„При Борисов хипартрофията на егото тече на буйни талази.
Оценката, която студентите ми дадоха на депутатите за тяхното говорене в Парламента, е 3,15.
В България има тоталитарно управление и то много по-жестоко от онова, което беше. Днес има само популистки, народняшки изявления, които искат да прелъстят народа  от избор до избор, за да се облагодетелстват политиците. Но на хората освен хляб, им трябва и духовност.“

Професор Донка  Александрова е първият университетски преподавател по риторика. Носител на Oрден „Св. св. Кирил и Методий“ за принос по създаването на катедра по дисциплината. Хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Българската асоциация по риторика /БАР/.
Потърсихме нейните  коментари за начина на общуване на политиците, поведението и обещанията им, често граничещи с фантастиката. За вярата и безвремието, за умората от очакването, за потребността от хляб и дух.

Професор Александрова пред Liberta.bg...

-    Политиците все повече ни отблъскват, както с дела, така и с начина на говорене. Като специалист по теория на комуникацията, как определяте изборното говорене и ежедневното им общуване и видяхме ли  в тях т.нaр. „дървен език“ на партийната пропаганда?

-    Понятието „дървен език“ беше въведено в употреба в края на 20 век от френска изследователка Франсоаз Том. Тя визираше тоталитарните държави или бившия соцлагер. В този език няма противоречия, изобилстват цитатите, патосът е еднополюсен, няма диалектика на развитието. В току -що завършилата кампания за местна власт, ние наистина наблюдавахме главните характеристики на партийните опоненти ГЕРБ и БСП. От една страна бе апологетиката на „безпогрешната държавническа политика на ГЕРБ“ и от друга - вътрешните междуособици за овладяване на лидерския пост. Разбира се, те си имат своите закономерни предпоставки. От една страна някой от грешките на лидера Нинова, от друга - меракът на бившия соцлидер Станишев да се върне отново на председателското място в БСП. 
Но дървен език имаше и продължава да има, за съжаление. Едно изследване на института ТРЕНД ме впечатли особено. На въпроса: „Какъв кмет предпочитате?“ – единият от отговорите бе „кмет с качества“. Оценява се умението да се общува, да се обединява, да се стига до емоциите и сърцата на хората.

-    Да поговорим за словесните изяви на двамата първи мъже-премиер и президент. Ако трябва да съпоставите народняшкото и популистко говорене на Борисов, съчетано с шопски диалект и уличен сленг, с кого ще го уподобите? Да припомня една иронична закачка на евродепутата Иво Христов, че виждайки Мелания, Борисов би я награбил, обърквайки я с жени-ГЕРБ!

-    Не е много трудно да намерим образи както в българската литература, така и в народното творчество. В него се обединяват народняшкото и популисткото, както Вие  казахте, чрез образите на Алеко Константинов, Елин Пелин и Чудомир. Сещате се, че говоря за Бай Ганьо, Андрешко и старците на Чудомир. Това пролича много релефно по време на изборите за местна власт. Самолишил се от собствената си изборна машина, заради “ Апартаментгейт“ и Цветанов (или като народът го нарече Церон), той яхна джипа и обиколи вилаета, за да осигури собственоръчно победата на партията си. И успя да го направи, с изключение на цветановите бастиони, където дори не посмя да отиде. Цялата палитра от виртуални атрибути на популизма бяха пуснати в действие. По принцип, южните народи, в това число и балканските, скъсяват дистанцията при общуване – прегръдката, целувката, докосването е нещо естествено. Не може да се сравни със северните народи, където дистанцията е много по-голяма. Основната му задача беше да убеди, че “аз съм единственият“, „аз мога да помогна“, аз...аз...аз. И хипертрофията на егото тече на буйни талази. „Аз ви бих...аз ви пердаших....“. Спомняте си, преди няколко години издаваха многократно Бойковизми, по аналогия с Бушивизми, и в тях има невероятни попадения.

-    Да кажете и за другия държавник -добър оратор ли е президентът Румен Радев? Какво не му достига и какво издават честите и ненавременни паузи в речите му, които иначе са съдържателни?

-    Признавам си, че съм един от почитателите на ораторското му майсторство!

-    Което не пречи да погледнем с критични очи?!

-    Разбира се. Той е добър оратор. Дойде като феникс от неизвестното и покори сърцата на два милиона  и четиристотин хиляди избиратели. Единственият мажоритарен, реален избор. Той внесе надежда, вдъхна вяра на измъчените от тежкия преход  хора, неспособни да се аклиматизират в нечовешките правила на капитализма. Един смел, честен военен летец, надпартиен. Различен от мачото Борисов, впрочем те са два антипода на мъжкото начало, което покорява. 
 Радев излезе на политическата сцена, за да брани обществения интерес. Той много рядко използва „аз“. Неговото его не е хипертрофирано. Президентът се превърна в говорител на законността и справедливостта и неговите вета, независимо, че почти всички са отхвърлени, отекват като ехо на надеждата на мнозинството. Стигна се до там, че протестиращите десни срещу назначението на Иван Гешев за главен прокурор паднаха на колене пред президентството - един детайл, който е в категорично противоречие с демокрацията. Не можеш да паднеш на колене пред представител на властта, но тук символа е друг. Тук е един човек, който в себе си обожествяваш. В себе си, без някой да те кара! Вярно, права сте, че той насича речта, сякаш диктува. Мисля, че две са причините за това насичане. Едната е подсъзнателна реакция на желанието да бъде чут, да достигне до умовете и сърцата и да го разберат всички.

-    Военен рефлекс ли се нарича втората, проф. Александрова?

-    Точно! Военните са свикнали да издават заповеди, а те са кратки, ясни, отсечени, точни. Но това не може да затъмни въздействието на искреното слово, заитересовано от обществения интерес и благо. И хората го усещат.

-    Как смятате, дали след години в учебниците по журналистика ще влезе говора на Гешев, или този на Горанов, както и заплахите им към колеги и обръщенията на „ти“?

-    Това е такъв срам, такова падение, такова отрицание на действителните демократични принципи, че фактът, че над 170 съдии от цялата страна изразяват възмушението си от поведението на правосъдния министър Данаил Кирилов и Иван Гешев, защото унижават една висша съдийка, заплашват я – всичко това е толкова ниско, че за никаква свобода на словото не може да става и дума. Не напразно асоциацията на европейските жоурналисти излезе с декларация до премиера, че трябва да се подкрепи свободата на словото, че такова арогантно отношение към журналисти е недопустимо. 111 място е твърде далеч. А бяхме на едно от първите места по свобода на словото! Когато един премиер може да се обърне /към Комарницки/, че го наблюдава, че го следи, за какво говорим тогава?

-    Имате ли обща цифрова оценка за депутатите и тяхното говорене в Парламента?

-    Ще се очудите, но ще ви кажа, че студентите ми направиха тази обща оценка и тя е 3,15.

-    Игнорирайки хлевоустието на някогашния политик Местан, има ли добри оратори сред днешните политици?

-    Местан беше едни от любимците ми, когато говореше онова, което Доган му диктуваше. Но после, когато се обърна към Турция и позволи турското правителство, чрез външния министър да диктува какво да прави неговата партия, загуби всякакво уважение и се превърна в политически труп. Но освен него, през 30-те години в българския парламент имаше десетина оратори, които държаха правилната линия на демократичното слово. Гиньо Ганев /човекът-парламент/, Александър Лилов. От съвременните са Мая Манолова и Корнелия Нинова, Стефан Данаилов, проф. Андрей Пантев /невероятен чародеец на историческото слово/ и други, разбира се.

-    Защо летвата на българската взискателност към управляващите опира до земята, проф. Александрова?

-    По три причини. Хората се умориха от лъжа. Толкова голяма лъжа, че хората се прекланят пред нея, неможейки да повярват, че е такава и затова я смятат за истина. 30 години са една трета век, в която ние живеем в постоянна демагогия и лъжа. Все чакаме месия, който да се появи на бял кон, а той се появи и изчезне. Няма демокрация в България. Има тоталитарно управление и то много по-жестоко от онова, което беше. 
Защо има носталгия по миналото? Защото имаше държава, която се грижеше за хората, за заплатите, за лечението им, за почивката.  
Днес няма държава. Има само популистки, народняшки изявления, които искат да прелъстят хората от избор до избор, за да се облагодетелстват. Но на хората освен хляб им трябва и духовност.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.