„Мафии и задкулисие се тушират с борба, писане, говорене, просвещаване, смелост, визия за развитие, четене, търсене на модели, ценностна система, убеждаване. Даром не става.
В историята на подобни клептократични и безрезултатни управления винаги някой проговаря.
Трябва да знаем подставените лица, политиците, кметовете, висши държавни чиновници, общински съветници, прокурори и съдии, които са натрупали несметни богатства от публичните си служби.“

-    Има ли социология, която да засече точните електорални нагласи в разломеното ни общество две седмици преди Европейските избори, д-р Методиев?

-    Точните няма как да засече. Простата причина е, че у нас има много купен вот, криптовот, контролиран, ударно изработване на невалидни бюлетини, разносвачи на чували и различни други несвойствени за един нормален изборен процес дейности. Може да добавим и финансовите зависимости на някои социолози. Всичко изброено изкривява възможността за прецизирани социологически данни и оставя възможността само за недорендосана конструкция на моментните социални настроения.

-    Рехавият процент преднина на БСП няма ли да окаже пагубно влияние върху хъса на ливицата, да я „приспи“, така да се каже?

-    Както казах, всичко е далеч от прецизност. Няма защо да се успокояват – на финала може да се окаже, че „машината на зависимостите“ на паралелната държава взема връх над всичко останало. Не е тайна, че разполагат и с проксита /хората на Георги Първанов, поддръжници на Ваня Григорова и т.н./, които са наясно с изхода на своето участие, но действат деструктивно, конкретно спрямо БСП, и реално подкрепят статуквото. Не бива да се забравя, че вътре в БСП има групировка, чиято мечта /или задача/ е коалиция с ГЕРБ, поради което предпочита да саботира изборите. А може да се окаже, че процентите на преднината на БСП са много повече – не 1,2, а 3-4. Хипотезите са много и аз при тази картина не бих си позволявал да се „приспивам“ и за пет минути. Трябва здрава работа и концентрация върху технологията на изборите - наблюдатели /включително от чужбина/, сигнали до медиите, обучение на участниците, за да може да се минимизират негативните усилия за изкривяване на вота.

-    Перманентните скандали, пресата на чуждите медии и безбройните гейтове с къщи, тераси и асансьори, ако сега не събудят обществото, то какво още би трябвало да се случи, за да разбере, че живее на дъното, почти по Горки?

-    Границата на нормалността, на приемливостта, на толерантността у нас, отдавна е премината. Сега вероятно преминаваме през нещо друго. Аз не бих сложил всички очаквания на обществото, защото то е многопластово, а у нас стабилно и достатъчно силно гражданско общество не се изгради. Отделно, емиграционните вълни го изтощиха откъм кръвни телца – тоест, трябва да обърнем нещата и да се търси ролята на лидера, на елита, който да покаже посоката, да даде пример, да ръководи, да налага силово определени модели. Иначе няма измъкване.

-    Фасадни или реални са противоборствата между партиите и не е ли акцентът върху това, което се случва тук, където е хаосът, а не там – в Европа?

-    Акцентът, ако имате предвид темите в кампанията, определено е вътрешен. Опитите да се вкараме в големия разговор за Европа за радост не успяха, защото това щеше да е смокинов лист за срамотиите на партиите на статуквото. Темите са вътрешни, защото без решението на тежките, вътрешни проблеми, не може дори да си помислим да сме част от Европа, в един метафоричен смисъл. Иначе сме част само „метаморфично“ или както там е модерно да се казва напоследък.

-    „Ако Порожанов се прежали и проговори, трябва да се преформатира отново  цялата държава“- са думи на човек от специалните служби. Дали няма да важат, ако се извадят на светло офшорните сметки на политиците?

-    Нямам идея кой как ще проговори. В историята на подобни клептократични и безрезултатни управления винаги някой проговаря. Дали ще е той - трябва да гадая. Който е да е, обществото все ще е на плюс откъм прозрачност. Колкото до офшорните сметки, явно времето им е дошло. Има подходящ контекст, има очакване и трябва да знаем поставените лица, политиците, кметовете, висши държавни чиновници, общински съветници, прокурори и съдии, които са натрупали несметни богатства от публичните си служби. Мащабът на разкритията от последните месеци, за които всички казват, че е само леко повдигане на завесата, е толкова голям, че преформатирането за мен е задължително. Това нещо трябва да се разкове.

-    „Правителството се влачи по корем, а конструкцията се разпада“, казвате в едно интервю. И тъй като няма вечна власт, съзирате ли в тази агония и добри моменти?

-    Добрият момент на всяка агония е, че приближава развръзката. Въпросът е, агонията да не продължава прекалено дълго, защото и земното ни време е лимитирано и остаряваме с всеки изминал момент. Кой ще отговаря за тези 10 години, през които България е най-бедната, умираща, бягаща, несвободна, корумпирана, криминализирана, квазисъдебна, маргинализирана държава в Европейския съюз? Субектът на отговорността е добра тема за началото на края.

-    Само масовото гласуване ли е инструментът, който може да потопи контролирания вот и останалите спекулации на управляващите и наистина ли 3 милиона гласа е цената за бъдещето на България?

-    Избирателната активност е ключов политически въпрос в момента. Контролираните гласове са краен брой – колкото повече хора гласуват, толкова повече се изправя изкривяването. Колкото повече хора излизат да гласуват, толкова по-добре за държавата, за тях самите и дори за тези, които са контролирани. Един „чист“ глас потапя един „мръсен“. Всеки човек, който свободно отива да гласува за когото иска убива един контролиран вот – смазва го, изтрива го. Така върши и няколко неща - решава съдбата на държавата, на децата си, спасява едни човек, който не може да изрази себе си, защото е зависим в работата, заради близките си и т. н. Тоест, прави добро. У нас открай време се знае, че като правиш добро Господ ти връща, тоест, трябва да е ясно, че гласуването в днешна България има не само прагматично-гражданска, но и морална страна.

-    Когато държавата е хлопнала кепенци, нещата се случват през медиите, но това не може да продължава вечно. Докога  всъщност ще е така?

-    Докато се сменят хората по върховете на властта и се задвижат по нов начин институциите. Като има отговорност, отчетност и  върховенство на закона, чак тогава ще се излезе на чиста писта за развитие.

-    Да се говори за Европа, когато тук е пълен хаос, е лицемерна подмяна на дневния ред. Само "Демократична България" и донякъде БСП ли го разбират?

-    Само те дават ярък отпор на статуквото в тази кампания, както и две, три по-малки формации. Дневният ред вече трудно ще се подменя, защото се видя, че царят е много гол. Въпросът ви е много интересен от гледна точка на това, че проблемите на страната днес не са идеологически - леви и десни
/или цветови/, а фундаментални и ценностни. Изтриването от политиката на Бай Ганьо, който символизира келепира, ориенталското, мръсотията, разложеното самодоволство и налагането на образа на Алеко, който говори за прогреса, за Европа и света, за друг морал, поведение и култура, днес е важната задача и основна разделителна линия.

-    Стратегическият съвет при Президента, в който участвате, трупа визии и стратагии за бъдещо управление, но кой ще управлява тази държава след 20-30 години не е без значение. Как ще се тушира мафията и задкулисието, които обезсмислят и най-перфектните стратегии, д-р Методиев?

-    Мафии и задкулисие се тушират с борба, писане, говорене, просвещаване, смелост, визия за развитие, четене, търсене на модели, ценностна система, убеждаване. Даром не става. Разбира се, не бива да изключваме и ролята на случайността. Онзи ден започнах да чета книгата „Пиянското ходене“ на Ленърд Млъдиноу, който е известен физик и говори за математическата формула, наречена „пиянско ходене“, която се прилага в живота на всеки един от нас. Случайността в политиката, икономиката, спорта, ние я наричаме късмет. Каквото е писано за българското общество, ще се случи. Важното е да се работи в правилната посока.

 

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.