Невъзможно е мнозинство, защото липсва здрава основа. В обществото вървят процеси на преструктуриране. Около темата за войната в Украйна се създадоха нови разделителни линии, които са далеч от тези на русофили и русофоби. Около 60% от гражданите няма да участват в изборите, защото не виждат представителство. Българската социология е пълна с грешки и това го видяхме на предните избори. Темата, която вълнува много повече хората, е ценностна и е свързана с начина, по който те искат да живеят. Хората няма да гласуват за партии с малък шанс за победа, като могат да го направят за по-големите. Ако липсва оценка за проблемите, няма обща формула за управление. Ние живеем в парламентарна криза, а изборите са необходимия катализатор, който ще накара политиците да отговорят на обществените очаквания. 

Отново за изборите и колко поредни ще правим, докато има стабилно управление. За демотивацията да участваме в този процес, за липсата на политическа представителност, за невъзможността да  има мнозинство без спойка в основата от ценности и оценка на проблемите – за всичко това един разговор с политолога и преподавател по политически науки – Христо Панчугов.

Христо Панчугов пред LIBERTA.BG...

-    Господин Панчугов, две седмици преди края на изборната кампания, наблюдавайки обстановката в страната, как мислите, ще се осъществи ли бленуваното мнозинство от 121 депутата, което мнозина жадуват и мнозина социолози казват, че е невъзможно?

-    Към този момент, изглежда като да е невъзможно, тъй като никой не отговаря на първостепенния въпрос и това е: защо се сформира това мнозинство? До сега, основните претенденти за влизане в следващия парламент, са оставили въпроса как ще управляват и с кого, за след изборите. В този смисъл, мнозинство от 121 депутата ще има, но големият въпрос е коя ще е основата? И тъй като към този момент нищо не се е променило спрямо ситуацията преди няколко месеца и падането на предното правителство, много малко вероятно е да има стабилна основа за следващо мнозинство.

-    С малко изключения наблюдаваме, че електоралното присъствие сред кандидат-депутатите е твърде рехаво, като се знае, че изборната умора и недоверие са сред причините. Означава ли това, че ще  имаме в бъдеще все по-фрагментирани парламенти и вечни  коалиционни управления?

-    Не, тъй като в момента ситуацията е такава, поради обективни процеси на разделение, всъщност - преструктуриране на части в самото общество. А това, което в краткосрочен план вероятно ще се случи, е доста фрагментирани и доста нестабилни парламенти. А това неизбежно ще доведе до отпадането от политическия процес на всички тези формации, които не могат да спечелят доверието на достатъчно български граждани, което пък ще доведе до консолидация на политическите формации, или нов тип представителство на база новите отношения в българското общество. В този смисъл, в дългосрочен план, силно вероятно е този процес, който в момента се катализира заради честотата на изборите и напрежението около политическата ситуация, да доведе до стабилизация, тъй като гражданите ще намерят сили да се самоорганизират и излъчат представителство, щом политиците са неспособни да го направят.

-    Казвате, че процеси на преструктуриране вървят в обществото. Какво точно визирате?

-    Класическите разделения, които до сега функционираха, бяха пронизани от обективни геополитически причини. Виждаме в момента, че около темата за войната в Украйна се създадоха нови разделителни линии, които са далеч отвъд разделителната линия "русофили-русофоби". Очевидно тук има няколко различни групи, които имат особено отношение към тази война, не само заради любов към Руската федерация, но и заради тяхното участие в корупционните процеси. Заради това, че се намират откъм грешната страна. И заради това, че има някакви неща, които не харесват в т.нар. „Запад“. Това са групи, които събират едно общо недоволство към този момент с „Възраждане“, но това не означава, че те имат общи неща и могат да бъдат представлявани от тази политическа формация. А това може да се отнесе и към другата страна на разделението "русофили-русофоби", а там също има нови разделителни линии, които са не само идеологически, те са и качество на живот. Всичко това вече няма как да бъде замитано под килима, както беше до сега с призива „нека да изчистим ГЕРБ от управлението“. Трябва да бъдат намерени нови форми на представителство и те очевидно в момента тръгват да се преструктурират, най-вече заради това, че около 60% от българските граждани няма да участват в изборите - т.е., те не виждат представителство до тук и търсят представителство отвъд това разделение анти и про ГЕРБ. В краткосрочен план това, разбира се, ще е по-сложно, поради което ще видим и поредица от политически кризи.

- Успяват ли да напипат в предизборната кампания мераклиите за парламента съществените проблеми на българските граждани, за да ги мотивират да гласуват?

  Всъщност, темата за газа, за електричеството, за кризата и как живеем, е произнесена отдавна от политическата класа. Тя беше създадена умишлено, за да се използват страховете на българския народ. Сега се използва в предизборната кампания, като голяма заслуга за това има служебното правителство и лично президентът. Мисля, че темата, която вълнува много повече гражданите, е друга, а тя е ценностна и е свързана с начина, по който българите искат да живеят. Темите за пенсиите, за цената на газа, за това - ще има ли електроенергия - са второстепенни за голяма част от българските граждани, въпреки че това са основните послания на формациите. И по тази причина виждаме толкова ниска избирателна активност. А политическите формации използват тези теми, тъй като са най-видими и най-лесно могат  да бъдат рамкирани като истинските проблеми на хората, за да рамкират едно малко ядро. Големият разказ за тези, които не намират свое представителство в момента, отсъства от българската политика. И в този смисъл не виждам причина хората да гласуват за тези с малък шанс за победа, като могат да го направят за по-големи формации. 

-    Само дето някои няма да се съгласят в Вашето твърдение, че ценностите са по-важни от това - колко е заплатата, или пенсията им и дали могат да им осигурят достоен живот?

-    Вижте, 70% от българите смятат, че държавата трябва да им осигури добър живот. Това е по изследване на агенция Тренд. 70% мислят, че държавата трябва да им решава проблемите. Идеята, че с магическа пръчка могат да се решат проблемите им, е важна за една малка част от хората, но те не са основополагащите в момента в българското общество. Текат обективни процеси на пренареждане. Все повече хора се убеждават, че държавата не може да им реши проблемите. Големият дебат, който е свързан с цената на газа, е дали да започнат преговори с една компания, която беше ясна от самото начало, се разрази в лицето на това служебно правителство. Няма как ние да се правим, че големите ценностни въпроси не са важни за цената на газа и живота на гражданите – това става все по-очевидно за голяма част от българите.

-     Възможна ли е колаборация между лагера на статуквото и този на промяната и под каква форма ще бъде замаскирано оправданието пред електората, ако се случи?

-    Не е възможно, защото няма как да бъде намерено оправдание за оня разказ, за който стана дума по-горе. И този разказ не е илюзорен. Иска се оценка на света. Когато липсва оценка за проблемите, няма как да бъде търсена обща формула за управление. Очевидно това разминаване стана все повече в последните месеци. Това не беше разказ дали БСП като участник в управлението е част от статуквото, или от промяната, а едни обективни факти – Русия е агресор и на това трябва да се сложи край. А БСП се правеха, че такъв проблем няма. Това е ценностно разминаване. Същото може да се каже за съдебната система, за ГЕРБ и ДБ, както и за начина, по който функционира държавата. Как се обединяват тези разкази? Как излизат формациите и казват, че споделят общи решения? Няма как да се търси сглобка и да се обясни на българските граждани, затова е обречено на провал.

-    Оттам пътят към парламентарната криза и кратък, нали?

-    Парламентарна, да. Ние живеем в парламентарна криза, хубавото е, че има решение и за нея. И това са избори, които са необходимия катализатор, който да накара политиците да отговорят на обществените очаквания. Този тип катализатор е по-силен от всяка друга възможност, която ние можем да си измисляме, като например - под формата на референдум да питаме гражданите дали искат президентска република, каквато малоумна идея родиха ИТН.

.
 

 

 

.

.

.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.