България е вече на 71-о място по свобода на словото от 180 държави, според световния индекс в новата класация на международната организация "Репортери без граници".

Изкачваме за 1 година с 20 позиции - от 91-о място през 2022 г., на 71-о през 2023 г. Класацията е публикувана в Световния ден на свободата на медиите.

"Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск.
Заплахите и физическите нападения срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи.", посочва в годишния си доклад Репортери без граници.

Медиен пейзаж

Телевизията ( БНТ, bTV, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните издания постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулирани сектори. Радио Свободна Европа (РСЕ) отвори отново бюрото си в София през 2019 г.

Политически контекст

Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са честа практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, по време на което медийната свобода беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през поредица от предсрочни избори през 2021 г.

Правна рамка

Като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите. В същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независими медии и разследващи журналисти редовно са жертви на процедури за злоупотреба или SLAPPs.

Икономически контекст

Медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, в която държавата играе важна роля. Разпределянето на национални и европейски средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговия с публично финансиране за благоприятно отразяване.

Социокултурен контекст

Разследващи репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, често се сблъскват с кампании на враждебност и омраза.

Безопасност

Заплахите и физическите нападения срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи. 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.