"Критиката "ен гро" срещу Борисов не помага. Не защото той е тефлонов или недосегаем, а защото на тази писта партиите не могат да убедят хората, най-вече негласуващите, да излязат от своята самоналожена изолация. Всички пишат гневни постове във Фейсбук, пращат сигнали до прокуратурата и институциите, заканват се на властта, но няма кой да организира Априлско въстание. Има много генерали на протеста, но няма лейтенанти, които да правят Съединението.
Борисов става все по-самотен на върха на пирамидата на своята власт. Но сам не може да спаси нито режима, нито себе си. Изборите минаха, други предстоят. Така ли ще я караме, като досега? Ще видим ли промяната и справедливостта, за които всички мечтаем и пробваме пера и слово?"

 

LIBERTA.BG се обърна към бившия посланик на България в Русия Илиян Василев. За дясното, за партиите, за вината им, за енергетиката, за спасението от затриване, за водачите и идеите – ето отговорите му, върху които си струва да се замислим.

-    След масовото изпиране на апартаментчиците от КПКОМПИ, Демократична България излезе с декларация за закриване на тази извънредна институция с мотив, че е безполезна. Защо, обаче така тихо премина това, защо демократите не потърсиха всенародна подписка срещу поръчковите структури, защо не го направиха съвместно с другите партии?

-    Цацаров и Борисов си мислеха, че ще излъжат европейските си партньори със своя версия на съдебната реформа и борба с корупцията чрез институции като КПКОМПИ и специализираната прокуратура. И катастрофираха в реалността с тоталното проваляне на шефовете на тези органи, които сами затънаха в блатото на корупцията. Не виждам друго решение, освен закриването на тези органи. Не задруго, а веднъж като изгубиш доверие, връщане назад няма. Ако се съди по решението на КПКОМПИ да не намери конфликт на интереси на хората с апартаментите, те дори не искат да си върнат това доверие. Истинската разследваща журналистика не може и по-скоро не трябва да е партийно обвързана.  Никой не може да забрани на партиите да използват разкритията за усилване на едни, или други послания и влияния, но БСП сбъркаха много като си помислиха, че могат да яхнат антикорупционната вълна и протестния вот. Нито една от парламентарно представените партии няма този шанс – те и за това се опитват чрез договорки в Парламента да затворят апартаментгейт – събраха накуп различни разследвания от различни партии и ги опростиха вкупом. Семейството реши. Партиите от извънпарламентарната опозиция също не са намерили все още верния тон. За да се променят нещата, нашите демократи трябва да разберат – със старите формати и чрез старите подходи, нищо не могат да постигнат. Могат да вкарат депутати  -  депутати в Парламента, но да променят България нямат шанс. Критиката "ен гро" срещу Борисов също не помага. Не защото той е тефлонов и недосегаем, а защото на тази писта не могат да убедят хората, най-вече негласуващите да излязат от своята самоналожена изолация. Трябва да спрат спорът за миналото, колкото и принципно да им изглежда това, защото миналото няма да го променят. Всеки ще си остане със своята истина. Могат да променят себе си в настоящето и бъдещето, но там ги няма. Пуснете в някой сайт, или форум някаква дъвка за това, колко е виновен Костов, или какъв предател е Стоянов, или как сме пропуснали да се изчистим от „комунистите“ и гледайте! Като добавите, че една част от т.н. „десни“ са останали от времената на ОДС с клиентелистки манталитет – винаги са склонни да направят сделка за пост, нещата стават ясни. В техните разсъждения животът си минава и техните семейства имат нужда от доходи, от постове, от удовлетворение. Защото всички виждат как през властта се разпределят възможности и благополучие-милионерите в ГЕРБ и БСП са безчет. За съжаление, сред „демократите“ са малко визионерите, но тези, които говорят за абстрактните неща и светлото бъдеще, а тези, които могат да преведат народа през пустинята и най-вече да го изведат от летаргията и възстановят базисните усещания за социална справедливост и удовлетворение. Свършиха бунтарите. Има много радикали и резки хора, но промяната не става само с крайни изказвания, а с осмисляне, с разчетен, дългосрочен план за мобилизация, максимално големи обществени ресурси в преследване на ограничени, но краткотрайни цели. Сега всички пишат гневни постове във ФБ, пишат сигнали до прокуратура и институции, заканват се на властта, но няма кой да организира Априлско въстание. Като погледнете – Левски не е бил барабани, а тайно и полека е събуждал народа си. Днес всички искат да попаднат в сутрешните блокове със своя актуален бунтарски коментар. Има много генерали на протеста, няма лейтенанти, които да направят Съединението, да обикалят и градят мрежи на свързаност и влияние. Само с декларации и подписки не става. Трябват по-ярки и неортодоксални действия, като Зеленски в Украйна, като Зузана Чапутова в Словакия – не дребнотемие, а разговор за важните неща. Какво искаме да оставим на поколенията? Тук стигаме до болния проблем на дясното- лидерския. Кой да води дружината? Вместо да направят координирана, съвместна, директна кампания сред негласуващите, ръководствата на тези малки партии се конкурират кой да овладее гласа на твърдите ядра, за да пратят с 4% 12-14 души в Парламента. Дори в Демократична България нещата не стоят добре. Зелените си протестират за техните си цели, СДС пишат декларации, ДБ търсят електронно гласуване за предварителна селекция, за да ангажират по-широки кръгове в периферията, но другите партии настояват ръководствата да решават. И така стигаме пак до ниските резултати и до огромното удовлетворение, че сме минали бариерата. Въпреки предварителните избори за евродепутати, накрая нещата се решиха от ръководствата на партиите. Как сега да им повярват, че ще бъде различно? А ръководствата на ДБ, ДСБ и СДС и другите партии-всички са загубили значителна част от политическия си капитал главно заради политически грешки. Едни не харесват зелените, други – ДСБ, трети – ДБ и всички си намират причини да не отидат да гласуват. В този смисъл, проблемите не са само в партиите, които някой ще обединява, а в манталитета на гласуващите, или по-скоро на негласуващите. Те са голяма неизвестна и без решение как да ги върнем пред урните, изход за оздравяване на българската демокрация няма.

-    В емоционален изблик, нарекохте министърът на енергетиката „Фандъкова в енергетиката“и „изпълнител на чужда воля“, като предупредихте ,че „сривът е на вратата“, а Теменужка Петкова вече я е отворила. Какво става в този важен сектор и къде е държавата?

-    Кризата в енергетиката е на вратата. Всички професионалисти знаят-вътрешни и външни фактори в съчетание предпоставят „перфектната буря“, а хоризонтът е една година. Не  е само въпрос на пари, просто време е пропуснато. Декапитализацията стигна равнище, при което еволюционната промяна вече е невъзможна. Пропуснати са златни години за омекотяване на удари чрез реформи в сектора, чрез инвестиции в модернизация, а не в гранд корупционни проекти през активно адаптиране на държавните ни компании към пазарна среда, за да запазят своята конкурентноспособност. Но най-големият удар върху енергетиката нанесе политическата класа. Тя сметна, че може да източва сектора, за да финансира своите партии, за да се появят нови олигарси като Доган, Ковачки, Пеевски. Нито един от тях няма адекватен бизнес-модел, който да оцелее в пазарна среда. Всички зависят от сделките на гърба на държавата, или с държавни средства. Вижте какво става с НЕК, с БЕХ!? Вижте какво готвят и с Турския поток – инвестиция, която е 6 пъти над приходите на Булгартрансгаз. Забележете,  докато ТЕЦ-овете на олигарските продължават да замърсяват и никой не ги затваря, всичко се стовари върху ТЕЦ Марица-Изток 2. Самата Теменужка Петкова си призна, че тя разпределя студения резерв,т.е. от нейната позиция се разпределят ползите към олигарсите и се отнемат приходи към държавните компании, за да съществуват ТЕЦ-овете на Доган и Ковачки. Погледнете какво става в Топлофикация София! Там също влезе екип на Ковачки и какво очаквате? Мобилизация и изход от кризата? Нищо подобно! Негови хора на вход и изход, тотален срив във финансовата позиция и приватизация по български. И това е във всички сфери, вкл. и при природния газ, където цялата словесна енергия в полза на либерализацията и газовия хъб, не може да замести факта ,че съгласно Закона за енергетикатадо 2024 г. Газпром има сигурен монопол, а всички други ще се състезават за 35% от газовия пазар. Междувременно, Доган и Пеевски ще правят джойнт вент с Газпром за ТЕЦ Варна. Не, няма никакъв конфликт на интереси. Абсурд! Вместо да омекотим ударите и намалим цените, ние пращаме емисари в Москва, които да декларират, че до 2024 г. Газпром няма да има  никакъв конкурент. Всичко е конюнктура, подчинена на оставането на власт. Премиерът, прокуратурата, министрите обслужват олигархичния модел. Тук темата със студения резерв е само малка част от обслужването на частни интереси. Теменужка Петкова беше  едно от лицата, което критикуваше АЕЦ Белене, като едно от лицата на гранд корупцията в България. Сега смени позицията си, очевидно защото е накарана да го направи, за да остане министър. Тя обслужва нуждите на кръга, който разчита на новата ядрена централа, за да източва нови средства. Помнете ми думата, инерцията в тази посока е толкова силна, че накрая пак ще дадат държавните гаранции – не заради китайците, или руснаците, а заради самите себе си. Защото те друг бизнес не познават, освен този, с държавни средства.

-    Отново ви цитирам, по повод съкратената истина за тоталитаризма в новите учебници по история: „Имунната система на българската демокрация не работи“. Има ли имуномодулатор и откъде да го вземем, господин Василев?

-    Всички чакат някой извън тях да защити демокрацията, а работата е проста. Критикуваме левичари ,че са написали учебници с тяхната версия на историята. Но какво направихме, за да свършим своето? Да напишем своята история, за да знаят следващите поколения и да не възпроизвеждат ценностите, които сега се крият зад леви и националисти? Позициите, които левите историци са заели в академичните кръгове в университетите са изключителни. Как да не бъдат признателни на старата система, както тогава са ставали професори, тогава са градили кариера и позиции? Как да говорят срещу „другаря Живков“, като са получавали облаги, включително материални? Как очаквате същите хора да пишат за горяните, за концлагерите, за лошите страни на режима? Те ще се позоват на всякакви демократични принципи и документи, в които да ви обеснят, че истината е многолика и тяхната истина в по-големи пропорции има право на присъствие в учебниците. На този принцип и Хитлер и Мусолини трябва да влязат в учебниците с техните „постижения“ за „ народа“, защото са част от миналото. Както и равното третиране на жертвите преди 9 септември и след това. Извинете, но цялата „нелегална борба“ у нас е била  финансирана от СССР и държавата е имала право на защита. Имало е реакция и контрареакция. Но нищо не може да оправдае избиването на голяма част от елита на България – жестокост, която няма нито в Германия, нито в Италия, там, където са родени фашизма и хитлеризма. Моята тревога е, че ако не бяха усилията на неколцина души, вероятно щяхме да разберем постфактум – след като учебниците са стигнали до учениците и след като е формирано съзнанието на поколенията. Но питам: защо отсъства „нашия „ учебник по история, за да имаме репер за цялата истина? Защото и при учебниците шанс имат избрани издатели и автори, които контролират процесите в Министерството на образаванието. Имунната система на институциите не работи, не защитава обществения интерес. Няма някой, който да предупреди, като се върши покушение върху историята. Крайно време е демокрацията и демократите да покажат мускули . Не е много дипломатично, но снишението не е опция.  Иначе ще гледаме текущите еквиваленти на партизани и паравоенни групи отново финансирани от Москва и отново търсещи своето право на истина и присъствие в историята.

-    Виждаме непрекъснато протести на народите около нас-турци, гърци, македонци, албанци ,чехи, румънци. Само ние привеждаме кротко гръб. „Тежка патология“ съзря в това проф. Николай Слатински-възможно ли е цял народ  да е болен от робско покорство?

-    Всичко тръгва от духа на нацията, който изглежда прекършен. От способността и да се мобилизира пред върховни изпитания. С емиграцията на голяма част от можещите, от знаещите, от непокорните, България се лиши от критична част от своята енергия за промяна. Сега голяма част от народа смята, че връзва двата края, че не иска промяна, не иска да рискува и е все едно кому ще продаде своя глас. Протестите останаха само в големите градове. Хората загубиха ориентира за важното и значимото, но не толкова за себе си, а за колектива, града, държавата. Солидарността изчезна. Всеки се моли за своето лично семейно благополучие. На власт са безкрупулни манипулатори, които надградиха модела на страха на мутрите с помощта на медийната манипулация и гъвкаво мимикриране. Те нямат проблем да купят всеки протест и всяка медия. Въпреки всичко, времето на този модел приключи. Кризата мина етапа, отвън който решението не е в партиите. Не могат да се купят всички протести. Неравенството вече е отвъд управляемост и то ще произведе социалния взрив. ТОЛ системата е класическата схема за преразпределяне на доходи и когато шофьорите и собствениците видят за какво става реч, ще стане страшно. Но разходите вече са направени-кой крал, крал. Борисов става все по-самотен на върха на пирамидата на своята власт. Сам не може да спаси нито режима, нито себе си.

-    Победата на младия Екрем Имамоглу в Истанбул дали ще има отражение върху нашата политическа вакханалия?

-    Всичко се натрупва. Убеден съм, че местните избори ще дадат отговори на много въпроси. Всички ръкопляскат на Имамоглу, но пропускат да забележат това, че той и неговата партия работеха в продължение на години всеотдайно. Успяха да се сплотят, забравиха разделението, мобилизираха младите, кюрдите, периферията. Нали за това избирателната активност беше 83%? Хората жертваха почивките си, за да отидат до урните. Но къде по-лесно е да викнеш: ашколсун, евала, комшу, отколкото да направиш същото като Имамоглу и съратниците му. А рецептата не е сложна за изпълнение – работа, отдаденост, вдъхновение и саможертва. Изглежда това при нас най-трудно става. Но съзирам промяна. Убеден съм – енергия за промяна има, просто още не са намерили посредниците и лидерите. Но отдолу ври и кипи.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.