През 1997 г. имаше обществена енергия и обществен кредит за операция ЧИСТИ РЪЦЕ. Опитах, направих всичко възможно. Главният прокурор беше адвокат на мафията.  На софра решаваше кой да бъде окръжен прокурор. В Кърджали, примерно. Заедно с Роко. Бандитите кадруваха. Като сега, пише бившият министър на МВР Богомил Бонев, разкривайки на профила си във Фейсбук факти и обстоятелства от времето, когато оглавява силовото ведомство.

И продължава:

СДС правеше избори, разчитайки на мафията.
Костов забрани със закон да наблюдаваме приватизацията. 
Било полицейщина.
Съжалявам още веднъж! Не успях...
Направихме много неща за по-модерни технологии в криминалистиката. Като ДНК лаборатория и база данни, и Автоматизирана дактилоскопна система; Нулева толерантност към престъпността, махане на просяците и миячите на стъкла по кръстовищата, Стратегията за отворения прозорец... 
Къде по-успешно, къде не толкова. 
В последно време тези понятия се преоткриват от някои с къса памет и недостатъчно образование.
И за журналистите важи. 
Спряхме рекета - този бич за дребния бизнес. И не само. Започнахме с най-простото:
Махнахме маркерите на рекетьорите по търговските обекти и им разрушихме картата на "бизнеса". Всичко изброено е през яростната ирония и съпротива на медиите. 
Медиите не ни помагаха срещу мутрите. 
Същото правят и сега. Помагат на същите тези мутри, но те вече са на власт.
Но ние продължихме.
Първа стъпка: Кой знае защо наречена "Комар".
Свалихме мутрите от крадените скъпи коли.
И им завряхме носа в прахта, защото се бяха взели за държава. Прокуратурата им върна колите, които бяха крадени, защото не сме ги съхранявали добре. За удоволствие на журналистките, любовници на мутрите. Които сега по Нова и БТВ се правят на разследващи.
Но никой вече не смееше да се появи с кортеж от скъпи коли и да наглее на улицата.
Все пак в нещо успяхме.
Успяхме да махнем визите. И това беше работа на МВР.
Решението беше взето от вътрешните министри в ЕС.
Благодарение на конкретни резултати.
Сега виждам, че гласовити търтеи от външно министерство, които тогава даже не знаеха какво се прави за визите, си приписват заслуги.
Като Тафров, например. 
Надка го направи преди това, написвайки в книга, че била с бяла риза. Като Шибил преди разстрел. Така ги склонила.
Такава обида за стотиците служители на МВР, които свършиха работа...!
Българските "дипломати" в Брюксел пращаха бус за кремвирши до Люксембург всяка седмица. И после се редяха на опашка. 
За по-евтино. Нещастници!
Това беше участието им в преговорите за визите.
Омерзен съм от гласовитите "дипломати", но призовавам десномислещи, които участваха активно тогава, да се включат. 
Владо Шопов от "Редута", няма да те тагвам, но е обидно да си мълчиш заради Тафров. 
Взех те от висшето училище в Лондон и те направих представител на МВР в Брюксел.
Надя Димитрова - съпруга на Константин Димитров, доскорошен посланик в Лондон, която беше шеф на международния отдел на МВР - тя има огромен принос.
Просто трябваше да я слушам, защото съветите ѝ бяха безценни.
Това са ценните хора за визите, а не Тафровци, Надки и пр.
И, разбира се, всички останали, които изпълниха онези 56 критерия по Будапещенския процес, благодарение на които паднаха визите. 
Няма да позволя мърди от външно да си приписват заслуги! 
Нямат никакви. Напротив!

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.