бюджетните и общинските служители ще дадем 5% (или от нас да мине 10%), а ние ще си ха-а-а-арчим до насита. А работещите ще цакаме с топла бира. БТВ съобщава: „Повишава и линията на бедност в страната – от 504 на 526 лева. Очаква се около 800 000 българи от уязвими групи да получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г.“ Ама не казва за високия „размер“ – 526лв. към 504 лв. си е 4,4%. Ужас. Само минималната работна заплата „…ще стане 933 лв. от 1 януари 2024 г., реши правителството. Размерът й ще се повиши с 19,6%, или със 153 лв. спрямо сегашната й стойност.“ Съобщават от правителството. Това е само малко загатване че ако е на същите ниво или вдигната с 5 процента, няма да останат работници или ще има протести. Тук трябва да посочим, че минималната скача не за друго, а защото се изчислява по друга методика, което пак е трик. Отвързваш минималната заплата от инфлацията и я закачаш за средната брутна заплата. „В края на 48-от Народно събрание депутатите решиха размера на минималната работна заплата с поправки в Кодекса на труда. От догодина тя ще бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната.“ – съобщава БНР на 03.02.2023г.. Т.е. само минималната заплата, където състоянието е най-критично, човек не може да се изхрани и оцелее. За другите плащания – важи инфлацията.
Има още един момент, когато държавните и общинските заплати се вдигнат, частника ще е принуден и своите заплати да повдигне. Така при ниска инфлация (занижено отчетена) страдат всички - и държавния и общински сектор, и частния.
Не са един и два бизнесите в частния сектор, които вдигат заплатите на служителите си с размера на инфлацията. Въпросът е, при 5% инфлация, дали няма да си затворят очите.
Друг ключов елемент е заложеният ръст в бюджета от на база на планирания ръст на БВП от 3,2%. Ами като не стигат парите в бюджета залагаш ръст на БВП, и то стабилен, и от там приходите в бюджета се вдигат като сума. Ама това че се чака световната икономика да влезе в рецесия, европейската също – няма значение. Догодина това ще се отчете едва на полугодието (ако се отчете), ако НСИ пак не бъде спешен да намери ръст. А до тогава – я камилата, я камиларя, я сглобката. Лошото е, че Евростат се опира на данните на НСИ, а не прави той извадки и не смята той потребителска кошница.
Вместо заключение ще припомним, че и Гърция влезе в Еврозоната с трикове в официалните данни за икономиката, инфлацията, и стъкмистика. Което лъсна по-късно и при кризата 2008г. щеше да фалира, ако не се беше намесила Европа и МВФ. И ние ли ще повторим този номер?
Банчо БАНОВ, финансов експерт
