„Няма нов политически играч.Традиционно новите политически играчи мотивират по-силно хората да излязат да гласуват. При такава ниска избирателна активност от изключително значение е доколко партиите ще успеят да мобилизират твърдите ядра. Това е битка на твърдите партийни ядра. Когато имаш ниска избирателна активност, тежестта на феномените: купен вот, корпоративен и административен натиск, се вдига рязко."

Димитър Ганев е доктор по политология и политически коментатор, автор на десетки статии и книгата „Пътят към Конституцията“, която излезе от печат миналата година. Роден е във Варна през 1986 година. Завършва политология в СУ „Св. Климент Охридски“, има магистърска степен по „Политически мениджмънт“. Работил е в „Галъп интернешънъл, а по-късно и в института „Иван Хаджийски“. През 2016 г. основава изследователски център „Тренд“.

-    След вчерашното „геройско“ напускане на Парламента от ПП „Воля“, днес видяхме, че при втората регистрация шестима от хората на Марешки се регистрираха и кворумът бе спасен, дори разбрахме по думите му, че ще има сделка с ГЕРБ, от която ще бъде доволен българския народ. Като игнорираме цинизма в тези думи, освен институционална, има ли вече и парламентарна криза?

-    Не бих нарекъл все още това, което се случва, парламентарна криза. По-скоро се намираме в предизборна ситуация, в която подобен тип действия, които привличат медиен интерес, ще се срещат все по-често в работата на народното събрание през следващите два и половина месеца. Именно в контекста на тази ситуация трябва да разглеждаме и напускането на парламента от страна на БСП, както и тези маньоври от страна на ПП „Воля“. Тя е в трудно положение, предвид социологическите нагласи от почти всички агенции, които ясно сочат, че “Воля“ е с минимални шансове за някакво представителство в европейския парламент. Наистина трябва да има някакъв сериозен обрат за тази партия, за да се получи подобно представителство. Така че тези маневри и по-резки хард-маньоври са напълно очаквани. 

-    И понеже са сред злободневката на деня, кой е сред най-силните мотиви на Марешки за тази игра: помпане на електорат, зависимост от други партии, предстоящото гласуване на закона за горивата, зависимост от институции или банална суета?

-    Бих гласувал за отговор "предизборна кампания".

-    Може ли да се смята, че дежурният заподозрян – ДПС, е в основата на интригата заради отмяната на праговете на преференциите /които пък днес и те гласуваха/, заради отхвърленото опрощаване на мюфтийските милиони или за това, че членовете на ЦИК не бяха съгласувани между партиите? Има ли намеса на партията на Доган в тази игра?

-    ДПС показва много ясно по този начин колко висока е цената на тази формация и присъствието и в народното събрание. Защото ДПС ясно си дава сметка,че ако те предприемат по-резки действия, това може силно да застраши парламентарната работа, което ще бъде пасив за управляващото мнозинство. Именно заради това ДПС показва колко е висока цената й, срещу което, разбира се, ние не можем да смятаме, че това е безрезервно. 

-    Ако като социолог трябва да отговорите в анкета на въпроса: "Кой управлява у нас?“, какъв би бил вашият отговор?

-    ГЕРБ и ОП. Всяка друга ад хок договорка е конюнктурна на този етап.

-    Във Ваше интервю наскоро казвате да се готвим за големи изненади на евровота и че това няма да е битка на послания, а на изборни технологии. Кое ви дава основание да мислите така и дали трите почивни дни няма да бъдат една от причините за големите изненади?

-    Основното, което ме кара да мисля, че ще сме свидетели на изненади, се нарича "избирателна активност". Само ще припомня справка от 2014 г., когато действителните гласове за евровота бяха 2 200 000. 2009 година имахме 2 500 000 гласа. Нямам основания да смятам, че активността ще е по-висока от тази през 2014 година. Смятам, че ще бъде и по-ниска. Няма да се учудя, ако падне и под два милиона, което е наистина фрапиращо. За това способстват няколко фактора. Първо, че няма нов играч. Традиционно новите политически играчи мотивират част от негласуващите да излязат да гласуват. Второ, почивните дни, както вие казахте, са огромен фактор. При такава ниска избирателна активност от изключително значение е - доколко партиите ще успеят да мобилизират твърдите ядра. Това е битка на твърдите партийни ядра. В този смисъл, от огромно значение е каква е жизнеността на организационните структури и, разбира се, факторите: купуване на гласове, административен контрол и натиск. Когато имаш много ниска избирателна активност, тежестта на тези фактори се вдига рязко. Затова казвам, че вота няма да бъде толкова битка на послания, колкото на технологии. И понеже всички социологически проучвания /без изключение/, и на изследователски център „Тренд“ сочат, че деклариращите, че ще излязат да гласуват са над 3 милиона, никой не може да каже при 2 милиона активност какъв би бил крайният резултат.

-    С излизането си от Парламента, левицата ще спечели или ще загуби?

-    Левицата прави това нещо за втори или за трети път в рамките на това Народно събрание. Тези й актове действително носят някакъв политически капитал, от гледна точка на това, че заплашиха с излизане заради острото поведение на Димитър Главчев и ГЕРБ дадоха назад. Същата беше ситуацията и сега, Корнелия Нинова заплаши, че ако управляващите пресекат червената линия, те ще излязат и ГЕРБ дадоха заден. Грешката на червените беше, че те не се върнаха в пленарна зала като победители и да кажат: "Ето, ние сме силни, ние задаваме дневния ред, ние спираме откровените глупости, които управляващите правят. БСП не го направи и сбърка. От тук нататък те губят един много важен ресурс - този на парламентарната трибуна и парламентарната битка и остават единствено с ресурс медиите. Тук основен е въпросът: Кога ще се върнат отново в зала? Когато и да се върнат, те ще го направят по-скоро като пораженци, отколкото като победители, както можеха да се върнат преди няколко седмици.

-    Но може и да не се върнат изобщо?!

-    Разбира се, но това е по-малко вероятно. След Европейските избори ми се струва, напълно ясно е, че ще се върнат.

-    Смятате ли, че оглавяването на червената листа от Сергей Станишев ще отблъсне членове и много от симпатизантите на партията, както се чуват подобни декларации?

-    Вероятността Сергей Станишев да е водач ми се вижда по-малко вероятен сценарий, защото конфликтът между ръководството на БСП и Станишев е ясен и той е напълно идеологически, но тук интересно е, че вътрешнопартийната опозиция на Корнелия Нинова вероятно ще намери общ знаменател, който ще се казва Сергей Станишев. И в рамките на изборния ден, аз няма да се учудя, ако има сериозна мобилизация от вътрешнопартийната опозиция и структурите, които те контролират, да гласуват преференциално за Сергей Станишев. Ако БСП хипотетично има половин милион гласа, за да влезе в преференциално състезание, на Станишев му трябват 25 000 гласа, а това е възможно да се направи и да го изтласка напред в листата. Там тепърва ни очакват интересни моменти.

-    Председателят на ЕНП Джоузеф Дол в писмо до десните партии в България призова към обединение за евровота. Има ли тук притеснение за загуба от признатата най-голяма дясна партия ГЕРБ?

-    Не, по-скоро тук се цели максимизиране на представителите в ЕНП, като тук единия кръг е около "Демократична България", а другият е СДС да подкрепи листата на ГЕРБ.

-    Два месеца преди изборите, какво сочат данните на вашия център „Тренд“ за изборните резултати на партиите?

-    Минимална преднина на ГЕРБ пред БСП, три сигурни участника в Парламента - ГЕРБ, БСП и ДПС. За разделени ОП ще бъде почти невъзможно да влязат в ЕП. Листата с Ангел Джамбазки ще събере вероятно най-много гласове. За „Демократична България“ ще бъде невероятно предизвикателство да събере нужните гласове, но не и невъзможно.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.