Разказваме ви историята на една жена. И не, защото е 8-ми март. И не, защото е преуспяла бизнес дама, актриса, или защото е известна, че е известна. А защото в нелекия и живот, се преплитат и радости и отчаяние, и виталност и покруса, и мъка, и радост от сбъднати каузи.

Рени Григорова. Много институции още притръпват от острите и слова и още по изострени социални писма, а името и може  да стряска безхаберните чиновнически съсловия. Много повече, обаче, са другите, за които тя е „боец“, „биткаджия“, и „Майка на всички“. А за това си струва да се разкаже.

Благословена със знаменити роднинства

Рени е от стар габровски род с дядовци фабриканти-Калпазановия  род, собственици на Дома на хумора и сатирата. Баща й е известният от близкото минало режисьор Григор Михайлов, който работи до 1994 г в Младежкия театър. Баба и основава първото Женско дружество в просветеното Габрово. Неин втори бартовчед е Тити Папазов, а с режисьора Теди Москов са също кръвни братовчеди. Дядо и, по бащита линия е съратник на Никола Вапцаров и често е пребивавал в дома им в Банско.За жалост, родителят и си отива твърде млад, при катастрофа край Божурище, заедно със Стефан Воронов. С неговата смърт, съдбата изчерпва подаръците към младото момиче.

  Безброй са житейските и университети,

Сред които е Право в СУ, работи и в НИПК, след като не я приемат да следва във ВИТИЗ. Начева само с дарбата си като помощник-реставратор, после става реставратор. Работи по Ивановските скални църкви, Ротондата „Свети Георги“, „Света Петка“ в подлеза на ЦУМ, в Софийската джамия, където се катери на стълба, бременна в шестия месец. Още си спомня с трепет за Скалните църкви край Иваново, където откриват подиконни платна, като комикси, които са признати от ЮНЕСКО и които съществуват до днес.

Няколко мига преобръщат живота,

когато на 1 ноември, 1989 г. се ражда сина и Стефан. Тежкото раждане е причина за редица деформации на детето, а задушаването става причина за три мозъчни отока при липсата на кислород.Следват 50 дни в педиатрия и диагнозата на лекарите, че ще има множество увреждания. Съветват я, да го остави в дом, ако иска да бъде „свободен“ човек, а тя гони лекаря от стаята си. И започва Голготата. Таткото ги напуска, а малкият тръгва в Дом № 8 /същият, от едноименния филм на Николай Волев/.Това е самото начало на демокрацията, когато никой не се интересува от здравите , а да не говорим за болните деца. Минават през помощно училище, Дом за глухи деца в София /вече закрит/. След навършване на 16-та година, по тогавашния регламент, децата се изписват и сина и остава на грижите на майка си. А тя не спира да работи, за да осигури прехраната на двамата. „Била съм шеф на циганите по чистотата на София, кореспондент на вестници за Пернишко, мениджър- реклама към „Труд“ и „24 часа“и какво ли още не“ - спомня си днес Рени

 „Един ще бъде победен и победеният си ти, разкапан, озлобен живот“  

Една майка се връща днес в спомена си, за да каже, че до осем годинки чедото и не е можело да вижда нищо, нито да чува, но лекарите не са знаели това. Стефан е дишал през едно малко отворче, а тя научава това от един уникален лекар, който вади кистата от третата сливица и отпушва гърлените прегради на момчето. След тази операция Стефан прохожда и проговаря. Но...до първия припадък след като навършва 16 та си година. Отново тръгват по мъките на българското здравеопазване. Лекарка, предписва медикамент, който причинява алергия на един на всеки 1 милион пациенти. За зъл късмет, момчето е този един пациент. Така, от 60 килограма, за две седмици става 120, а с теглото започват и усложненията. Анаболът за мозъка, който му е предписан, извършва своето коварство и Стефан дръпва назад. Отново лекари, отново смяна на лекарства, борба за стоматологична помощ, след тежък гранулом. Само една майка знае какво изпитва сърцето и в подобни моменти, но битката на живот и смърт не оставя време на Рени за хленч. Нито път, той е в овенската и природа.

Не всеки преживял земетръс има кум, като министър Горанов

Точно преди 6 години, в Радомир, където семейството живее, се случва земетресение. Стефан се връща в къщи, събува си обувките и от тогава, до днес той не е излязал навън. Какво е направил стресът с мозъка му, вероятно ще си остане една голяма тайна. Но истината е, че към проблемите на майката се прибавя и още един- момчето не мърда от стаята си. Единствено се съгласява да поседи малко на балкона. Не помагат нито увещанията, нито разговорите с психолози. „Само дето сина ми няма кум, та да го овъзмезди с безплатен апартамент, като жертва на земетресение“-казва, не без горчива ирония Рени. Двата инсулта, направени след това, са само бонус от земните раздрусвания и допълнително усложняват състоянието му. На майка му, инсултите са общо 5, но тя се прави, че не ги забелязва.

"Продължавам да се боря и за другите, защото някой трябва да го направи“- казва тя. За много майки, лицето и се свързва с каузата на инициативата „Системата ни убива“, но битката за Рени е още от 1996 година,  когато тя и майки на болни деца излизат да протестират на ул. „Шишман“. „Само малко дето ни набиха тогава и това беше“ е споменът и от онези времена. Е, и полицейските палки. Преди време, Рени Григорова изпраща разтърсващо писмо до държавните институции. Молбата и е, да и помогнат да осъществи евтаназия за нея и детето и, за да се сложи край на мъките и. Безпаричието, невъобразимата чиновническа апатия, лошите социални услуги, играта на котка и мишка с институциите са и дошли до гуша. Една майка не изговаря така лесно подобни злокобни думи. Вопълът на Рени срещна силна подкрепа в социалните мрежи, много приятели и непознати и се притекоха на помощ. Но тези жестове не решават десетилетни проблеми. Те не са спасение, а кръпка на положението. Те не са за другите, казва тя. Така се стига до инициативата „Системата ни убива“. Последиците са известни на всички, нищо, че и там нещата се разделиха. Важното е , да няма молби за дарения по частни сметки, да няма подхвърлен кокал и хуманизъм на парче, а да е система и да е за всички нуждаещи се.

Омбудсманът на сърцата от Радомир

продължава своята битка. Нарича я битка , без приповдигнатост, без да чака отплата, без да щади усилия, нерви, пари и време. Говорим за празника на жените и как една жена, като нея го усеща. „За мен, беше най-голям подарък един пост на Любка Качакова, която казва, че адмирира Рени Григорова за жена на десетилетието. Самото признание, без дори да се случи това , е един много голям подарък за мен. Повече от цвете, повече от това, да сложа една рокля и да отида на един празник и да се усмихвам фалшиво, а после да се върна в много страшната реалност.“ Мечтите и се простират на регионално равнище. В Радомир има много безпомощни хора. Мечтата и е да продължи това, което нейната пра баба първа е направила в България-Първото женско дружество. Иска и се да възроди добрата традиция, срещнала е отзивчивост от зам. кметицата на града Димитрова. „Майки за майки“ е кръстена инициативата, а смисълът е, веднъж месечно да се събират жените на Радомир в място, осигурено от общината. Ще се намират и лекари, и специалисти и всички, от които имат нужда малки и големи. Тази женска мрежа ще е подпомагана и от БЧК, и от други организации. Първо в Западна, а после и в цяла България.

„Искам да видя майките щастливи и спокойни. Да усетя слънце в очите им, защото аз не съм била нито щастлива, нито спокойна. А когато тебе те направят щастлив, ти трябва да направиш поне трима други.“

И гласът и отсреща е звънлив, сякаш е онова момиче, от  театъра , в който е участвала като дете.

Не се съмнявам нито миг, че ще сбъдне мечтата си.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.