Капиталовата програма за общини и министерства се представя като нещо невиждано, но поражда купища въпроси
„Проявихме отговорност – с 69 депутати да правиш правителство е нещо нечувано, а още по-нечувано е с 64 да правиш правителство. С този анонс и с това поведение, още повече с опита да ни подкупват, че щели да сложат 2 млрд. в комисия в парламента, която да финансира общините, щели да ни дадат комисии. Искам да им напомня, че когато чегъртаха ГЕРБ, на ГЕРБ не дадоха нито една комисия, така че ние с другите партии можем да направим, така че да не получат нино една комисия, ако ще играем по този начин“.
Това изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от началото на май месец мина и замина в хаоса около преговорите за съставяне на правителство. То обаче е много ключово и интересно за голямата гордост на правителството в проектобюджет 2024 – рекордната инвестиционна програма за общините. От това изказване на Борисов става ясно, че още през май месец е било ясно намерението на „Продължаваме промяната“ да налее милиарди в проекти за ново строителство на общините и това е било използвано като повод за задкулисни договорки между партиите. Повод за подкупване по думите на Борисов.
Парите за общините се оказаха ябълка на раздора и при първоначалното представяне на проектобюджет 2024, когато и ГЕРБ, и ДПС казаха, че няма да го подкрепят. След партийните совалки във финансовото министерство и преработването на първия проект разминавания по бюджета между партиите, които подкрепят кабинета, вече няма. Всички са доволни. За общините е предвидена огромна капиталова програма – с максимален обем на финансиране от рекордните 4,6 млрд. лв. до 2026 г., а за да няма сърдити, максимално възможното финансиране за всички общини от дадена категория е еднакво. Към проектобюджета са приложени в две приложения списъци със стотици конкретни обекти, които ще се финансират на национално ниво и община по община и това се представя като върха на прозрачността.
Зад тази фасада на уникална по размера си и начина на управление публична инвестиционна програма се крият много проблеми. Държавата е на път да изсипе огромно финансиране за публични инвестиции без особена грижа за ефективността им, с разбирането, че всякакви милиарди за строителство са добре изхарчени милиарди. Този подход години наред бе критикуван при ГЕРБ, а сега се оказва повод за радост. Къде са тесните и неясни места на новата инвестиционна програма и защо всички си затварят очите за тях?
Кой и как подбира приоритетни инвестиции и съставят списъци
В новата инвестиционна програма за общините не се прави дори и опит видът на проектите, които ще се финансират, да се обвързва с някакви приоритети. В духа на децентрализацията се счита, че общините си знаят най-добре и ще предложат най-доброто. Самата държава не възнамерява изобщо да се меси и да класира общински проекти, стига те да разполагат с готовност за реализация – издадено разрешение за строеж или виза за проектиране. Единственото ограничение, което се поставя, е именно готовността за реализиране на проектите и спазване на максималния лимит за финансиране на съответната категория община – 50 млн. лв. за първа категория, 30 млн. за втора, 15 млн. лв. – за трета, и т.н. Иначе казано – ще се дадат много серизни средства за строителство без изисквания към общините извън възможността да усвоят парите.
Щеше да е хубаво на фона на тази свобода при съставянето на проектите общините да са имали време да си огледат приоритетите, да подготвят проекти навреме и т.н. Нищо подобно. От изказването на Борисов от май месец е ясно, че някои хора са знаели за задаващия се дъжд от пари, други – не. Някои ударно са седнали да вадят разрешения за строеж, други – не. При всички случаи начинът на събиране на проектите няма нищо общо с добре регламентирана процедура и може дори да се твърди, че случилото се върви по ръба на закона.
Събирането на проекти на общините, които да се приложат като списък към проектобюджета, тече трескаво във времето за преработване на първоначалния проект на МФ. Този процес съвпадна със сформирането на новите общински съвети и встъпването в длъжност на новите кметове. Както добре знаем, в някои общински съвети има огромни проблеми с мнозинствата, а един от тях – в столицата, изобщо не може да заработи. На този фон неслучайно никъде в изготвения проектозакон не се споменава за решения на общинските съвети, с които да се предложат съответните проекти. Проектобюджетът изисква само споразумение с кмета. Ясно е, че съществуващия в момента списък с проекти като приложение в бюджета не е съставян с намеса на общинските съвети. Твърде удобно. Иначе Столична община нямаше да има нито един проект в него.
Това еднолично посочване на проекти категорично не отговаря на правомощията на кметовете. Управлението на общинските финанси е в ръцете на общинските съвети, а съставянето на капиталовите програми на общините задължително минава през обществени обсъждания. При това в случая става въпрос за наистина безпрецедентно по размер финансиране. Тук очевидно се разчита на дадената възможност в проектобюджета списъкът с общински проекти да може да се измени от НС в срок до 1 март, 2024 г., тоест да се допълва. Един вид – общинските съветници ще имат време да си наваксат – и по линия на изваждане на разрешения за строеж на нови проекти, и по линия на законосъобразност. Към момента обаче е много трудно да се твърди, че съставеният списък – приложение към проектобюджета, отговаря на буквата и духа на закона.
Показателна в този ред на мисли е инвестиционната програма от времето на кабинета Орешарски „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Програмата беше много силно критикувана, че налива пари в общини на ДПС и БСП. Неслучайно тя финишира с осъдителни решения в полза на отделни общини и одит на Сметната палата, който констатира липсата на обективност при класирането на проектите. Дори тази силно критикувана процедура все пак на хартия се опита да следва някакви правила – бяха формулирани общо 11 критерии, на които следва да отговарят подадените проекти, включително връзка с правителствената програма за управление. Те, разбира се, са прилагани формално и по този повод Сметната палата написа: „На практика областните управители не са извършвали подбор и оценка преди номинирането на проектите с регионално и местно значение, а са предоставили на Междуведомствения съвет всички постъпили проектни предложения“. Сега изобщо правителството не прави опит нито да формулира критерии, нито да подбира – парите се дават на всички с разрешения за строеж.
Който харчи по-сръчно, взима повече
Много сериозна промяна в капиталовата програма за догодина е отказът да се фиксира отделен таван на разходите, които общините могат да направят по капиталовата програма, и тези, които могат да се поемат по капиталовата програма на министерствата. Така ако обектите на дадено министерство не вървят, предвиденото за него финансиране може да се насочи към проект на някоя по-напреднала с изпълнението община. Подобно бюджетиране без отделни тавани на разходите - има само общ лимит – се прави за пръв път. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев описа схемата по следния начин „Ако някои министерства не са сръчни, а общините са по-сръчни, капиталовата програма няма да пострада, а ще спечели“.
Тази сръчност и гъвкавост щеше да е нещо хубаво, ако не живеехме в държава, в която думата сръчни ознава нещо негативно. Липсата на тавани дава възможност на финансовото министерство постоянно да размества и е пълна илюзия да се смята, че ще разберем какво точно прави то при преначосването на средства по общини. За капиталовите разходи на министерствата ще има малко повече яснота – тук е предвидено компенсирани промени да се извършват след произнасяне на Министерския съвет, но пък това се очаква да затрудни министерствата, защото ще трябва да минават за всяко едно разместване през МС.
Нещата се усложняват още повече от факта, че инвестиционната програма на общините всъщност е тригодишна – с хоризонт до 2026 г. Предвижда се догодина да се сключат споразумения с общините, като максиммално възможното финансиране на база на фиксираните лимити е 4,6 млрд. лв. МФ първо говореше за до 1 млрд. лв., но това ограничение изчезна от бюджета, а при дебатите по него се разбра, че максималното финансиране може да е много по-голямо. В бюджетна комисия Йордан Цонев обяви, че парите за общините могат да стигнат до 3 млрд. лв. Не е ясно на какво ще приличат въпросните споразумения, но напрактика държавата се кани в рамките на бюджетната 2024 г. да поеме ангажимент за разходи в много по-голям размер от това, което официално се коментира. В момента никой не поставя въпроса как ще се отчита това на начислена основа в бюджета.
Залогът и надеждите за изпълнена капиталова програма
Големите надежди на новата инвестиционна програма са, че тя ще бъде изпълнена и вместо държавата да отчита 60% изпълнение, ще може да се похвали с много по-добри резлутати. Истина е, че държавата години наред се проваля с изпълнението на заложените инвестиции и осоновната причина за това е нисък капацитет. Не е ясно как капацитетът изведнъж ще се подобри, още повече, че общини и министерства не смогват да изпълняват и проектите, финансирани по линия на европейските средства. Явно в случая се разчита, че щом парите са толкова много и са по-лесни, нещата ще потръгнат. Всичко това трябва да повлияе на икономиката и да помогне на растежа. По този повод Йордан Цонев от ДПС публично обяви, че погрешно е подкрепял поддържането на нулево салдо в бюджета и е следвало да подкрепя бюджети с дефицити, стига дефицитът да отива за инвестиции. Цонев разкритикува и ГЕРБ за това, че са могли да построят много повече при поддържането на по-високи дефицити. Всичко това днес се оказва в унисон с позицията на финансовото министерство. Как бързо се обръщат палачинките – и вече никой не говори за кражби и модели.
