С около 1 процентен пункт ще се увеличат лихвите по ипотеките в следващите две години, прогнозираха банкери на финансов форум, организиран от "Моите пари".

До края на годината средната лихва по ипотечните кредити ще се повиши незначително до 2.7%, но догодина се очаква да достигне 3.5%. Повишението ще продължи и през 2025 г. до около 3.7%, посочи Екатерина Кирилова, директор "Банкиране на дребно" в Уникредит Булбанк. Кирилова уточни, че увеличението ще засегне само заемите с плаващи лихви. Все още българите обаче не желаели да сключват договори с фиксираните лихвени нива.

"Не мисля, че ще има проблем от предстоящото увеличение на лихвите по кредитите. Ние сме загрижени клиентите да не закъсват с вноските си, а и пазарът до момента показва, че понася повишенията - дори и да е имало лек отлив на клиенти, бързо беше наваксван", посочи Светослав Миланов, изп. директор на "Инвестбанк".

Откакто ЕЦБ предприе новата си политика на увеличение на лихвите преди година, статистиката на БНБ показва незначително повишение през последната година - до 0.1 процентен пункт, за средната лихва по новоотпуснатите ипотечни кредити, и под 1 процентен пункт за потребителските. През септември 2023 г. средният лихвен процент по новоотпуснатите ипотечни заеми за домакинства в лева е 2.61%, по данни на БНБ. При заемите за текущо потребление средната лихва към края на септмеври е 8.59%,

"Този ръст е толкова нисък, защото банките у нас поддържат висока ликвидност, а съотношението на депозити към кредити на българския банков пазар е едно от най-ниските в Европа. Освен това ние сме във валутен борд и БНБ няма монетарни инструменти, за да влияе на лихвите. Основен двигател за лихвите в страната е конкуренцията, най-вече между големите банки в България", каза Татяна Иванова, директор "Дигитализация" в ОББ.

Тя посочи, че засега по-осезаемо се покачват лихвите на фирмените клиенти, където средното ниво при заемите е около 3,8 на сто, а при депозитите - 1,4 на сто. 

България е един оазис в цяла Европа по отношение на лихвите, посочиха участниците във форума. И увериха, че няма опасност при влизането на страната ни в еврозоната автоматично да се повиши цената на заемите до нивата в еврозоната. В Германия и Италия например в момента лихвите по ипотеките са над 4% - почти с два процентни пункта над тези в България.

"При приемането на страната в еврозоната ние сме длъжни да запазим лихвите на същите нива отпреди влизането в еврозоната", посочи Кирилова от Уникредит Булбанк.

Банките се подготвят усилено за приемане на еврото от 2025 г., увериха участниците във форума. "Най-лесният начин да се обменят левовете с евро е хората да си депозират парите в банки", препоръча Татяна Иванова. Според нея най-голямото предизвикателство ще е физическата смяна на парите, защото става дума за банкноти и монети в обращения на стойност 27 млрд. лева и тонове метал. В Хърватия са преустроили цял стадион за тази цел, посочи Иванова.

Отчитаме двоен ръст на клиентите, които търсят алтернативни инструменти за спестяванията си като различни инвестиционни планове, допълнително пенсионно осигуряване, структурирани депозити, заявиха от Уникредит Булбанк. 

Този тренд лесно може да се обясни с нулевите лихви върху спестяванията, които големите банки у нас продължават да държат. Наред с това трите големи банки, сред които е и Уникредит Булбанк, преустановиха преди повече от година да поддържат стандартни депозити и преоформиха парите по тях в разплащателни сметки. Това означава, че не само спестителите не получават лихва, но всеки месец банката им удържа такса за управление на сметката.

"Не е нормално домакинствата да държат в банките 70 млрд. лв. при нулеви лихви. Трябва да се даде възможност граждани да може да купуват държавни ценни книжа", коментира Камен Колчев, председател на СД на Елана холдинг. "Ако държавата започне да емитира ДЦК за граждани, ще обере голямата ликвидност от банките и ще балансира лихвените нива. Това ще бъде по-полезно и за фиска", смята Колчев. Той уточни, че и в момента може да български граждани да купуват ДЦК, но само в големи обеми, защото ако са малки, тарифите на инвестиционните посредници изяждат цялата доходност.

 Държавата плаща приблизително 5% лихва по ДЦК. На практика домакинствата се финансират по-евтино от държавата, защото получават ипотечен заем при 2.6-2.7% лихва, посочи Камен Колев.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.