Днес въоръжен психичноболен застреля полицай в главата. Това не е прецедент, защото всички помним злощастната акция в Лясковец, когато баретата Емил Шарков бе жестоко убит от тежко въоръжения 53-годишен психичноболен Петко Петков. До този момент никой от тогавашното ръководство МВР не е поел отговорност пред обществото и близките и роднините на загиналия полицай. Влязла ли е държавата в ролята си  - да се погрижи за психичноболните хора, да се изготвят списъци и да се осигури тяхното хоспитализиране и лечение?! НЕ!
Голяма част от тях са навън, сред нас, те са извън клиничните пътеки на здравеопазването, някои от тях са въоръжени и във всеки един момент, всеки един от нас е във виктимна група като тяхна потенциална жертва. А също така - всеки един от нас, във всеки един момент, може да мине неусетно от другата страна и да се разболее психически. Застраховани няма.

За броя на психиочноболните, за депресиите сред младите, за насилието при децата и за един от големите проблеми на българското общество - менталното здравословно състояние, Liberta.bg разговаря с д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница  „Св. Иван Рилски“  - Нови Искър.

 

Интервю на Таня Анастасова

 

- Д-р Гълъбова, наближи ли началото на октомври, медиите се сещат за психиатрите покрай датата 10-ти, когато е Световният ден на психиатричната помощ - и...толкоз. Ако стане масово убийство или  насилие, пак Ви търсят. Кой се интересува от работата Ви през останалото време?

- Интересът към нас като специалност, пациенти и техните проблеми, гравитира около нулата извън инцидентите с тях. Така се формира грешното впечатление, че те са генератор на проблеми, а всъщност е обратното. Но забатачването на състоянието на психиатрията води маргинализирането и за съжаление все почесто възникват проблемни ситуации с психично болни..

- 150 милиона  души по света имат психични разстройства. Какво е числото при нас?

 - У нас няма абсолютно сигурни данни колко души боледуват от различните форми на психични разстройства – психотични и непсихотични, но можем чрез екстрапулиране на световните данни да направим доста точно предположение, че са около 150 хиляди души. Тук се включват както психозите – шизофрения, биполярно разстройство, шизоафективно разстройство, така е панически разстройства, депресии, тревожни разстройства и др.

- Младите хора, между 20 и 34 години, са с най-висок риск от тежки депресии. Какво е обяснението?

- Рискът от тежки депресии, както хората ги наричат, е през целия живот. Но наистина, когато млад човек заболее, за него и близките му е драматично – имам предвид състоянието, което покрива медицинските критерии за депресивен епизод, а не усещането, че не ти върви, че те зарязало гаджето или си се провалил на изпит и затова си „в депресия“. Естествено е младите хора да са по-чувствителни, защото те имат по-малък житейски опит, понякога емоциите им са доста „изострени“ и по-трудно се справят с трудностите, които са неизбежни при всеки човек.

- Върши ли си работа държавата, с нейните служби и органи за прибиране в специализирани заведения на психично болните от улицата?

- Първо, държа да подчертая, че не приемам израза „прибиране в специализирани заведения“. Прибира се реколта. А за нашите пациенти /всеки от нас може да влезе в тази роля/ се налагат грижи – много грижи, при това скъпи грижи. Да, за психично болните са нужни много неща, които те не могат да си осигурят сами, за да живеят достойно СРЕД НАС! Именно в тази част държавата не си върши работата. Психиатрията е извън полето на медицината, извън грижите на държавата и нашите пациенти не представляват интерес. Претендирам, че те са най-онеправданите и стигматизирани заради заболяването си пациенти.

- Според доклад на Евростат, който оценя комплексните грижи за тези болни, България е на последно място и в това поприще. Как се работи в сектора?

- Много трудно се работи и все повече хора напускат този сектор и страната, за да работят навън. Положението с кадрите не е драматично, там е катастрофа. Няма лекари и сестри, а останалите тук са в предпенсионна възраст и изхабени от трудните условия за работа.

- В едно интервю казвате, че болниците  у нас са достатъчни, но начина на работа - не. Пояснете, моля Ви!

- Да, смятам, че броят психиатрични легла у нас е достатъчен – те са около 4300. Проблемът е в лошата материална база на повечето психиатрични стационари, в тяхната отдалеченост от цивилизацията, в липсата на персонал и в липсата на адекватна система от грижи извън болничните заведения и невъзможност да се извършва пълноценна психосоциална рехабилитация, която е от изключителна важност в лечебния процес за психичноболния човек.

- Какви са съвременните методи за лечение на психиката и душата, д-р Гълъбова?

- Съвременните методи включват богата палитра от медикаменти и много и различни видове психотерапия. И тук у нас има проблем – нито един час психотерапия не се плаща от касата, професията психолог няма регламент. Има изключително подготвени и компетентни психиатри, психолози, психотерапевти, но при условията, в които се налага да работят у нас, постепенно избират Терминал 2, което е много тъжно.

- Освен психиатър и магистър по икономика, Вие сте и експерт по съдебна медицина. Какъв е процентът на освидетелстваните при извършване на престъпления?

- Винаги, когато възникнат съмнения, че извършителят на престъплението или осъдения за престъпление може да е психичноболен или да се е разболял в хода на наказателното производство, или изтърпяване на наказанието, се назначава експертиза, която преценява всичко в конкретната ситуация. Знам, че битува у хората идеята, че „някой се изкарва луд“, но мога категорично да заявя, че големият процент от колегите са много стриктни и отговорни към съдебно-психиатричната работа и не си позволяват такива измами. Вярвам в морала на българските психиатри.

- Как се нарича тънката граница между душевната болест и душевното здраве?

- Щастие! Щастливият човек не посещава психиатър!

- Приемате ли твърдението на руския академик  Сергей  Лазарев, че болестите първо се появяват на полево равнище /в съзнанието и поведението ни/, а едва след това и на физическо?

- Може би е така, но за да застана категорично зад подобно твърдение за всички болести, трябва да имам познания върху тях. А нямам такава претенция. Това, което знам със сигурност е, че хронично нерешените проблеми в личен план, при всеки от нас, могат и много често водят до кабинета на психиатъра и психолога с проблеми от рода - на повишена тревожност, напрегнатост, панически атаки и др. подобни.

- И още нещо, там се казва, че подсъзнателната агресия на бъдещите майки е много опасна, защото тя става тяло на детето им. Т.е., тялото на плода се изгражда от мислите на майката?!

- И тук не бих посмяла да съм категорична, защото все още, поне на мен не ми е известно, да има категорични научни доказателства в тази сфера.

- Пълни с агресия и насилие филми, Биг Брадър, редица телевизионнни продукти - как ще се отразят на поколенията след нас? И кой ще е отговорен?

- Всяко насилие не се отразява добре. Нашите деца се къпят в едно море от информация, което обаче е различно от морето от знание. Информацията се добива пасивно, т.е. - получаваш я, искаш или не, докато знанието е въпрос на активна работа. Наше задължение е да научим децата си да се стремят към знание, за което да положат усилия. Наше задължение е да ги научим на любов, а не на омраза, на почит към родителите и възрастните. В тази връзка напоследък все по-често се замислям за често срещаните у нас „семейни войни“ на бивши съпрузи, в които единият /за съжаление по-често майката/ учи детето си на ОМРАЗА към другия. Ето от такива деца, отрасли в несигурност, в безлюбие, без опората и на двамата си родители, се оформят насилници и агресивници. И отговорността за това е наша – на възрастните. Ние често казваме, че децата са нашето бъдеще. Е, нека бъдем отговорни към НАШЕТО БЪДЕЩЕ!

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.