"Върнахме се в началото на Милениума, когато се появи НДСВ. Преговорите за коалиционно управление влизат на фона на високи очаквания, каквито се произвеждат обикновено по време на кампания, в която по принцип има много обещания. Заедно с това има ниски критерии, наследени от предходното правителство - и по отношение на правене на политики, и по отношение на начин на вземане на решения. Не е трудно бъдещите кандидати за власт да адресират тези ниски критерии и да управляват естетическите впечатления, т.е. да направят добри впечатления".
Този коментар направи пред БНР политологът Страхил Делийски.
По думите му заявките за прозрачно провеждане на преговорите със сигурност работят в контекста на наследството от Бойко Борисов, но е друг въпросът дали това е ефективно.
Според политолога "офертата" на Кирил Петков и Асен Василев е просто да се спрат кражбите:
"Пътят е ясен, няма да пипаме данъци, единствено ще спрем кражбите и ще плеснем с ръце и ще се прегърнем. Върнахме се в началото на Милениума - с появата на НДСВ, когато смисълът на политическото беше някакви добре подготвени мениджъри да управляват някакви процеси, които е ясно на всички докъде ще доведат. Подобен тип прагматична оферта би могла в краткосрочен план да свърши работата по формиране на изпълнителна власт".
Страхил Делийски обобщи, че това, което наблюдаваме, е заменяне на политиката с мениджърството:
"Това го играхме при НДСВ, но не само ние, целият свят го игра това. Проблемът е защо отново решаваме да го играем, след като голямата криза от 2008-а тотално промени това разбиране и политиката отново стана политика. В глобален мащаб има реполитизация на политиката, но ние имаме интелектуален мързел".
Делийски подчерта, че има хроничен дефицит на българската политическа система в нейната представителна част:
"Има свръх представителство на интересите на едно икономическо малцинство и почти никакво представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство. По силата на тази диспропорция ще виждаме лесно формиране на кабинети и ще имаме все по-натрапчивото усещане у много хора, че когото и да изберем, ще бъде едно и също. Затова избирателната активност пада и хората се хвърлят все на появилия се нов".
