Киберсингурността и високите технологии са в "зоната на мрака" за българското правителство и подчинените му институции. Това се доказва от липсата на електронно правителство и гласуване, изтеклите данни на над 5 милиона български граждани от Национална агенция "Приходи", срива в системата на Търговския регистър, агенция по вписвания и периодичната недостъпност и слаба защитеност на държавните сайтове.

Премиерът Борисов, обаче, обяви като "измишльотина" статията в "Политико", която изобличава желанието на българскто правителство да овладее ресор "Земеделие" на ЕК. По информация от свои източници "Политико" изтъква, че България на няколко пъти е поискала селскостопанската еврокомисия да бъде оглавена от Мария Габриел, но министър-председателят опроверга това твърдение, като подчерта, че "там парите са точно разпределени за държавите" и "за какво ни е земеделието, ние искаме "Киберсигурност". Българските граждани и свободните медии у нас веднага реагираха, като в думите на премиера прочетоха "затягане на колана" от ЕК и липсата на възможност за крадене от еврофондовете по направление "Земедение", което от своя страна обезмисля по всякакъв начин каквито и желания за оглавяване на тази еврокомисия.

И тук и идва неочакваното посещение на новия председател на ЕК в България. Урсула фон дер Лайнен демострира в нашата страна абсолютно непознаване на живота в България, както и на икономическите и политическите процеси. Тя неправилно обвързва някакъв спорен икономическият напредък с образованието, изтъква в своя публикация сайтът Еuelectionsbulgaria.com.

Ето какво пише изданието:

"Всъщност увеличаването на заплатите на учителите в средните училища е приоритет на правителството. Целта е през 2021 г. средната заплата на българските учители да бъде около 900 евро. Това ще бъде най-ниското ниво в ЕС, но е значително по-добро от ситуацията преди 2017 г., когато учителите получиха 450 евро. Сега заплатата на учител с 25-годишен опит е между 750 и 800 евро, което е под средната заплата в София (860 евро). За сравнение средната заплата в образованието в Румъния, която е втората най-бедна държава от ЕС, е около 1400 евро.

Усилията за увеличаване на заплатите на учителите в България започнаха преди две години и половина. Всъщност това не би могло да окаже влияние върху икономиката (освен чрез потреблението), тъй като повечето от студентите все още са извън икономическия процес.

Увеличението на заплатите дори не се отрази на оценките на държавните изпити. Данните показват, че качеството на образованието не се е променило и в някои сегменти дори е намаляло. През 2019 г. студентите са имали най-ниски резултати на дипломатическите изпити по български език за последните 11 години. Степенките по математика не са се променили много.

На този фон бюджетът за образование е увеличен с близо 500 милиона евро през последните три години. Увеличението служи за финансиране на повишаването на заплатите на учителите. Тази сума е важна за страна с икономика, произвеждаща общо 60 милиарда евро годишно.

И докато заплатите на учителите в средното образование наистина се увеличават, публичните инвестиции във висшето образование се увеличават само с темпа на инфлация. Единствената надежда за свежи пари за университетите е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, която има бюджет от 230 милиона евро. Правителството възнамерява да използва тези пари за университетите. Това обаче все още не се е случило.

Договори за създаване и развитие на центрове за високи постижения бяха подписани едва през 2018 г., въпреки че програмата започна през 2014 г. Плащанията от ЕС са спрени повече от година заради проблеми с оценката на български проекти. Досега са подписани договори за 182 милиона евро, а само около 16% от европейските пари за наука са използвани.

По отношение на иновациите в бизнеса България запазва едно от последните места в ЕС. Последните анализи на Евростат показват, че само 27% от компаниите са иновативни. Средната стойност в ЕС е 51%. Само Полша и Румъния са зад България в областта на иновациите."

Генералният извод, който идва само от себе си, съдейки от основното засягане на темата "образование" в говоренето на  Урсула фон дер Лайен е, че най-вероятно Мария Габриел ще се занимава с най-незначителното нископрофилно портфолио в Европейската комисия - образованието,  което сега се държи от най-невидимия от всички комисари, унгарският Тобор Наврачии. А посещението й в нашата страна ще остане в историята на ЕС с демонтираните микрофони в Министерския съвет на България, за да не задават журналистите неудобни въпроси към нея и премиера на България Бойко Борисов.

По неофициална информация, Liberta.bg узна, че разговорът между Борисов и Урсула зад камерите е бил изключително неприятен за българския премиер и е свързан с приемането на мигранти, еврофондовете и тяхното разходване. Това се четеше и на лицето на Бойко Борисов, който стоеше през цялото време до председателя на ЕК като попарен с вряла вода.
А хубавите думи за България и работата на правителството, които тя изрече, могат да се приемат като чисто политическо ласкателство за българския министър-председател, но не и за нещо повече. Поради простата причина, че изреченото от Урсула фон дер Лайен не отговаря на българските реалии и фактическата обстановка у нас.

Относно икономическият напредък на България, дори и непосветените в стопанските научки са наясно, че за да има изравняване в стандарта на живот в България с този на другите страни-членки на ЕС, то икономическият растеж у нас трябва да е 300% за година. Или казано по друг начин, ще са необходими почти 3 века с този "напредък", за да достигнем заплатите и пенсиите в развитите страни на Европа.
Европейските държави с икономики, които са стигнали своя връх, не могат да бележат по-голям растеж от 1,2-1,5% на година. При тях дори не е необходимо да има напредък, а да поддържат нивото си.
Пропастта между тях и България е толкова голяма, че прехваленият от премиера на България 3-процентов икономическите растеж се приема повече като проправителствена пропаганда, отколкото като положителен резултат, оказващ реално въздействие върху окаяното финансово положение на българските граждани.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.