И досега не е известно колко корупционни престъпления на висши държавни служители е разкрила КПКОНПИ за времето на съществуването си, казва юристът
Борбата с корупцията се превърна в тема номер едно от няколко години в България, но така и до днес някакви ясни и обнадеждаващи резултати няма. Това потвърждават и експертите.
Сериозен обрат и промяна в картината на борбата с властовата корупция няма да се случи. Това мнение изрази пред БНР Андрей Янкулов, старши правен съветник в Антикорупционния фонд, бивш прокурор и настоящ адвокат. По думите му това не може да стане "без сериозна промяна в прокуратурата и без сериозна концепция за промяна и реформа на системата на наказателното правосъдие в България".
Това, че се създава нова агенция, която да инкорпорира дейностите по разкриване на корупционни престъпления на висши държавни служители, само по себе си няма как да доведе до драстична промяна в борбата с корупцията по високите етажи на властта, коментира Янкулов.
Той допълни, че и досега не е известно колко корупционни престъпления на висши държавни служители е разкрила КПКОНПИ за времето на съществуването си.
"Няма яснота какво е вършила тази комисия."
Андрей Янкулов отправи и критики за липса на анализ какво се е случило след предишната реформа на антикорупционното законодателство и добави, че се пристъпва към поредната реформа без такъв анализ.
У нас дейността по разследване на престъпления е така заложена, че разследващите органи имат малко значение на фона на подобни органи в други държави, където те са с по-голяма автономност, поясни още той.
Какво ще се случва след редуцирането на правомощията на главния прокурор и какво ще се случва с йерархичните връзки, не става ясно нито от самия проект за промени, нито от политическото говорене по темата, заяви експертът. Той не е убеден, че има "ясна визия за прокуратурата и бъдещото ѝ управление".
Един от най-големите проблеми в наказателното правосъдие е липсата на възможност за външен контрол как прокуратурата си върши работата, посочи Янкулов.
"Подходът би трябвало да бъде всеобхватен, а не парче по парче", смята той.
"Всъщност ние хващаме тук едно нещо, там едно нещо, промените са в голяма степен ситуативни. Ако за едно нещо се постигне мнозинство, то се случва. Оттам се променя цялата картина какво можем да очакваме от въпросните поредни промени и поредна реформа."
