Безводието – истинската национална криза, която не чака
Безводието в България не е само плевенски проблем - в цялата страна има селища, които изпитват остър недостиг, а някои от години живеят „на сухо“. И този проблем не може да бъде решен с някакъв борд или с влизането в него на зам.-председатели на партии.
Кризата ще се задълбочава. А онези, които разчитат на случайни дъждове да напълнят язовирите - нека изобщо да не лежат на тази „кълка“.
Решението е друго: ударна държавна и общинска политика по залесяване - на дървета, не на храсти. И строг мораториум върху изсичането на горите.
Необходима е и кръгла маса между министрите, партийните лидери на управляващото мнозинство и общинските кметове, с една-единствена тема: кой колко средства ще отдели или от какво ще се лиши в бюджета си за изграждане на нова, рехабилитация и подмяна на остарялата водопреносна мрежа, както и за поддръжка и доизграждане на язовири.
Всичко друго е празнословие, губене на време и подмяна на истинската тема.
Моментът е настъпил сега - в навечерието на Държавния бюджет 2026 и общинските бюджети, които предстои да се внесат.
Трябва да се мисли и за друго: дали съставът на Министерския съвет е адекватен или напрежението в държавата и търканията между лидерите на управляващите партии не налагат промени.
Ако спешни мерки не се предприемат, гражданската енергия ще избухне. А вода за гасене на пожари – няма.
България се спешно нуждае от Национална доктрина, изработена и приета така, че всички правителства да я следват. Това е висша цел, способна да обедини парламентарните партии, гражданските организации, професионалните съсловия, бизнеса, духовната власт...
Над това трябва да разсъждават овластените дами и господа, а не да измислят смешни „бордове по безводието“ и схеми за доовладяване на държавата.
Защото държавата - това са хората.
А на хората вече им писна от въртенето в омагьосан кръг.
Стоян Тончев
