Залезли политици ще се опитат да грабнат някаква власт в 265-те общини на страната
Вотът за кметове и общински съветници е примамлив за политическите сили с това, че дори и съвсем мънички формации имат шанса да грабнат някаква власт в 265-те общини на страната. Това е достатъчно, за да активира всякакви хора с политически амбиции. И за изборите изплуват партии, за които не сме чували отдавна.
Първоначалната регистрация за вота, която се прави в Централната избирателна комисия (ЦИК), приключи на 13 септември. Сред участниците в изборното състезание е партия "Евророма". Тя беше създадена преди 25 години с мотива, че ще представлява ромското малцинство. Прочу се обаче с това, че основателят ѝ - бившият депутат от "Българска евролевица" Цветелин Кънчев, влезе в затвора през 2001 г. за изнудване и побой, но излезе през 2005 г., помилван от тогавашния вицепрезидент Ангел Марин въпреки отрицателното становище на ресорната помощна комисия в президентството. През 2020 г. той отново се появи в новините, след като съдът окончателно потвърди, че държавата ще му отнеме имущество за 1 милион лева. В миналото "Евророма" нееднократно е участвала в избори като част от коалиции, създадени около БСП - например, влиза в "БСП лява България" за парламентарните избори през 2014 г. За последен път партията се регистрира за избори през 2019 г. - отново за местен вот, както сега.
Завръща се на политическата сцена и партия "Воля", създадена от варненския бизнесмен Веселин Марешки. Тя участва в избори за последно през 2021 г., когато лидерът ѝ се кандидатира за президент и получи едва 10 536 гласа. А в четирите години преди този вот "Воля" беше парламентарно представена партия и подкрепяше кабинета "Борисов 3". Популярността ѝ обаче падна също толкова внезапно, колкото и се породи. Това накара Марешки да се се оттегли като лидер на партията през 2022 г. Мястото му беше заето от общинския съветник във Варна Николай Почеканов, който оглавява "Воля" и досега. Самият Марешки, срещу когото още се води дело, се пробва като независим кандидат за депутат на последните избори през април т.г., но получи само 638 гласа. Засега остава неизвестно дали ще се опита да се завърне чрез партията, която някога учреди.
Във вота ще се включи и "Движение Гергьовден", основано от издателя и политик Любен Дилов. Сега той се титулува "почетен председател" на партията, вече оглавявана от икономиста Драгомир Стефанов. Самият Дилов е депутат от ГЕРБ - при това в последните 5 парламента. "Гергьовден" се включи в избори за последно през 2021 г. - частичен вот за редица кметства и общини. Изглежда партията е решила и сега да пробва късмета си на местно ниво.
Регистрира се и "Национално движение за права и свободи" (НДПС) на Гюнер Тахир. Той е един от немалкото високопоставени дейци на ДПС, отцепили се от движението в опит за самостоятелна политическа кариера, отвъд опеката на Ахмед Доган. Тахир основа НДПС в края на 90-те години, но никога не постигна особен успех. Сред участниците в избори се появи последно през 2019 г. на тогавашния местен вот.
От небитието изникна и партията "Българска прогресивна линия". Тя се оглавява от Красимир Янков - някога висш кадър на БСП и конкурент на лидера ѝ Корнелия Нинова за председателския пост в партията. В края на 2020 г. той се отцепи заедно с половин дузина други соцдепутати. През 2021 г. "Българска прогресивна линия" се включи в коалицията "Ляв съюз за чиста и свята република", която беше избрала за свое лице бившия премиер Жан Виденов, но получи само 10 309 гласа. Още по-слабо беше представянето на партията на Янков на последното ѝ изборно участие през ноември 2021 г., когато доверие ѝ гласуваха едва 1498 души.
Сред участниците се мярка и партия "Бъдеще за родината". Тя е създадена още през 2007 г., но няма следа досега да е регистрирана за избори.
ПЪРВО УЧАСТИЕ, ВТОРИ ДУБЪЛ
За изборите се регистрира партията "Ние идваме", която стъпи върху едноименното сдружение, основано от Николай Хаджигенов и Арман Бабикян. Двамата са бивши депутати от коалицията ИБГНИ, участвала в двата кратки парламента през 2021 г. Председател на партията обаче е Мария Капон - бившият лидер на "Единна народна партия" (ЕНП), която също беше депутат от ИБГНИ.
През 2022 г. "Ние идваме" използва регистрацията на ЕНП, за да се включи в парламентарния вот през октомври с.г., но после внезапно се отказа от участие. Така се оказа, че ЕНП ще присъства в бюлетината, но без да е регистрирала листи с кандидат-депутати. Това принуди ЦИК да вземе безпрецедентно решение - да прескочи №21 в бюлетината, който ЕНП получи при жребия.
НОВАЦИ С АМБИЦИИ
На изборите ще се явят и партии, които са учредени буквално преди месец-два. Например, партия "Величие", регистрирана от съда на 25 юли т.г. Публикация на "Капитал" свърза новата формация с варненския бизнесмен Ивелин Михайлов, собственик на "Исторически парк".
На 18 август - преди по-малко от месец, съдът узакони партията "Движение за просперитет на Перник", водено от адвокатката Сирма Томова. Това е политическата сила, която ще издигне за нов мандат настоящия кмет на града Станислав Владимиров. Той спечели предните избори през 2019 г. като кандидат на БСП, но след тежък конфликт с "Позитано" 20 напусна партията и се ориентира към самостоятелна кариера.
Другите новаци, регистрирани за вота, са партиите "Спаси София" на столичния общински съветник Борис Бонев, "Български глась" на бившия депутат от ИТН Георги Захаринин Попов и "Развитие за Септември и региона" на кмета на Ветрен Радослав Лютаков.
